След подписването на протокола за временно примирие на 20 ноември 1912 г. и неясния изход от предстоящите преговори за мир в Лондон българското Главно командване решава да продължи военните действия. На 6 декември то взема решение да се подготви атаката на Одринската крепост. Отчита се фактът, че превземането на крепостта ще има голямо военно-политическо значение за по-нататъшния ход и изхода на войната.
Успехът би позволил стратегическата инициатива отново да премине в ръцете на българското командване, при което, след загуба на Одринския гарнизон (една армия) стратегическото положение на Турция ще стане критично. Тежестта по изпълнението на отговорната задача – превземането на признатата за една от най-силните в Югоизточна Европа крепости – пада върху 2-ра армия, с командващ генерал Никола Иванов. Около Одрин до този момент войските на 2-ра армия са създали добре организирана дълбока позиция, няколко отбранителни линии, надеждни укрития. Започва сериозна подготовка на план за превземане на крепостта, който след 3 месеца (13 март 1913 г.) се увенчава с пълен успех.
