Законът за устройството на Въоръжените сили на българското княжество от 1891 г. е един от най-значимите документи в историята на Българската армия. Прилагането му изиграва забележителна роля, за да се превърне тя в модерна, отговаряща на изискванията на времето въоръжена сила.
Въоръжените ни сили тогава се делят на Действаща армия, резервна армия и народно опълчение. Съществен елемент в структурата на Въоръжените сили е въвеждането на дивизионната организация.
Създават се войскови единици, които още в мирно време включват в състава си освен пехотни части и части от родовете войски.
Дивизията става не само организационна, но и бойна единица. Броят на пехотните полкове в мирно време е определен на 24, съсредоточени в 6 пехотни дивизии, кавалерията – в 4 конни полка, артилерията – в 6 артилерийски полка.
