С нарастването на китайската мощ се увеличава и рискът от война със САЩ. При управлението на Си Цзинпин Пекин усили политическия и икономическия натиск над Тайван и построи военни обекти на кораловите рифове в Южнокитайско море. В резултат Вашингтон започна да се опасява, че китайският експанзионизъм заплашва американските съюзници и влияние в региона. Преминаването на ескадрени миноносци на САЩ през Тайванския пролив предизвика шумните протести на Пекин. Американското ръководство отвърна с обмисляне на изпращането на още миноносци в региона. Междувременно китайски изтребители прехванаха американски самолет в небето над Южнокитайско море. В същото време президентът Тръмп доведе до точката на кипването отдавнашните икономически спорове между Вашингтон и Пекин.
Кейтлин Талмадж, Сп. „Форийн афеърс“*
Войната между двете най-големи сили в съвременния свят е малко вероятна, но перспективата за военна конфронтация вече изглежда реална. Рискът е да не стане така, че да се премине към ядрена фаза на тази конфронтация. Китайските експерти обикновено не предвиждат подобна възможност. В американските анализи за потенциалния сблъсък с Китай ядреното оръжие въобще не се разглежда, защото се смята, че използването му не съответства на целите на конфликта. Това обаче е погрешно.
Пътят към ескалацията
Използването на обикновени военни действия против Китай е потенциален път към ядрена ескалация. След края на Студената война подходът на САЩ към войната е прост: да се удари в дълбочина по територията на противника, за да може бързо и с минимални разходи да бъдат унищожени ключови военни активи. Тази формула е изведена въз основа на войните в Афганистан, Ирак, Либия и Сърбия, но никоя от тези страни нямаше ядрено оръжие. А Китай не просто го притежава, то е интегрирано в обикновените въоръжени сили, поради което ударът не може да бъде избирателен. Така в случай на военна операция на САЩ против конвенционалните сили на Китай под заплаха ще се окаже и ядреният арсенал на азиатския гигант.
Поради това Пекин може да реши да използва ядреното си оръжие, преди то да е унищожено.
Отношенията между САЩ и Китай са пренатоварени от взаимни подозрения, поради което лидерите на двете държави трябва да осъзнаят: конвенционалната война може да прерасне в ядрена. В абсолютни стойности рискът може и да не е голям, но последствията за региона и за света като цяло биха били катастрофални. И докато Вашингтон и Пекин следват сегашните си външнополитически стратегии, рискът остава. Лидерите на двете държави трябва да се избавят от илюзията, че ще успеят да сведат нещата до ограничени бойни действия. Те трябва на първо място да се съсредоточат върху регулирането на политическите, икономическите и военните въпроси, които могат да доведат до война.
Новият вид заплахи
Но има и основания за оптимизъм. Първо, Китай отдавна се придържа към неагресивна ядрена доктрина. След първото ядрено изпитание през 1964 г. Пекин избягваше надпреварата във въоръжаването, създавайки значително по-малък и прост ядрен арсенал, отколкото му позволяваха неговите възможности. Китайските ръководители смятаха атомната бомба само за инструмент за сдържане на ядрена агресия и за оказване на натиск. И досега Пекин се придържа към политиката на отказ от изпреварващ ядрен удар. Освен това перспективата за ядрен удар изглежда като отживелица от Студената война.
Но има и лоша новина: натискането на спусъка може да стане и посредством конвенционална война, заплашваща ядрения арсенал на Китай. Конвенционалните сили могат да бъдат заплаха за ядрените, което води до ескалация на напрежението – особено ако превъзхождащите конвенционални сили на САЩ се сблъскат с противник със сравнително неголям и уязвим ядрен арсенал, какъвто е Китай. В мъглата на войната Пекин може да реши, че ограничената ядрена ескалация, например неголям първи удар, позволяващ да се избегне пълномащабен отговор на американците, е оптимален вариант за защита.
Стрелба в протока
Най-опасната точка в отношенията между Вашингтон и Пекин е Тайван. Китай отдавна се стреми да присъедини острова към континенталната част на страната, което противоречи на желанието на САЩ да съхранят статуквото в Тайванския пролив.
Не е трудно да си представим как това може да доведе до война. Например Китай може да реши, че прозорецът на възможностите за възстановяване на контрола над острова се затваря и да се хвърли в атака с използването на флота и авиацията за блокада на тайванските пристанища и за бомбардировки.
Операция на САЩ с използването на конвенционални оръжия ще застраши, изведе от строя или унищожи част от ядрения арсенал на Китай – независимо от това, дали първоначалната цел на Вашингтон е била такава. Ако САЩ водят бойните действия в стила от последните 30 години, такъв резултат е практически гарантиран.
Друг възможен сценарий включва подводници. Китай може да задейства ударни подводници с конвенционално въоръжение за блокада на тайванските пристанища, бомбардировка на острова или атака срещу силите на САЩ в региона. В такъв случай американските ВМС ще започнат операция и под удар ще се окажат и четирите китайски подводници, оборудвани с балистични ракети с ядрени бойни глави. Китайските подводници използват обща комуникационна система, евентуален удар срещу нейните предаватели, ще лиши Пекин от връзка с подводния флот. Още по-опасно ще е, ако САЩ, докато се целят в ударните подводници, случайно потопят китайски ракетоносец.
На брега може да се създаде сходна ситуация. Американците ще трябва да се борят с ракетни сили, по-голяма част от които се намират в непосредствена близост до Тайван и са готови да ударят острова или съюзниците, които му се притичат на помощ. Победата на САЩ ще зависи от това дали ще успеят да извадят от строя балистичните ракети с конвенционални бойни глави. Но не е възможно това да бъде постигнато без да се засегнат ядрените сили. Китайските балистични ракети с обикновени и ядрени бойни глави нерядко са разположени в една и съща база и имат обща система за транспортиране и снабдяване, маршрути за патрулиране и друга инфраструктура. Те могат да имат и обща система за командване и управление, но дори и тези системи да са разделени, американците трудно могат да ги различат.
Освен това китайските балистични ракети могат да носят както обикновени, така и ядрени бойни глави и американското въздушно разузнаване не е способно да различи двете модификации. Веднъж подложени на атака, китайските лидери ще се опасяват, че под заплаха могат да се окажат техните междуконтинентални балистични ракети, разположени във вътрешността на страната. Рязката критика на Пекин спрямо разполагането на американска регионална система за противоракетна отбрана в Южна Корея отразява именно тези опасения.
Как Пекин чете намеренията на противника
С други думи – традиционната стратегия на САЩ за постигане на победа в обикновена война вероятно ще постави под заплаха по-голяма част от ядрения потенциал на Китай в морето и на континента. В такъв случай няма значение дали американските военни наистина се целят в ядрения арсенал на противника. Главното е, че китайското ръководство ще бъде убедено, че страната му е под заплаха.
Проблемът е в това, че във военно време представите на Китай за намеренията на САЩ може да се променят. Ако Пекин възприеме подриването на своите ядрени сили като преднамерен опит да бъде лишен от средства за сдържане, то китайците може да решат, че ограничената ядрена ескалация е начин за прекратяване на конфликта. Например Китай може да употреби ядрено оръжие за унищожаване на американските авиобази, представляващи най-голяма заплаха. Възможен е дори ядрен удар без конкретна военна цел – по ненаселен район или в морето, просто за да се покаже на американците, че са преминали червената линия.
САЩ и Китай трябва да вземат мерки, за да намалят риска от пряк сблъсък. Между военните от двете страни вече работи гореща линия, но постоянна връзка между политическите ръководства засега няма. Тъй като стандартното водене на война вероятно ще притисне Китай в ядрения ъгъл, САЩ трябва да разгледат варианти за алтернативни стратегии, незасягащи ядрения арсенал на Пекин.
*Заглавието е на редакцията на „Българска армия“
