Да си признаем, решението да посетим тази пещера беше почти спонтанно. Както обикновено става, събират се приятели и възниква идея за нещо. Пещера като пещера, какво толкова, биха си казали повечето, и вероятно щяха да са напълно прави, ако не ставаше дума всъщност за нещо, което представлява истински природен феномен. Човек сякаш постепенно навлиза в това чудо и сетивата постепенно усвояват неговата невероятност дали защото то е наистина нещо уникално, или просто, за да свикваме постепенно, но от входа до кулминацията – „Очите на Бога“, наистина има известен път.
Пещерата носи именно това име – „Очите на Бога“, защото в структурата й на своеобразния таван са се образували два успоредни отвора, които силно наподобяват очи. В същото време според други пък това е по-скоро поглед от вътрешната страна на шлем на древен воин. Така или иначе, става дума за „очи“, които се взират дали навътре, от Бога, или навън – от някакъв
своеобразен шлем
това не е дори чак толкова важно. Въпросът е, че усещането е за наблюдение, сякаш наистина те наблюдават, или пък ти имаш възможност да провидиш нещо, което принципно не е допустимо за останалите. През очите човек може да види душата, само по този начин тя е достъпна за нашите груби сетива. Очите са и начинът душата да види света извън тялото, в което е затворена.
Другото име на пещерата е „Проходна“
защото от единия край се влиза и се излиза от другата страна, тоест, тя се явява проход, откъдето произлиза и едно от имената й.
Как да стигнете дотам? От София се поема по автомагистрала „Хемус“ и оттам покрай Правец и Ябланица се хваща пътят за Луковит. Достигайки до с. Румянцево се отклонявате на северозапад, следвайки табелите за Карлуково. Цялото разстояние според GPS-а е около 115 км.
На около 2 км от Карлуково
има голяма табела, сочеща надясно към самата пещера. Много от колите са оставени до асфалтовия път, но има и такива, които са стигнали до входа на пещерата. Ако решите да походите малко пеша, оставете си колата близо до пътя и ще се наложи да изминете разстоянието от около 300 м, за да влезете в това истинско чудо на природата.
Пещерата „Проходна“ се е образувала вследствие на карстовите процеси в Карлуковския район, около Карлуково, влизащ в област Луковит.
Това е един от най-големите карстови райони в България
Карлуковският пролом е пълен с пещери, пропасти, скални мостове, интересни скални образувания. Пещерата освен че е изключително впечатляваща е и най-дългият пещерен тунел у нас – 262 м. През 1962 г. е обявена за природна забележителност. Името й отвежда към двата края на пещерата: Малък вход – 35 м и Голям вход – 45 м, които се явяват двата края на естествен скален мост, по чието протежение минава пътека.
Казват, че в точно определен ден от годината, когато слънцето грее, през
„Очите на Бога“
навлиза светлина в пещерата и тя засиява цялата, сякаш огряна от нетленна, нетварна светлина. И наистина, дори и да не сме уцелили точно този ден от годината, все пак успяваме да видим, че светлината в т. нар. основна зала на пещерата, точно под образуванието „Очите на Бога“, наистина е особена. Тук цветовете дори имат различни нюанси, всичко някак свети, а в същото време светлината е оскъдна.
Именно под тези „очи“ се моли и поп Алигорко от филма „Време разделно“,
по романа на Антон Дончев
Пещерата се явява снимачна площадка и на още няколко продукции, някои от които чуждестранни.
Българскоо-френска филмова продукция „АО, последният Неандерталец“ беше заснета и в „Проходна“. Режисьор беше Жак Малатер. В ролята на АО се превъплъщава Саймън Сътън, а в образа на негова спътница в живота АКИ – актрисата Аруна Шийлдс. Обектът се намира под № 30 в книжката със 100-те национални туристически обекта.
