Щуката е атрактивен и популярен хищник, обект на целогодишен риболов у нас. Носи й се славата на вечно гладна, но в действителност уловът й, особено в последните години, е труден дори във водоеми, за които се знае, че са с добри запаси. Лови се успешно чрез всички популярни методи както с естествени, така и с изкуствени примамки. Това обаче не означава, че на определен водоем можем да разчитаме на успех с всяка заложена за нея въдица.
Има водоеми, където по-ефективен е риболовът на плувка, другаде пък дънната въдица дава по-големи шансове. В някои случаи спининговият риболов е незаменим. Възможно е даже в отделни участъци на един водоем да се налагат различни методи на работа.
В риболова за твърдо установени правила не може да се говори, а още по-малко, когато става въпрос за улов на щука. По-скоро практиката ни кара да спазваме някои закономерности, установени в поведението на рибата при различни ситуации. Изкуствените примамки са ефективни предимно във водоеми, където рибарското присъствие е ограничено и рибата не е наплашена. Това са предимно реките, понеже разнообразието на речното течение, дънният и брегови релеф осигуряват достатъчно възможности за укритие и избягване на досадното за рибите човешко присъствие. В затворените водоеми, особено пък в по-маловодните плитки езера, блата и стари речни корита, хищникът е изключително предпазлив и рядко се увлича по ефектната игра на разнообразните изкуствени примамки. Те просто се превръщат в подозрителна лесна плячка и рибата не смее да ги атакува дори ако минават в непосредствена близост. И ако някои екземпляри „в пубертета” все пак се изкушат и посегнат на предизвикателството, то възрастни щуки не се поддават на провокации. Единственият реален шанс да се доберем до тях в плитката и ограничена водна площ е да им предложим жива рибка.
Живата стръв като че ли е най-приемлив вариант. Най-изненадващо щуката удря на дънна въдица, с която някой предприемчив колега е решил да разчупи шаблона. Просто защото рибката стръв е предложена в покоите на хищника и не е събудила подозренията му. Вярно, че плаващата въдица дава по-големи шансове на хищника да забележи стръвта и по тази причина този метод е по-популярен. Но невинаги е по-ефективен. Независимо от стационарната позиция на дънната въдица можем да осигурим известно поле за движение на заложената рибка по основното влакно. Чрез монтиране на подходящ вирбел с карабинка и ограничители лесно ще отдалечим стръвта от дъното и тогава тя става незащитена. Дънната въдица пък дава възможност за обловяване на територии, които се оказват недостъпни при работа с плувка.
Възможно е и обратният подход да даде резултат. Ако рибата е привикнала към дънен риболов, който е бил ефикасен в определен период, подадената плаваща въдица може да се окаже печеливш ход. Трябва да имаме предвид създаването на условен рефлекс у рибите, които често приемат еднотипното предлагане на рибката като евентуална опасност и интересът им прогресивно намалява. Ако в един и същ участък сме имали поредица от успехи за дълъг период, неминуемо ще забележим спад в изявите й след време. Промяна на тактиката на риболов може приятно да ни изненада, дори новият подход да не е популярен за водоема.