Филмът, с който започна тазгодишната Киномания – „Времето е наше” на Петър Попзлатев, стана повод да се срещна с изпълнителя на една от парадоксалните роли в този доста объркан сюжет за годините на прехода. Ицхак Финци е феноменален актьор – в случая играе жена, която при един от обратите на интригата неочаквано се оказва мъж. По обясненията на режисьора лентата трябва да е снимана по романа „Разруха” на Владимир Зарев, но самият автор на тази книга е на друго мнение – че това е пропусната възможност да се екранизира произведението му. Според писателя филмът е изцяло встрани от книгата, далеч от нейния сюжет, проблематика и характери на герои.
Сценаристът Станислав Семерджиев и режисьорът са преплели криминална нишка от разкази на Димитър Шумналиев и в крайна сметка се е получила манджа с грозде. Бавно действие, много герои, някои от които се мяркат 2–3 пъти на екрана и е трудно да определиш кой кой е. И най-важното – посланието не излиза отвъд границите на вестникарската истина, която знаем отдавна за хората с куфарчетата и за ДС. Папка свързва ченгето от ДС Боян Тилев (Руши Видинлиев) и писателя Мартин Сестримски (Леонид Йовчев). Помежду им стои жена. Тя се появява в нищото и изчезва в нищото – Невена (Елена Телбис). Нещо като в романите на Евгени Сю. Има също и генерал (Ивайло Христов), мръсни пари и… Ицко Финци… Въпреки качамака ролята му е колоритна, няма да я забравите, изиграна сякаш като за моноспектакъл въпреки наличието на диалогови сцени.
