– Първо се започна през 2012 г. във връзка със 100-годишнината от Балканската война. Тогава от Военния архив във Велико Търново подеха инициатива да се направи списък на загиналите в Балканската война. Бе създаден отделен сайт „Балканските войни” и на тази основа после решихме да направим колекция „Войните на България”. По този проект ние работим още от 2014 г., но той стартира през 2015-а – по повод 70 г. от края на Втората световна война, 100 г. от влизането на България в Първата световна и 130 г. от Сръбско-българската война.
– Доста бързо сте успели.
– В началото данните не бяха пълни, но всяка година добавяме по нещо. За Първата световна война беше само списък на наградените. Около две години работихме за списък на загиналите, защото те са десетки хиляди, около 100 хиляди. По повод Втората световна война също подготвихме списъци. Основните две неща в колекцията са списъците и по-важни документи от държавните архиви.
– Лично аз не знаех, че има такава рубрика, но ето че тази година открих в него подробности за мой роднина, убит в Балканската война. Той е брат на едната ми баба, но за него в рода казваха най-общо „загинал във войните”…
– Да. А в коя война точно? Кога, как? Много хора търсят нещо по-конкретно.
– Оказа се, че е убит при Бунархисар в 12-ия ден на Балканската война.
– Имаше ли данни къде е гробът, защото за някои загинали и това е изяснено.
– Ами, пише, че е погребан в Бунархисар. Но там такава кървава история е било, че едва ли може да се открие кой къде е.
– Да…
– Имате ли често подобен отзвук, обаждат ли ви се?
– Още откакто сме пуснали „Войните на България”, забелязваме голяма посещаемост на сайта. Хората си търсят роднините. И аз съм влизала, познати търся, някакви биографични данни се намират. Имаме, имаме отзвук, получаваме и писма.
Фотография от фондовете на НИМ
– Какво ви пишат?
– Някои се сърдят, да речем някое име било Гешев, а не Гешов е името. Обаче ние се водим от архивния документ, щом в него е ГешОв, не може да го напишем иначе. Ние се водим от база данни, в нея може да има някакви грешки, но това са списъци, които са правени още по време на войната.
– Видях, че военното министерство е обобщило такива списъци през 1936 г…
– Да. Всъщност от Генералния щаб специално са определили хора след войната да събират данни, включително от медицинските книжки на войниците. Те, разбира се, са нямали компютри и на ръка са сверявали всичко. Събирали са данни от всяка община колко загинали има, правили са списъци и ние работим главно въз основа на тези списъци.
– Какви грешки забелязвате в тях?
– Например около Първата световна война самите писари не са много ориентирани с имената в турското население, дали Мехмед или Ахмед, и записите се дублират. Опитвали сме да изчистим тези дублажи. Друга трудност не идва от грешка. Някой е бил, да кажем в Шести пехотен полк, и всички го записват така, но през войната тази и тази част отива към друг полк. И ти го виждаш, че тука е роден и се води към Шести полк, ама воювайки е загинал, да речем, в Четвърти полк. Това са неща, които показват просто движението на войниците. Обаче понякога един и същ човек може да бъде записан като някой друг. И колегите в Търново с много труд проверяваха такива случаи.
Снимка Държавен архив – Плевен
– Виждате например, че някой е загинал през 1919 или 1920 г., а то е от рана в сражение. В някои списъци ги водят загинали във войната, а в други не – все едно признават само гибелта на бойното поле. Има и много изчезнали… Пише „Изчезнал”. Дали е изчезнал? Един го търсих, търсих, беше и награден при това, после по документи разбирам, че той е избягал, не знам къде.
– Има и пленници, които са убити в Гърция или някъде в Африка.
– Да, или починали там… Така че някой, като каже „Дай точната бройка”… Ами, не може точно.
– И на мен ми направи впечатление, че за Първата световна война имената според сайта ви са по-малко от общите данни за жертвите, приети в историята…
– Да. Но за това има и друга причина. Изрично пише в сайта за списъците с гробните места… Открити са в единични и общи гробове останките на над 4475 безименни герои, те са толкова, но никой не знае кои са, как са се казвали. А в други общи 46 гроба – неизвестен брой войници и сержанти с неустановени имена. Те нямат имена… Нещо повече, за някои от тези гробове, които в Генералния щаб са ги водили, не се знае и общият брой погребани. Намерили са общ гроб, а колко души там са хвърлени, не са ги броили…
– Кой освен гражданите използва активно възможността за справки във „Войните на България”?
– Аз следя трафика през администрацията на сайта, виждам IP адрес, брой влизания и не мога да преценя. Естествено, най-много са хората, които търсят име на някой свой близък. Има и много общини – при чествания те си правят справки. Министерството на отбраната също се обръща към нас, а и всеки, който има някакъв проект, свързан с войните. При юбилейни чествания се включват и журналисти, които търсят данни, а нали имаме и рубрика с интересни снимки.
– Засилен ли беше трафикът около 100-годишнината от края на Първата световна война?
– Много. И интересът е най-вече към списъците, нищо че има и документи, и снимки. Този интерес е не само от България, но и откъм цялата българска диаспора, от Германия и от Канада, и от САЩ… От Македония също има засилен трафик. Предполагам, че търсят документи, за да си докажат българските корени. Така си го обяснявам, защото често имаме писма от Македония „моля да ми помогнете” да открия за еди-кого си повече сведения.
И от Турция сме имали доста запитвания. В Първата световна война сме воювали заедно и тук са били мобилизирани мнозина от турското население, т.е. интересът оттам също е обясним.
