Дискусията по темата, повдигната от в. „Българска армия”, продължава
Вече четвърти пореден брой продължва дискусията по темата, повдигната в нашия вестник за това, дали да бъде дадена възможност на офицери, които имат право на пенсия, но не я получават, да служат още три години. Ето трите въпроса, по които получихме отговори от още участници в обсъждането:
1. С влезлите в сила през 2015 г. промени в Кодекса за социално осигуряване е дадена възможност на военнослужещите да упражнят правото си на пенсиониране и да останат на военна служба. Как оценявате популяризираното чрез вестник „Българска армия” предложение да се даде възможност на офицери, които са придобили, но неупражнили право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), да служат още три години?
2. Какви според Вас са положителните и отрицателните последствия, които биха произтекли от евентуалното прилагане на това предложение?
3. Как оценявате евентуален бъдещ ефект в Българската армия от освобождаването на военнослужещи във връзка с това предложение и съответно, от продължаването на военната служба за други военнослужещи?
Генерал-майор Груди Ангелов, началник на Военна академия „Георги Раковски”:
1. За мен тази идея би следвало да не се прилага анблок – подходящо е да има критерии за диференциация относно продължителността на службата на офицерите, при това – да се подхожда според качествата на всеки един персонално. Сред нас има такива, които изпълняват задълженията си с желание и отдаденост, знаещи, можещи и инициативни, при които „възрастта не е порок“, а предимство, но е вярно, че има и други, които чакат „броячът“ да отчете поредния ден, седмица, месец и година от календара.
По-важно е да се задават въпроси за ефективн остта на определени военнослужещи, както и дали трябва да се примиряваме с пасивността и неефективното изпълнение на функционалните задължения от някои от тях? Грешка ще е да се фокусираме върху това, дали упражнилите правото си на пенсия трябва да бъдат освободени и как да бъдат „компенсирани“ т. нар. моралисти. Компенсирани за какво, след като по лични причини са решили да не предприемат законно действие по едно решение на Народното събрание, а условията на служба и без него твърде често се променят? Със същата сила можем да зададем въпроса, морално ли е определени военнослужещи да получават надбавки почти колкото една пенсия? Една армия не се гради и управлява по правилата на дворцовия етикет, а по силата на необходимостта на държавата да бъде гарантиран суверенитета й.
Всеки избор е субективен и продиктуван от различни причини. Нека не забравяме, че упражнилите правото си на пенсиониране са го направили, защото законът им позволява. Тези, които не са упражнили това право, а са имали тази възможност, също сами са взели решението си. Обаче и на двете групи не е предварително обявена перспективата – този факт породи редица слухове, наложили отпечатък върху поведението на военнослужещите: отпадане на заплатите при ефективно пенсиониране, намаляване на техния брой, спиране на кариерното развитие на упражнилите правото си и т.н. Редно е към вземането на решения за армията в една демократична държава да се подхожда информирано, задълбочено и отговорно, да не се прибързва, да не се допуска ерозиране на отношения между военнослужещите. Ние не търсим да съкращаваме персонал, напротив – нуждаем се от задържане на служба и привличане на още способни хора.
2. Безспорен факт е, че Българската армия се нуждае от военнослужещи, така че, на всяко удължаване на срока на службата може да се погледне положително. Но не трябва да забравяме, че давайки това право за още 3 г. (всъщност, защо точно три, а не две или четири), много колеги без достатъчна експертиза и мотивация, които нямат потенциал да продължат да служат, ще останат за сметка на знаещите и можещите. Нещата не бива да се слагат под общ знаменател. Целесъобразно е да се подхожда според конкретния случай, с разбиране и без противопоставяне на военнослужещите един срещу друг.
3. Този въпрос има две страни: първата е ефектът за Българската армия и втората – как би се отразило това на Военна академия?
За БА такова решение ще престане да е значимо след не повече от 7 г., но дотогава може да доведе до разединение на военнослужещите. Ако бъдат освободени упражнилите право на пенсия, пораженията ще са големи – защото тези хора са основно на възлови офицерски и сержантски длъжности.
Относно Военна академия: от една страна, това ще спомогне за задържане на преподавателския състав, защото малко известен факт е, че военнослужещите преподаватели получават едни от най-ниските възнаграждения за притежаваното от тях звание и все по-малко желаят да се занимават с преподавателска дейност и да се отдадат на научна дейност.
От друга страна, удължаването на срока на службата с 3 г. не би имало голям ефект, тъй като хабилитираните преподаватели имат това право и в момента. В подкрепа на моите думи искам да уточня, че това става след направено предложение от Академичния съвет, т.е. подходът е индивидуален.
В заключение: Трябва да има ясно формулирани и регламентирани критерии и установени правила, посредством които да се определя кой може да упражни гореописаното право. Иначе, по израза на Сун Дзъ, „…всяко действие ще предизвиква разногласия, общо неудовлетворение и цялата армия ще бъде като кон с прерязани сухожилия.“ А „Обърканата армия дава победата на друг“!
Бригаден генерал професор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS, началник на Военномедицинска академия:
1. Във връзка с влезлите в сила промени в Кодекса за социално осигуряване и предоставената на военнослужещите възможност да упражнят правото си на пенсиониране и да останат на военна служба смятам, че е твърде претенциозно началникът на Военномедицинска академия да даде оценката си за ефекта върху цялата армия. Поради това ще се огранича в частта, която ми е много позната. От гледна точка на ВМА удължаването на службата за офицери на този етап е силно положително, защото изграждането на една академична личност и на един специалист отнема толкова много години, че парадоксално на върха на развитието си и на продуктивността си, той трябва да бъде пенсиониран.
По смисъла на Закона за развитие на академичния състав академичните длъжности могат да работят до 68 г., а всъщност напускат армията на 58 г. Това е сериозен дисбаланс в сравнение с цивилните и от тази гледна точка военните са дискриминирани. Заради това подкрепям увеличаването. Освен това и от демографска гледна точка, предвид факта, че нацията ни е все по-застаряваща, и в медицината, и в останалите сфери на стопанския живот – добре е да се даде възможност да се работи по-дълго време.
2. Приветствам всяко едно продължаване на военната служба, защото ние сме с една от най-ниските пределни възрасти за офицери в НАТО, а от гледна точка на академичното развитие – с още по-ниска.
3. Всъщност всеки е направил своя избор още когато е дадена тази възможност за ранно пенсиониране – едни са поискали да се пенсионират, други не са. Аз лично съм направил своя избор и не съм се възползвал от това право. Не укорявам никого за неговия избор. Не разглеждам мярката, че е компенсиране на тези, които не са пенсионирани. Най-вероятно това е едно преходно време, в което всички ще получат възможност да служат повече.
Бригаден генерал Пламен Ангелов, директор на Служба „Военна информация”:
1. Като стъпка в правилната посока оценявам предложението да се даде възможност на военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсиониране по смисъла на чл. 69 от КСО, да служат още три години.
Нека да бъдем коректни: чл. 69 от КСО дава нормативно право, а не вменява законово задължение за упражняване право на пенсия. Следователно става дума за избор – да упражниш, или да не упражниш това право. А той се прави въз основа на мотиви – етични, материални, кариерни, емоционални и т.н. Смятам, че изборът е личен акт и е функция на индивидуалната ценностна система: за някои хора с правото по закон се изчерпва категорията справедливост (това е така и аз не ги укорявам), за други освен справедливостта по закон са важни и личните разбирания за чест и достойнство. Ще спра дотук, защото не бих искал да противопоставям двете категории военнослужещи. Категорично обаче считам, че трябва да се сложи край на този уникален и абсурден български „принос” в социалната политика за военнослужещите: в нито една държава в НАТО, а и в света, струва ми се, не е познат този, меко казано, странен модел – хем си пенсионер, хем си действащ командир.
Мисля, че допълнителното възнаграждение под формата на пенсия е крайно неудачен вариант за стимулиране на военнослужещите. Можеше например да се увеличат годините прослужено време, на базата на които се начислява съответният процент. Подобен подход нямаше да натовари повече държавния бюджет, тъй като и понастоящем от него се финансира НОИ (откъдето всъщност се изплащат пенсиите). А биха се постигнали добри ефекти: настоящата нездравословна полемика щеше да бъде избегната; военнослужещите биха имали стимул за продължителна служба и кариерно развитие.
2. Считам, че вторият и третият въпрос са взаимно свързани. Затова ще отговаря едновременно и на двата.
Не споделям тревогата, че с увеличаването на пределната възраст за неупражнилите право на пенсия ще настъпят отрицателни последствия в БА. Не ми е известен случай някой, имащ, но неупражнил, право на пенсия военнослужещ да е саботирал свой колега или командир, получаващ и заплата, и пенсия. Защо тогава да предполагаме, че ще възникне противопоставяне между тези, които служат по-малко години, затова че са упражнили право на пенсиониране, и другата категория – която ще има право да служи още например три години? Нима се съмняваме в морала и честта на първите? Аз не се съмнявам! И съм убеден, че те няма да ми дадат повод да го направя.
Що се отнася до внушенията, че упражнилите право на пенсия ще бъдат ощетени – ще служат по-кратко, тъй като са били „подведени” да се пенсионират, категорично не ги споделям: към времето на вземане на решение законът ясно е постановявал пределните възрасти за отделните звания, т.е всеки е правил избор при ясни параметри. Обсъжданото изменение в ЗОВС не превижда санкция за упражнено право: за упражнилите право на песиониране не се намалява пределната възраст, валидна към датата, когато надлежно информирано са реализирали този акт (измененията в който и да е закон нямат обратна сила). Така че, ако мога да обобщя, нямам, или ми се ще да нямамам, никакви притеснения относно отрицателни ефекти в микроклимата в БА от евентуално изменение на ЗОВС по отношение повишаване на пределената възраст за неупражнилите право на пенсия военнослужещи.
Диференцираното повишаване на пределната възраст, от друга страна, няма да доведе до рязко „запушване” на йерархичните нива за кариерно израстване. Младите офицери ще имат информирани очаквания за техния професионален път на развитие. А в случая важните са те. Мислите и усилията ни трябва да са насочени към привличането на младежи за военнослужещи и задържането им на служба.
Бригаден генерал Пламен Богданов, началник на Националния военен университет „Васил Левски”:
1. Допада ми предложението за удължаване с 3 г. на пределната възраст на тези военнослужещи, които не са се възползвали от правото си на пенсия. Подкрепям, ако това е насочено към мотивиране на хората и ако съществува някакво напрежение. В институцията, която ръководя, не съществува разделение на „упражнили” и „неупражнили” правото на пенсия. В ежедневната работа това няма никакво значение, още повече че в екипа има хора на различна възраст и те взаимно се допълват. Ако това решение цели да останат да служат още 3 години хора, които са с опит, го оценявам положително.
Отговорът на въпросите 2 и 3 е в отговорите на други въпроси, като например: Не се ли създава ново разделение? Няма ли отново да бъдат противопоставени хората, на които ще бъде удължен срокът на службата и по-младите им колеги, които очакват своето кадрово израстване. Колко са военнослужещите, неупражнили правото си на пенсия? Те по-добри ли са от тези, които са упражнили правото си? Компенсираме ги за какво? За техния избор? Какво се случва с възрастта за пенсиониране на тези, които не са имали право на пенсия към 2015 г.? Та нали тези промени в КСО оставиха хора на служба, в другия случай вече щяха да са упражнили правото си на пенсия с напускане.
Всеки има отговор на тези въпроси и мисля, че тези отговори не са коренно различни. Сигурността на хората с пагони е в това да са ясни правилата от началото на тяхната служба и те да знаят как тя ще протече и как и кога ще завърши.
В съвместната работната група, която през 2015 г. обсъждаше измененията в Кодекса за социално осигуряване, участваха и военнослужещи. Те не са предлагали текстове, които да позволяват действащи военнослужещи да получават и пенсия. Дори бяха озадачени, а доколкото знам и са се противопоставяли.
Нека тези, които през 2015 г. „наложиха“ това „непоискано добро“, да бъдат така добри и да коригират грешката си, като отменят въпросните текстове, които явно създават напрежение. Така ще се премахне разделението между военнослужещите, което в никоя армия и никога не е допустимо и не води до добро. Нека да премахнем причината, довела до това положение. При изгнила основа всяко дострояване е обречено. Така ще се върне нормалното положение, което съществува във всички останали армии по света.
Бригаден генерал Борислав Сертов, директор на Служба „Военна полиция”:
В сега действащата нормативна уредба ясно са разписани правилата, при които всеки военнослужещ, изпълнил условията, може да упражни правото си за придобиване и получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Само 0,7% военни полицаи се предовериха на слуховете за отпадане на тавана за новоотпуснатите пенсии, а останалите се възползваха от законовото им право, за което никой не може да ги упреква.
В НАТО и ЕС има тенденция за увеличаване на пенсионната възраст, така че считам, че пределната възраст е по-целесъобразно да бъде увеличена за всички, за да няма разединение между офицерите с еднакви звания и дискриминационен ефект.
Евентуалното напрежение, което би се породило, ще създаде ненужно допълнително напрежение в системата на отбраната.
