Пистолетът, с който охраняват американските президенти

Автор: Доцент д-р инженер Георги Маринов

Ако внимателно гледаме съвременните екшъни, не може да не забележим, че  елитните командоси изпълняват най-сложните си задачи с пистолети SIG SAUER в ръце. Тези оръжия са привлекли вниманието благодарение на отличното си качество, високата надеждност и модерния дизайн.     

Обозначението SIG–Sauer произтича от наименованието на швейцарската компания Schweizerische Industrie–Gesellschaft или съкратено SIG и името на немската фирма Sauer с която швейцарците се обединяват, за да се избегнат някои ограничения, налагани от швейцарското законодателство в износа на оръжие. Швейцарската компания SIG е основана в гр. Шафхаузен от часовникаря Хайнрих Мозер, политика Фридрих Пейер и офицера от швейцарската армия Конрад Нойер–Щокар. През 1853 г. тя стартирала с производството на локомотиви, които бързо намерили пазари в редица страни. Компанията започва производството на пистолети едва през 1947 г. 

Немската фирма Sauer до 1945 г. се е развивала като чисто семейно предприятие. До този момент тя вече е натрупала солиден опит в производството на оръжие, като успява да пусне на пазара над 250 хил. пистолета. След национализацията на индустрията заводите на фирмата са обединени заедно със заводите на Хенел и братя Меркел в народното предприятие „Ернст Телман”. На фамилията Зауер не й останало нищо друго, освен заедно с всички конструкторски документи да се насочи на запад и да търси солиден инвеститор. На 3 март 1951 г. в тогавашната Западна Германия, в гр. Екернфьорд (Eckernforde), на брега на Източно море, се основава акционерното дружество J.P.Sauer&Sohn АG. Новите производствени халета са разположени в сградите, в които са изпробвани торпедата на фашисткия райх.

През 1974 г. J.P. Sauer&Sohn АG става дъщерна фирма на швейцарския концерн Schweizerische Industrie–Gesellschaft (SIG). Техни съвместни разработки са серията пистолети SIG–Sauer.  Януари 1985 г. е рождената дата на SIGARMS, Inc. 9 американският клон на фирмата, базиран отначало в Tyson's Corner, Virginia, a две години по-късно в Herndon. През 1990 г. SIGARMS се премества в Exeter, New Hampshire, като започва производство на пистолета P 229. След  2001 г. SIGАRMS  отново започва да се нарича J.P.Sauer & Son.

SIG P 210 е първият пистолет, разработен от  швейцарската компания  SIG. Той е произвеждан в периода 1938–1945 г., като е приет на въоръжение в швейцарската армия с обозначението Pistole 49. Пистолетът е трябвало да замени остарелия швейцарски револвер Мodel 1882  и пистолета Parabellum М 1900. Внедряването му било предхождано от серия сравнителни изпитвания на френски и белгийски образци, които не удовлетворили изискванията на швейцарското военно командване.
Пистолетът SIG Р 210 бил предназначен за патроните 9 mm Parabellum, които се считало, че притежават добра спираща и пробивна способност. Работата на автоматиката на пистолета е основана на принципа на отката при къс ход на цевта по известната браунингова схема. При нея заключването на цевта към затвора става чрез два напречни издатъка, изработени на горната външна повърхност на цевта пред патронника. В изходно положение издатъците влизат в канали с аналогична форма, изработени във вътрешната повърхност на затворния блок. След изстрел, заключевна система цев–затворен блок започва да се придвижва назад до момента на напускането на куршума от цевта. След това задната част на цевта пропада надолу, принуждавана от напречната ос, която преминава през профилните отвори на задната пета на цевта. В този момент става излизане на издатъците на цевта от каналите на затворния блок (отключване), при което затворният блок полита назад под действие на намалялото налягане в цевта.

Каналите, по които се движи затворния блок са изработени от вътрешната страна на рамата. Това е нестандартно за времето си решение. От една страна, то намалявало до минимум луфтовете между рамката и затворния блок, но, от друга страна, изработката е по-трудоемка и по-скъпа. След изразходването на всички патрони затворът оставал в крайно задно положение. Пистолетът бил снабден с надежден предпазител, ръчката на който била разположен от дясната страна. Най ефективно било воденето на стрелба на дистанция до 50 м, както са били настроени мерните прибори.

Пълнителят на пистолета събирал 8 патрона. Дължината на цевта му била 120 мм, която й осигурявала начална скорост на изстреляния куршум около 335 м/с.  В средата на 60-те години на миналия век редица европейски страни, в т.ч. Германия и Франция, решили да заменят морално остарелите пистолети, които били на въоръжение в техните армии с нови. Те поставили тежки изисквания към участниците за получаване на поръчки.  Аналогично решение взели и САЩ. По това време швейцарските оръжейници успели да продадат своя нов модел пистолет P 220 на японската армия, за който получили отлични отзиви от потребителите. Това значително повишило авторитета на производителите. Не след дълго пистолетът постъпил и в армията на Дания.

Пистолетът SIG–Sauer P220 се изработвал в няколко калибъра за патроните 9×19 Parabellum, 7,65×22 Parabellum, 11,43×23 (.45 АСР) и .38 АСР. Смяната на калибъра ставала много лесно чрез замяна на цевта, на възвратната пружина, на затворния блок и на пълнителя. При това, без използването на нито един инструмент. Р 220 включвал в системата за безопасност автоматично блокиране на иглата на ударника, монтиране на т.нар. „декокер” (лост за безопасно спускане на чукчето в изходно положение) и устройство, непозволяващо произвеждането на изстрел при непълно натиснат спусък (Safety Intercept Notch and a Trigger Bar Disconnector). Пистолетът бил създаден с идея да бъде носен безопасно със спуснато чукче и с патрон в цевта. Когато чукчето му е в спуснато положение, то не стига до иглата, а застава на междинна, безопасна позиция, което изключва произвеждане на случаен изстрел при падане, удар и др. върху чукчето.

Пистолетът Р220 с калибър .45 АСР става любимец на стрелците в САЩ, макар и по-късно появил се на американския пазар. Той запазва популярността си дълги години в правоохранителните служби, заради отличната си ергономия, висока износоустойчивост и дълъг период на безпроблемна работа и мощния си боеприпас .45АСР. През последните години пистолетът е подложен на усъвършенстване, което включва внедряване на нова възвратна пружина на чукчето, подобрена безопасност, страничен бутон за освобождаване на пълнителя, нов дизайн на чирените на ръкохватката и др.

Отчитайки необходимостта от увеличаване на вместимостта на пълнителя, конструкторите създадоха модела Р-226, който е снабден с 15-заряден пълнител. Това изискване било наложено от армейските и полицейските структури с оглед появата на нови сложни и динамични оперативни задачи пред тях. Тези и били поставяни на провежданите конкурси за доставка на пистолети. Италианските оръжейници успели по-бързо да се приспособят към тези изисквания и бързо излезли на преден план. Това било крайно неприятно за фирмата J.P.Sauer & Son, претендираща за изключително висок стандарт на своята продукция. Като малък шамар в условията на конкуренция било приемането на въоръжение в американската армия на италианския Beretta 92F.

Все пак като малък реванш срещу успешния италиански пробив била  продажбата на 15 хил. пистолета P 226 за нуждите на американското ФБР.  Пистолетът Р 226 на практика повтаря конструкцията на Р-220, но в нея са внедрени редица нововъведения. На първо място е увеличената вместимост на пълнителя до 15 патрона. Това предотвратявало честата замяна на пълнителя при продължителни престрелки. Друга новост е двустранното разположение на лостчето на ключалката на пълнителя, позволяващо удобно ползване на пистолета с лява и с дясна ръка. 

Докато затворните блокове на моделите с калибър 9 mm Parabellum били изработвани по метода на щамповането, пистолетите с калибър .40 S&W и .45 ACP имали затворни блокове, изработвани чрез фрезоване. Това значително увеличило износоустойчивостта и здравината на тези части.   SIG–SAUER P226 намерил добър прием не само в армиите на Нова Зеландия и Египет, но и в армията на Израел, в специалните подразделения на американския флот US Navy SEAL („Морските котки“). Използван е през 1991 г. в операцията „Пустинна буря”. Недоволни от стесняването на пазарите им, американските оръжейни фирми предлагат на пазара нови компактни образци пистолети. Швейцарските им колеги не  закъсняват с разработването на нов компактен 13-заряден вариант с обозначение P 228. Негова сполучлива конкурентност била възможността за използване и на 15-зарядния пълнител на P 226. 

През 1991 г. пистолетът P 228 спечелил американския конкурс за компактен армейски пистолет. Той отговорил на всички изисквания за висока надеждност в тежки експлоатационни условия, простота и удобство при боравене и обслужване, добра точност на стрелбата, висока огнева мощ и голям експлоатационен ресурс. Пистолетът бил приет на въоръжение в армията на САЩ през 1992 г. с обозначение M11, в качеството на компактен пистолет за някои родове войски, на които били необходими малогабаритни и леки лични оръжия. През 1996 г. пистолетът бил приет в американските ВВС. Шансовете на SIG–SAUER на американския оръжеен пазар значително нараснаха след появата на модела P 229 за популярните в САЩ патрони с калибър .40 Smith & Wesson.

SIG-SAUER Р 229 бил внедрен в производството на американския завод  на компанията SIGARMS през 1992 г. Той се различавал от Р 228 по конструкцията и формата на затворния блок, който бил изработван с множество фрезови операции, които подобрявали неговата здравина и износоустойчивост, необходими за устойчивостта на мощните патрони с калибър .40 Smith & Wesson.  Принципът на работа на автоматиката се осъществява по усъвършенствана схема на заключването на затвора към цевта при изстрел. При нея вместо отвор в петата под задната част на цевта е изработена масивна  профилна пета без отвор. Заключването на цевта към затвора се осъществявало, като външният блок на патронника влизал в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. След придвижване назад, профилната пета потъвала надолу по вътрешна преграда в рамката и отключвала цевта от затвора. Такава схема станала известна с наименованието „Браунинг–ЗИГ”.  Р-229 бил снабден с рамка, изработвана от устойчива алуминиева сплав или от неръждаема стомана. Той притежавал всички изисквания, предявявани към съвременните бойни пистолети – постоянна готовност за произвеждане на изстрел, голяма спираща способност на изстреляния куршум, точност, надеждна работа в тежки условия, висока надеждност, удобство при боравене с лява и с дясна ръка, възможност за закрепване на допълнителни приспособления и др. Тези му качества са го направили неотменно оръжие не само на служителите от множество полицейски департаменти на САЩ, но и на Сикрет Сървиз, осигуряваща охраната на президента. Някои от тях използват такива модели на Р-229, които използват патроните .357 SIG.

SIG–Sauer Р 290 има дължина една 139,7 мм, височина 99 мм и тежи само 580 г. Дължината на цевта му е 74 мм. Използва патроните 9-mm Parabellum. При тези изключително малки габаритни размери и маса изстреляният куршум излита с около 330 м/с и получава кинетична енергия 420–440 джаула. Такива балистични показатели са характерни за пистолети, използващи същия патрон с дължина на цевта над 100 мм. Това е постигнато благодарение на използваната полигонална цев, която позволява по-добро уплътнение на ризницата на куршума към каналите на цевта и максимално използване на налягането на изгорелите барутните газове. Рамката на пистолета е изработена от високоустойчиви полимери, към предната част на която може да се прикрепва лазерен целеуказател. Това осигурява възможност за ефективно използване на оръжието в сложна обстановка и при намалена видимост. Неслучайно SIG–Sauer Р 290  е привлякъл вниманието на много полицейски структури, които го използват като резервно оръжие. 

Пистолетът работи на принципа на отката на затвора при къс ход на цевта. Заключването на цевта към затвора при изстрел се осъществява по схемата Browning–SIG, която използва масивен патронник, който в изходно положение се разполага в отвора за изхвърляне на изстреляните гилзи. Ударно-спусковият му механизъм е „дабъл-екшън онли” (само с двойно действие). Той позволява безопасно носене на патрон в цевта и бързо произвеждане на първи изстрел. Върху мерните му прибори са нанесени светещи точки, позволяващи точно примерване при липса на светлина. SIG–Sauer Р 290  използва два вида пълнителя с вместимост 6 или 8 патрона. Чирените на ръкохватката му могат да бъдат изработени от алуминий, орехово дърво или от пластмаса.

Към новия пистолет проявява голям интерес и гражданският оръжеен пазар, тъй като е удобен за скрито носене и бързо използване като защитно оръжие. През 1998 г. компанията демонстрира един нов пистолет с обозначение SP 2340. Той полага основите на нова серия пистолети SIG Pro. Първоначално моделът бил предназначен за патроните .40 S&W, но впоследствие се появили варианти с калибър 9×19. Тези варианти получили обозначение SP 2009. Новият пистолет бил приет на въоръжение в Агенцията за борба с наркотиците (DEA) и някои други правоохранителни органи в САЩ. 

Появата на новата серия SIG Pro е в резултат на това, че конструкторите на SIG–Sauer не устояха на  изкушението да изработят пистолет с пластмасова рамка, което е модна тенденция при изработването на пистолети. По външен вид SP 2340 и SP 2009 приличат на традиционните „зигове“, но в конструкцията им има редица новости. Възвратната им пружина е с правоъгълен профил. Това позволява в свито положение да заема цилиндрична форма, без да се деформира около оста и без да се трие в рамката. Така се преодолява един от недостатъците на пистолетите с пластмасова рамка – бързото износване на рамката, предизвикано от триенето на свиващата се и разпускаща се възвратна пружина. 

Различни модели „зиг-зауери“ се продават и на нашия оръжеен пазар. Те са изработени при използване на най-модерни технологии и материали. Затова цената им е по-висока в сравнение с станалите серийни образци. Това обаче не смущава  познавачите на оръжието и особено тези, които имат възможности.