Китайският президент Си Цзинпин призова Тайван да приеме факта, че „трябва и ще“ се събере отново с Китай. В официално изказване той настоя за мирно обединение според принципа „една държава – две системи“ и предупреди, че Китай запазва правото си да употреби сила при необходимост.
Никой не може да промени факта, че Тайван е неизменна част от Китай и хората от двете страни на Тайванския проток трябва да се стремят към повторно обединение. Това заяви Си Цзинпин в тържествена реч по повод 40-та годишнина от „Обръщението на тайванските съотечественици“, което бележи подобряването на отношенията между Пекин и Тайпе.
Въпреки че Тайван има статут на самоуправление и де факто е независим, островът не е обявил официално независимостта си от континентален Китай, поради което Пекин го счита за своя отцепила се провинция. В духа на дългогодишната китайска политика за обединение са и заканите от страна на президента Си Цзинпин, че страната му ще прибегне до всички необходими средства, за да спре външна намеса или обявяване на независимост“.
Си Цзинпин – президент на Китайската народна република:
„Широката общественост в Тайван, без оглед на партийна и религиозна принадлежност, или на социален статус, без значение дали става дума за военни или цивилни, трябва да е наясно, че независимостта на Тайван ще доведе до катастрофа. Само след мирно обединение, тайванските ни съотечественици ще живеят в светло бъдеще, ще се радват на добруване и просперитет.“
Междувременно тайванският президент Цай Ин-вен заяви, че островът никога няма да приеме повторно обединение под условията, наложени от Китай.
Цай Ин-Вен – президент на Република Китай (Тайван):
„Искам да подчертая за пореден път, че общественото мнение тук никога няма да приеме принципа „една държава – две системи“. Това е „тайванският консенсус“. Призовавам Китайската народна република да се изправи пред реалността за съществуването на Република Китай на остров Тайван и да уважава искането на 23 милиона души за свобода и демокрация.“
Съгласно формулата „една държава – две системи“, за която Пекин настоява, предвижда Тайпе да запази правото да управлява собствените си дела. По сходен начин е уреден и специалният статут на Хонконг.
