Но и по-различно от всички други селища наоколо в тази част на Южна Италия – в област Базиликата, в средата на стъпалото на Ботуша. Откриващата церемония в Матера като европейска столица на културата е насрочена за 19 януари. На следващия ден подобни тържества ще има и в останалите градове на Базиликата. Градът е известен със своите камъни – саси (Sassi di Matera) и каменните си постройки. Старинната част на Матера е с вид на селище от преди хиляда години. Неслучайно тук са снимани редица филми със сюжети от древността, включително и екранизации за Йерусалим и ранното християнство. Матера се намира край каньон, по чието дъно се вие неголяма река. На единия стръмен бряг са скупчени в безпорядък стотици къщи с белезникав цвят. Все едно гледаш рисунка с молив върху пожълтял от времето бял картон.
От другата страна на каньона пък се виждат входовете на множество пещери. Картината донякъде наподобява нашите скални манастири край Иваново, на р. Русенски Лом. Някои от пещерите са издълбани в меките варовикови скали още от първобитните хора. През Средновековието тук масово се заселват монаси, а наоколо израства цял каменен град.
Това принуждава властите в средата на 20 в. да изселят жителите от тези мизерни жилища и да ги настанят в по-хигиенични и удобни постройки. През последните години обаче заради развитието на световния туризъм животът се завръща в старинния град.
Хората отново населват постройките и ги модернизират отвътре, като превръщат някои от тях в семейни хотели с всички съвременни удобства, други – в малки ресторанти и магазини. В наши дни Матера преживява възход. Обявяването на града за столица на културата е признание за усилията на местните власти и населението за възраждането на уникалното селище. Новата част на Матера също носи очарованието на италианските провинциални градчета с малките си улички, със саксиите с цветя по первазите на прозорците, с архитектурните орнаменти, украсяващи сградите. Туристическият поток тук не секва. Матера е удивително леснодостъпна с автомобил за нас, българите – по коридор номер 8. От София пътуваш около 600 км през Македония до адриатическия бряг на Албания. После с ферибот от Дуръс или Вльора след 6–7-часово плаване стъпваш на италианска земя в Бари или Бриндизи. Така, ако тръгнеш много рано сутринта и хванеш ферибота по обяд, стигаш в Матера вечерта след около 700 км по суша и стотина – по вода.
и обхваща освен Базиликата, също и област Пулия. На около 80 км на изток е градчето Алберобело, известно със своите трули – едноетажни бели къщи с черни конусовидни покриви. На около 40 км от него е Остуни. Това е градче, кацнало на хълм, чиито постройки са изцяло бели. Отдалеч Остуни е като бяло видение на хоризонта. Все в този район са също Мартина Франка – град, изобилстващ с постройки от времето на Ренесанса и Просвещението, Локоротондо, който пази знакови сгради, свързани с италианската история. По адриатическия бряг са по-големите селище – Бари и Бриндизи, а под петата на Ботуша е индустриалният център Таранто.
Крайбрежието на Средиземно море, отстоящо на едва 30-ина км на юг от Матера, е всъщност огромна безкрайна плажна ивица, край която е разположена огърлица от 2–3-етажни курортни селища. В тях има всичко – и свободни места дори насред лято, и добре заредени магазини, и отлични заведения за хранене. Удобно е да се настаниш тук на почивка и покрай плажуването да посещаваш някое от десетките събития в европейската столица на културата Матера.
