Откриването е с „Ние сме всички цветове“

Инициативата „Европейска столица на културата” е най-престижната титла в областта на културата в Европа. Замислена е с цел да допринесе за сближаването на европейските народи. Решение за нейното реализиране е взето през юни 1985 г. от Съвета на министрите на културата на Европейския съюз. 
През годините това събитие се доразвива, без да губи първоначалния си замисъл: да подчертава богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, да насърчава по-доброто взаимно опознаване между европейските граждани и да подхранва усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.

Предстои официалната церемония по откриването на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г. Тя ще бъде в рамките на 11–13 януари, когато ще се проведат редица събития в открити и закрити сцени в града. На 12 януари 2019 г. е най-грандиозната проява, когато ще се състои  спектакълът „Ние сме всички цветове“.

Защо Пловдив спечели оспорваната надпревара за „Европейска столица на културата през 2019 г.“? Това стана благодарение на предложения реалистичен бюджет, оригиналните идеи и проекти, както и с много силната артистична програма, които ще допринесат за културното развитие на града и региона. А концепцията „Заедно“ обединява хора от различните поколения, етноси, вероизповедания, с различни професии и единна визия за културното развитие на града и целия Южен централен район на България.  Но за каквито и концепции, инициативи, идеи и предложения да става въпрос, то безспорно за избора на Пловдив е натежала най-вече неговата хилядолетна история.

Така е и с другата културна столица на Европа през тази година –  италианското каменно градче Матера.  „Филипопол – това е най-големият и най-красивият от всички градове в Тракия. Отдалеч блести красотата му и една много голяма река тече съвсем близо до него. Това е Хебър. А градът е дело на известния Филип.” Тези думи са останали през времето от писателя Лукиан, живял през II век от новата ера. А всъщност градът е съществувал и много преди Филип Македонски. Наложило се е мнението на археолозите, че на това място е имало селище още преди седем хиляди години. Евмолпия, Пулпудева, Филипополис, Тримонциум, Флавия, Пълдин, Фелибе… Имена, които е носил градът през вековете и са останали да напомнят на съвременните поколения за едно богато историческо минало.

Градът е един от най-старите не само на Балканския полуостров, а и в Европа. Тук се кръстосват много древни култури като тракийската, славянската, старогръцката, римската, старобългарската… И неслучайно, когато съвременниците се напънат да прекрояват улиците или да строят нови сгради, те често се натъкват на ценни исторически за града емблематични открития. Един от тях е археологическият комплекс Небет тепе. През елинистическата епоха на този хълм се оформя естествен стратегически пункт с укрепления, който постепенно се превръща в основен урбанизиционен фактор – Акропол. Около него се разполагат жилищни квартали в източното и южното подножие на Трихълмието. Смята се, че някъде тук се е намирала резиденцията на последните тракийски царе – Реметалк I и Реметалк II.

Античният Форум е един от символите на Пловдив. Разкрит е през 1972 г. По археологически данни се предполага, че е изграден по времето на елинистическата епоха. Разположен е под днешния Централен площад на града. Одеонът при Форума съдържа всички елементи на покрита театрална сграда в правоъгълен обем. Североизточно от Форума е разположена най-голямата базиликална сграда у нас. Базиликата е проучена частично през 1983–1986 г.  Внушителният й обем и богат интериор свидетелстват за изключително представителния характер на сградата. Тя е един от най-забележителните паметници на раннохристиянската архитектура в българските земи.

Античният театър е най-монументалната сграда  у нас от древността. Намира се на южния склон на седловината между Тексим и Джамбаз тепе.  Надпис свидетелства, че изграждането на театъра е започнало при император Траян (108–114 г.). Използва се и сега при най-мащабни прояви. Стадионът на Филипопол е разположен в седловината между Сахат тепе и Трихълмието. Изграден е в началото на II век. Запазени са 13 реда седалки, отделени от пистата с висок подиум от масивни, вертикални мраморни блокове. Нумизматичните източници потвърждават информацията, че съоръжението е използвано при провеждането на Питийските, Кендрисийските и Александрийските игри в античността. Източната порта на античния Филипопол се намира в североизточното подножие на Трихълмието. Представлява най-монументалният архитектурен комплекс, включващ оформлението на самата порта с фортификационните съоръжения, улиците, които водят към нея, и казармените постройки. Комплексът е изграден в началото на IV век върху руините на укрепителните съоръжения от II–III век, без да повтаря техния план.

Водоснабдяването на Филипопол се е осъществявало чрез акведукти от селищата Марково и Куклен. Каптажните съоръжения – резервоарен и тунелен тип, показват строителни умения и точност. Това са само част от забележителностите на Пловдив. А има още много. Някои от тях са крепостният вход Хисар капия, средновековното водохранилище на Небет тепе, черквата „Св. св. Константин и Елена”, Ламартиновата къща, Чифте баня, кулата на Сахат тепе, Джумая джамия…
А програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, включва около 500 събития. Структурирана е в четири тематични платформи – сливане, трансформиране, възраждане и релаксиране. Те са свързани с типичните особености на града, общностите, които го населяват, с неговите културно наследство, история, темпо на живот, както и с проблемите и със стереотипите за превъзмогване.