Меркел дава рамо за ратификацията на Преспанското споразумение, значи ли това, че промените в Конституцията в Скопие ще минат?
Просто не виждам друг начин да започна този текст, освен като продължение на предишния във в. „Българска армия”. В това компресирано политическо време в съседната ни Македония се налага, преди да седнем и преди да захванем нов текст, внимателно да прочетем предишния. Иначе си носим риска да се повторим в подбора на събитията и в техния анализ по начин, който да накърни професионалното ни достойнство. Такива разсъждения ме водят по пътя към новите неща, които предстои да се случат на политическата и обществената сцена в Скопие. И докато се любувах на информациите за празничното отбелязване в Македония на големия християнски празник Рождество Христово, или Бадник, на 6 срещу 7 януари, а Божик, нашата Коледа, е тъкмо на 7-и, си давах ясна сметка, че и на македонците никак не им е лесно.
Ето, празничните трапези още не бяха раздигнати и депутатите седнаха на банките в парламента на 9-ти. Започна третата, финална фаза на дъ-ъ-ъ-лгата парламентарна процедура за приемане на конституционните поправки, произтичащи от Договора с Гърция от Преспа. В това число, и за промяната на името на държавата на Република Северна Македония, с което тя ще се представя и във вътрешната, и в международната комуникация. Няма грешка – гръцката претенция за ерга омнес, т.е. за ползването на това променено название и за вътрешна, и за външна употреба бе записана в Договора и разбира се, ще трябва да бъде преглътната от депутатите в Събранието.
По парламентарния правилник от началото на тази фаза на процедурата до гласуването на конституционните промени, при това с мнозинство от 2/3 от гласовете, депутатите имат право на десетдневен дебат. Дали ще го спазят напълно, не съм никак сигурен, защото и 120-те пратеници достатъчно се наприказваха по време на предишните етапи от процедурата. Който каквото имаше да каже, го каза, при това неведнъж. Който каквото имаше да предложи като поправка на някой текст, вече го направи, с успех или без успех. Всичко е ясно…
С едно изключение, което по-скоро потвърждава правилото, че ако има една системна и последователна политическа линия, която да е следвана през всичките години от обявяването на независимостта на Македония през 1991 г. до днес, това е линията на партиите на албанците в Македония. И тя се изразява в следното: да използват всяка възможност да се искат отстъпки от македонците за повече колективни права на албанците в страната. В това отношение – няма празно, както се казва. И сега, до последния момент лидерите на две от парламентарно представените партии на албанците – Билал Касами на „Беса“ и Зиядин Села на „Алианс за албанците“, извиват ръцете на премиера Зоран Заев с искания да бъде приета внесена от тях поправка в един член на конституцията. И двамата искат да отпадне определението „македонско” пред гражданството, което държавата предоставя. И двамата пратеници и партийни лидери имат „в ръката си“ по двама депутати, значи общо 4-ма. Всъщност в началото на работата на този състав на македонското Събрание след парламентарните избори през декември 2017 г. Билал Касами имаше 5 пратеници, но след разцеплението на партията 3-ма отидоха при неговия партиен опонент. Заедно с двамата на Села, единият от които е самият той, стават 4-ма.
Малко ли са, много ли са, един Господ знае. На Заев, както и при ключовото и драматично гласуване на това процедурата по конституционните промени да започне, са му нужни най-малко 80 депутатски гласа – мнозинство от 2/3, от което мърдане няма. А за изнудването от двамата албански лидери в последния момент импулс даде и самият Зоран Заев, когато в едно ТВ интервю наивно се оплака, че в момента, тогава – в средата на декември, има сигурната подкрепа само на 76 пратеници. Значи му липсват точно толкова, колкото Касам и Села могат да му осигурят. И онези двамата туриха претенцията си на масата – ако се съобразиш с нас, правим мнозинство, ако не – проваляш се… Заев се срещна вече веднъж в опита си да ги убеди да гласуват в подкрепа на промените, като им подметна, че не вижда нищо лошо в това, до последно преди гласуването да се внасят поправки на вече направените поправки в параграфите на основния закон. В крайна сметка – как ще гласуват двамата албанци, ще се види на 15 януари, когато най-вероятно ще бъде Денят „Д” за съдбата на конституционните промени, на Договора от Преспа, на евроатлантическото бъдеще на Република Северна Македония, а и на личната политическа кариера на Зоран Заев дори…
Но пък аз си мисля, че да я докараш дотам, цялото бъдеще на страната ти като член на евроатлантическото семейство да зависи от 1–2 капризни гласа на този или онзи, си е чист вид провинциализъм. Не го адресирам към този или онзи политик, към тази или онази етническа общност, това си е масов манталитетен белег сред хората оттатък границата.
На всичко отгоре, само ден-два след въпросното изказване за 76-те сигурни гласа, премиерът песимистично заяви, че ще бъде сигурен в подкрепата на промените в Конституцията едва след гласуването в парламента. Чак тогава, когато работата е приключила… Абе Заев, абе премиере, абе Зоки от Струмица, на кого ги разправяш тези? Че нали цялата ти политическа работа през последните месеци, да не кажа – през цялата ти изминала година, беше посветена тъкмо на това, бе, човек. Да прекараш в парламента и да им дадеш законова форма на всички претенции, които гърците отправиха към теб и ги записаха много старателно в Договора от Преспа, в който ти се кълнеш… На няколко пъти той показа, че умее да прави компромиси, в това число и да слага в чекмеджетата за временен престой някои от основните си обещания, с които дойде на власт. Като това да превръща правосъдието в политически инструмент, за да се различава от предшественика си Никола Груевски, който я нямаше съдебната система на държавата за нищо освен за манипулации.
И целият този театър със Закона за амнистията който няма нищо общо с призива за помирение, беше с идеята към онези трима депутати, които Заев извади в последния момент от домашния арест, за да му дадат мнозинство от 80 гласа, да добави още двама. И двамата също така, под домашен арест и също така обвиняеми по делото за насилието на 27 април 2017 г. в Събранието, известно като „нощта на кървавите глави”. Сега и петимата депутати от опозицията, които уж щяха да бъдат строго наказани за случая от 27 април, ще са „студен резерв” на премиера, за да докара подкрепата до 80 и повече гласа. То бива макиавелизъм, бива, ама чак пък толкова. Колкото и да си казвам, е, все пак, Балкани сме, тук някои правила не важат, дай да си затворим очите и да не съдим толкова строго, не мога лично да го преглътна.
А че гласуването на конституционните промени ще мине, в това нямам съмнение. И знаете ли защо – заради един, извън другите вътрешни, косвен външен знак. На 10 и 11 януари, четвъртък и петък, тъкмо когато броят на вестника е в производство и ще излезе, германският канцлер Ангела Меркел ще бъде в Атина. Там ще се срещне с премиера Ципрас, с президента Павлопулос и с лидера на опозицията Мицотакис. Без това да е оповестено като точка от дневния ред на разговорите на Меркел, няма съмнение, че тя ще окаже натиск за това, гръцкият парламент да ратифицира Договора от Преспа. Поне медиите в Атина вече започнаха прогнозите си в тази насока. Значи, работата в Скопие е опечена, сега идва ред и на Атина. И както Меркел в началото на септември отиде край Вардар да агитира за участие на македонците в референдума на 30-и, така сега пренася натиска си на гръцка територия. Малко прозрачничко, ама и европейските лидери, като са се хванали на хорото, ще трябва да го играят.
Всъщност за какво хоро говорим, сега става дума за сиртаки.
