Многократни са опитите на славянските племена да превземат Константинопол. Може би, за да сме по-коректни, трябва да кажем, че това са по-скоро опити за демонстрация на сила – временна, но все пак истинска сила. Един от първите опити обаче, когато има реална предпоставка за превземане на „непревземаемата“ византийска столица е именно опитът на хан, или по-скоро кан Крум, от началото на 9 век. През Новата 2019 г. отбелязваме 1205 г. от кончината на този български владетел.
И въпреки това постиженията на нашите владетели са забележителни, но нека да обърнем подобаващо внимание на може би най-забележителното постижение в тази насока – това на кан Крум.
Пред стените на византийската столица владетелят извършва внушителни езически жертвоприношения на хора и животни. Това прави голямо впечатление на жителите на Константинопол и дори е описано от Теофан Изповедник и в Скриптор инцертус (анонимна византийска кратка хроника, описваща събитията от периода 811–820 г.). Освен това Крум нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната врата. Така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия на българския владетел са по-скоро демонстрация на сила, отколкото сериозни намерения за превземане на града. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир, с който да признаят завоеванията на българите.