Не закупуваме само боен самолет за авиацията, а предопределяме и бъдещото развитие на България
– Г-н Тошев, след като НС даде зелена улица на кабинета да преговаря по сделката за придобиване на изтребител, какво по процедура следва от тук нататък?
– Даването на мандат на МС за преговори за придобиване на боен самолет е поредна стъпка в доста продължителна и сложна, но и прозрачна процедура. Поради факта, че м.г. гласувахме връщане на тази процедура назад до определена точка, правене на леки корекции и даване на права на МС и на Министерството на отбраната, тогава зададохме определени параметри, в които тя да върви. За съжаление, от 9-те направени запитвания и от 3-те получени задоволяващи отговора нито една от офертите – нито италианската, нито шведската и американската не се вместиха в рамката, зададена от НС. Но и нищо лошо не произлиза от това разминаване между намеренията ни тогава и получените отговори. За да продължи процедурата, трябваше да разрешим на кабинета в лицето на 4 министерства (на отбраната, икономиката, финансите и външните работи) по-гъвкаво да договарят цени не само на доставката, но и на оборудване, на обучение, на поддръжка за доста години напред. Трябва да се съобразим с промяната и на времето за доставка, което искат и от Швеция, и от САЩ, и да разрешим на преговарящата ни делегация да обсъди условията и за евентуалната пълна доставка по-късно – след 10-ина години, до общо 16 самолета. Това са все условия извън зададените от нас в НС м.г. и затова те отново влязоха в зала. От тук нататък надявам се преговорите да свършат до 3–4 месеца с американската страна, а без вътрешна информация, на базата на личния ми опит и на практиката в други страни при такива преговори, по двата основни параметъра, по които ни атакуват опонентите ни, очаквам да постигнем доста добра цена, възможно и под зададената рамка м.г. (под 1,8 млрд. лв. с ДДС). И второ, да договорим доста добри условия, които да ни гарантират пълна поддръжка на самолетите в целия времеви цикъл на експлоатацията им. И това е практика, каквато има навсякъде. А американците заявиха, че не могат да ни дадат конкретика, преди да започнем конкретни разговори, че нямат такава практика. Единственото, което ме притеснява и което няма да покрие изискването ни, е схемата на заплащане. При такива крупни сделки американската страна практикува да получава изцяло парите в началото. Но това не е екзотична държава, която при смяна на курса на управлението би се отметнала от договореностите, политиката й е устойчива и това е държавна практика от години. Но натоварвайки ни еднократно със заплащане на цялата сума, това, от друга страна, ще поевтини цялата сделка.
– След преговорите със САЩ, какъв документ трябва да внесе МС за ратификация от НС?
– Договор за придобиване на нов изтребител за авиацията ни, който се надявам да е достатъчно конкретен и подробен. И срокът за това от 3–4 месеца е нормален, с което се финализира сделката след ратифицирането на договора от парламента. Искам да опровергая мнението, че нещата едва ли не са предрешени, ето че те не се случват според писаното в някои медии…
– Как парламентът би контролирал отделните етапи в преговорите?
– Договорили сме се с министър Каракачанов и политическия му кабинет да ни държат в течение на преговорния процес. Но категорично заявявам, че прекалената гласност в конкретиката може да ни навреди, тя само втвърдява позициите на страните. Гласността, когато става дума за пари, и не само във военната област, вдига цената. Така че ще бъдем информирани като народни представители, но на практика нещата ще станат ясни на финала.
– Как решението за изтребителя ще повлияе върху другите два модернизационни проекта – за патрулен кораб и за бойна машина?
– Макар ВВС да са най-малки по численост, те са най-скъпият като финансови разходи и поддръжка структуроопределящ вид ВС. Така че от това какъв тип боен самолет закупим, ще се предопредели в голяма степен развитието на цялата Българска армия, на флота и СВ. А предвиденото икономическо сътрудничество и офсетни работи с евентуалния доставчик на боен самолет ще се отразят на икономическото развитие на страната. Така че съм дълбоко убеден, че не закупуваме само боен самолет за авиацията, а предопределяме и бъдещото развитие на България. Защото, ако приключим преговорите със САЩ за F-16, на практика даваме свобода на политиците след нас за десетилетия да имат глътка въздух и устойчивост в избора на атлантическата сфера на влияние, а да не се колебаем „на кой фланг и в коя зона сме”… По принцип има разлика в основните ни проекти за модернизация в армията извън по-малките, които вървят доста успешно. Изборът на изтребител влиза в парламентарна зала, защото преговорите и сделката за закупуването му е между държави. И никъде в писаната и неписаната история на такива сделки няма проведен конкурс между държави. Докато преговорите за патрулен кораб и бойна машина са с фирми. И в момента имаме доста добра готовност и база за комплектоване, сглобяване и ремонт и на кораби, и на бойни машини. И трите доставчика – на „Юрофайтер”, на „Грипен” и на F-16 са декларирали, но без конкретни подробности, че имат готовност за икономическо сътрудничество, ако предпочетем офертата им. Това тепърва ще се конкретизира и изпълва със съдържание в хода на преговорите.
– Ще поискаме ли по-галямо участие на нашия ВПК в придобиването на кораб и бойна машина?
– Задължително. И нашето участие в придобиването на кораба и бойната машина трябва да е съществено, а даже – определящо и решаващо. В средата на декември, когато се разбра, че се очертават преговори за придобиване на F-16, румънците изпреварващо направиха среща с представители на фирмата производител „Локхийд Мартин”, като изявиха категорично желание на румънска територия да построят завод за текуща поддръжка и ремонт на този самолет. А те имат опита от производство на вертолети и автомобили през последните години. Това е пример как те действат изпреварващо, докато ние тук спорим какво е казал президентът през 2012-а и 2018-а…
– Преговорите с правителството на САЩ ли се водят, или и с представителите на „Локхийд Мартин”?
– Според американското законодателство преговорите се водят от правителството. С решението на НС дадохме примерна струкура на нашата делегация, включваща 4-ма министри. Вероятно от американска страна ще има адекватен състав, а практиката им е различна преди и след започване на вече конкретните преговори, когато има яснота. Най-вероятно от наша страна ще отидат достатъчно експерти, а ще се делегират права и на специалисти от американска страна, които да стартират преговорите. Разговорите са правителство–правителство, но имената в делегациите ще са от специалисти с мандат да договарят конкретните параметри. Защото това не е договор от две страници, а от няколко кашона документи.
– Кога очаквате самата доставка?
– Няколко технически подробности доведоха до политическо говорене от страна на някои колеги. Не е вярно, че договаряме самолет, който го няма. F-16 лети от повече от 40 г. от 1981-ва. Да, модификацията Блок 70 не е слязъл от конвейера, той е на чертожната дъска. Но става въпрос за платформа с основно оборудване и въоръжение, която и в момента воюва в Сирия и другаде под наименованието „Вайпър”. Ние делегирахме право на нашата страна да преговаря за последната модификация на F-16, наречена Блок 70, която се въоръжава с най-новия радар за откриване на цели, т.нар. синхронизирана фазирана антенна решетка. Това е технология, която за радиолокацията не е съвсем нова, но за летящите средства в този вариант е. И дава предимства например спрямо „Грипен” над 7 пъти – като далечина на откриване, брой на откритите и водените цели и брой цели, които може едновременно да бъдат отстрелвани. Следващата техническа подробност, за сроковете на доставка, е заради това, че окомплектоващият производител на F-16 Блок 70 премества заводите си в друг щат. Очаква се процедурата да приключи до лятото. В миналогодишния регламент, който на практика сега препотвърдихме и разширихме към правителството, срокът за доставка на първите машини е 2 г. след подписване на договора. Очаквам срокът да се спази, защото, ако утре „Държавен вестник” публикува законопроекта и до дни премиерът сформира състава на делегацията, разговорите могат да започнат. В края на май може да имаме подписан договор, който през юни да мине през парламентарните комисии и да ратифицираме в НС. Очаквам дотогава американската страна да е готова с производството. Трето, искам да изясня за читателите,че няма значение кога ще бъдат доставени първият, вторият или 8-ят боен самолет F-16 Блок 70. Нас ни интересува кога ще бъде доставен 8-ят, защото тогава чак ще можем да свалим МиГ-29 от въоръжение, които в момента дежурят по „Еър полисинг”. Договорът включва освен доставката на окомплектованите машини по нашата заявка, в които най-вероятно няма да вземем всичко, сега предложено от производителя, в отговор на ПИР. Защото някои неща не ни трябват, а други са ни скъпи. Но самолетът ще е най-добре съоръжената и най-добрата бойна машина, която в момента лети във въздуха, изпитана в реални бойни действия. Та, договорът ще включва подготовката на летателния и командния състав, наземните екипажи, както и техника и съоръжения. Това е сериозен комплекс от доставки от оборудване на земята и във въздуха и от обслужване. И се надявам то да бъде договорено в по-кратък период, отколкото доставката на машините. Защото такава техника , е известно, не стои произведена на плаца… Американската страна има голям опит, а нашите офицери летци и морски офицери, не е тайна, се обучават в американски академии, където има бази и не е необходимо да ги оборудваме у нас. А и обучението на летателния състав за F-16 ще бъде паралелно или изпреварващо завършено с осъществяването на договора.
– В зала имаше предложение представители и на парламентарните партии да участват в преговорния екип.
– Парламентът е последната институция, която на практика подпечатва договора. От друга страна, НС трябва да проконтролира и финалната фаза на този процес. В пленарна зала се говореше за корупционен натиск и лобиране. Е, ако например аз вляза в такъв преговорен екип, и после гласувам с бутона „за” ратифициране на такъв договор… Няма никакъв начин да обясня, че не съм се поддал на такъв натиск.
– Как си обяснявате реакцията в част от обществото срещу този избор?
– Преди 2 г. се ангажирахме и препотвърдихме на най-високо държавно равнище като страна – членка, подписала договора за НАТО, 2% от БВП да отива за военни разходи. М.г. препотвърдихме, че до 2024-та това ще се случи. Това става и във всички натовски страни, след като новият тогава американски президент Тръмп заяви, че САЩ няма да продължават да плащат за сигурността на Европа повече, отколкото самата тя. И няма никаква връзка между парите за пенсии и тези за модернизация на армията, за национална сигурност. И най-затруднените в бита си хора трябва да си припомнят, че който не храни своя армия, храни чужда. А чуждата армия няма да защитава българските пенсионери, нали. Да припомним Крим, който е срещу нас. Е, ако Украйна беше член на НАТО, дали някой щеше да тества издръжливостта на нервите на натовските генерали?… Искам да спомена и това, че донякъде успя и манипулацията на общественото мнение, особено сред неспециалистите, че „Грипен” са готови на същата цена при определени условия да доставят 9 или 10 самолета. Да, но без основно въоръжение…
– За какво започват конкретно преговорите по F-16?
– Преговорите включват доставката на 8-те изтребителя F-16 „Блок 70” заедно с пълната им окомплектовка като въоръжение и техника, която изискаме като необходима и която можем да си позволим. Американската практика показва, че когато се говори за конкретен брой машини и конкретен модел, тогава се предлагат цени не просто икономически обосновани, а и с политически елемент като на държава – член на НАТО. А като натовска страна ние сме в една от най-сложните зони на света, не само на Европа. И ще водим преговорите в момент, когато САЩ, най-силният военноикономически член на Алианса, и съседна Турция са в толкова обтегнати отношения, че очаквам цената за нас наистина да е щадяща. Освен това крайната цел – доставка на още 8 изтребителя, вероятно ще бъде договорирано като опция, и то също оказва влияние върху крайната цена.
– Какви отстъпки може да направи САЩ по отношение на поддръжката на изтребителя по време на целия му жизнен цикъл?
– Самолет „Юрофайтер” например, втора ръка, който ни се предлагаше, имаше остатъчен живот около 20 г. Осем хиляди часа е животът на двигателя на „Грипен” според производителя, а F-16 имат 12 000 ч живот и при нормален експлоатационен период от 130–150 ч на година могат да летят 35–40 г. Миг-овете, все oщe на въоръжение, имат полетен живот около 3000 ч. Американската страна гарантира пълна поддръжка през целия експлоатационен период. Не влиза в цената оборудването на писти и хангари, както и наземното оборудване, но такова предложение няма и от другите производители.
– В какви посоки може да се развива индустриалното сътрудничество?
– Имаме опит в завод „Авионамс” в Пловдив да правим поддръжка, стига да се оцени геополитически „кой кой е” на Балканите и от НАТО, както и от ЕС, и от американска страна да прецени освен икономическите, и военно-политическите си интереси. И съм сигурен, че България ще може да разполага с оборудване и да бъдат подготвени наши специалисти с възможности за текуща и последваща поддръжка на F-16. Интересно е, че гърците буквално преди седмици взеха решение да модернизират своите 80 F-16 от Блок 50 на Блок 70. Дебело подчертавам, че ако действаме заедно в интерес на България политически, а не партийно, в период от 8–10 г., като теглим чертата, ще видим, че самолетите ни излизат без пари заради спестени ремонти на наши и ремонти на чужди машини.
В момента ние не само предопределяме бъдещето развитие във ВВС, а на БА и на България като цяло. Затова нека дадем възможност на правителството да излезе от рамката, която зададохме през м.г., защото и трите одобрени предложения не влизат в тази рамка. Без да правим заклинания, с решението да дадем мандат на правителството да преговаря за F-16 ще имаме по-добра цена, която ще влезе в рамката, и гарантирано бъдеще на авиацията за минимум 40–50 г. Това може да се види при тръжни процедури на САЩ и със страни, не членки на НАТО. А защо F-16? Този самолет е воювал от 1980 г. досега във всички големи бойни действия на планетата ни, той е на въоръжение в 31 държави, включително в повечето натовски. Той беше предпочетен преди по-малко от месец от Словакия и Бахрейн, на въоръжение е в Турция, Румъния и Гърция. Над 4000 самолета от този вид са произведени, а и никъде не се чува за корупционни скандали във връзка с придобиването им.
