Явор Райчев*
Първата в света управляема балистична ракета е създадена през 1943 г. в Германия и е кръстена „Фау-2“. От нея са произведени малко над 6000 броя, като 3225 са изстреляни. Най-характерната особеност на всички ракети от времето на Втората световна война е тяхната неточност. Така например само една от всеки десет изстреляни съветски „Катюша“ успява да порази целта, а общият брой на жертвите на „Фау-2“ е около 25 000, от които 20 000 са затворници, свързани с нейното производство. Тази неточност води до създаване на доктрина за масовост, според която липсата на точност се компенсира с огромен брой изстрелвания, като по този начин статистически се увеличава шансът целта да бъде поразена.
Балистични ракети
Създадените до Втората световна война ракети летят по балистична траектория, зависеща от гравитацията и съпротивлението на въздуха. Според своята далекобойност те биват с малък радиус на действие, среден радиус на действие или междуконтинентални. Ракетите с по-голям радиус на действие излизат от земната атмосфера. Полетът се състои от две фази. В първата ракетата се изстрелва и се управлява от двигател. Това е времето, в което са възможни корекция на нейния курс от датчици и компютър, който да обработва информацията. Във втората фаза ракетата лети свободно, докато не порази целта си. При ракетите с голям радиус на действие, които напускат земната атмосфера, трябва да се отчетат и съпротивителните сили от влизането в атмосферата, което понякога се посочва като трета фаза на летене.
Далекобойните балистични ракети са ценни, защото напускат атмосферата, което дава възможност да изминат хиляди километри с малко количество гориво. Това от своя страна води до малък размер, което пък ги прави по-трудни за прихващане. От друга страна, тези ракети могат да изминат хиляди километри за кратко време. Най-новата разновидност на американска ракета LGM-30 Minuteman лети с около 7,8 км/с, или 28 000 км/ч. Това означава, че тя може да прелети разстоянието от САЩ до Москва за около 15–20 мин. Същото важи, разбира се, и за руските ракети, които според официалната информация, поне на хартия, не изостават от американските. Тези ракети са опасни, защото са бързи, трудни за прихващане и обикновено носят ядрена бойна глава. Недостатък е, че те са управляеми само през първата част на техния полет и траекторията им е предвидима и може да се изчисли и съответно – да се вземат мерки срещу тях.
Хиперзвуковата ракета
Третата голяма революция в ракетостроенето е възможна благодарение на пробива в хиперзвуковите технологии. Хиперзвуковите ракети биват две разновидности – крилати хиперзвукови ракети и хиперзвукови ракети глайдъри.
Крилатите хиперзвукови ракети използват хиперзвукови турбореактивни двигатели от ново поколение, които им позволяват да достигнат огромни скорости от 5 до 10 пъти по-високи от тази на звука, без това да нарушава значително тяхната точност. Хиперзвуковите глайдъри са съществено подобрение на балистичните ракети, които елиминират основния им недостатък – предвидимостта, при достигане на още по-високи скорости до 20 пъти скоростта на звука. Те се изстрелват като обикновени балистични ракети, като впоследствие бойната глава се отделя от ракетата носител и навлиза в атмосферата. Поради своите особености тя е управляема и в третия етап от своя полет, способна да извършва непредвидими маневри до няколко секунди, преди да порази целта.
Хиперзвуковите ракети са секретни разработки и за тях няма много информация. Но от общите принципи, които те използват, можем да направим извод, че те ще създадат огромна пропаст между офанзивния и дефанзивния капацитет, или казано с по-прости думи – за момента няма или не е обявено да има защитни системи срещу тях. Това най-вероятно ще доведе до ново състезание във въоръжаването между САЩ, Русия, Китай и може би – и други играчи.
Очевидно е, че този вид ракети са изцяло офанзивни и имат отношение към проектирането на сила. Те нямат място в локални конфликти, въстания или граждански войни, но могат да променят драстично геополитиката. Напълно разбираемо е защо страните, които имат претенции да бъдат световни сили, се стремят да разработят хиперзвукови ракети. Русия, САЩ и Китай обаче имат нужда да проектират сила по различен начин, затова и се очаква техните разработки за новите ракети да са различни. Китай има интереси в Южнокитайско море и Индийския океан и в последните години похарчи доста пари за подобряване на военноморския си флот, но той все още изостава значително от американския. Китай смята себе си за регионална сила и усилено защитава зоната, която разглежда като собствена сфера на влияние. Може да се предположи, че поне на първо време Китай няма да се интересува от създаването на хиперзвукови междуконтинентални ракети, способни да ударят САЩ, а по-скоро от ракети с малък радиус на действие, основно насочени срещу кораби. Това се потвърждава и от сегашните китайски разработки на ракети – например балистичната ракета DF-21D е разработена именно срещу самолетоносачи.
САЩ, които не само възприемат Русия за свой основен конкурент, а и водят войни далеч от своите граници, би следвало да се стремят да създават ракети с голям радиус на действие. Русия от своя страна има нужда от ракети с всякакъв радиус на действие, защото една част от тях трябва да проектират сила срещу страните от НАТО в Европа, а другата – срещу САЩ. За проектирането на сила на малки и средни разстрояния Русия разработва крилати ракети „Циркон“, „БраМос“ и др.
Защо САЩ изостават?
Освен очевидните проблеми, свързани с недофинансиране, има и няколко обективни проблема, които САЩ трябва да разрешат. Първо, американците имат нужда да разработят главно далекобойни ракети, които да поразяват целта еднакво бързо с ракетите със среден обсег на действие, които могат да бъдат изстреляни от Китай или Русия. Тоест, ако ракета на Русия е способна да проектира сила в Париж за 5 мин, САЩ в защита на съюзниците си трябва да проектират сила срещу Русия за същото време, но американската ракета трябва да измине над два пъти по-голямо разстояние.
Другата причина за предполаганото изоставане на САЩ е съвременната американска доктрина за производство на ракети с конвенционални бойни глави, което означава, че те трябва да са много прецизни, за да поразяват целите си точно, без да е необходим голям разход на ресурс. Ру
сия от своя страна залага на ракети с ядрени глави, за които не е необходима такава прецизност, а Китай – на прецизни ракети срещу кораби с конвенционални бойни глави с малък радиус на действие. Създаването на далекобойни хиперзвукови ракети с огромна прецизност е сериозно технологично предизвикателство. Пътят за решаването на тези проблеми минава през промяна на военния фокус на САЩ, който след 11 септември е изцяло съсреодоточен върху намесата в регионални конфликти в ислямския свят. САЩ десетилетия наред напълно игнорираха разработките на хиперзвукови ракети. В известен смисъл е ясно, че за тези ракети не се предполага да се използват никога, но те са важни за проектирането на сила и обособяването на сфери на влияние. Затова сама по себе си победата в състезанието за този вид въоръжение е важна. Вашингтон не бива с лека ръка да пренебрегва успехите на Русия и Китай в ракетната област, въпреки че и двете страни вероятно са поне на няколко години, ако не и повече от създаването на оперативни хиперзвукови ракети. Засега имаме просто демонстрации на прототипи.
Все пак САЩ сключиха две сделки с „Локхийд Мартин“ за създаването на хиперзвукови ракети. Първата е на стойност $480 млн. и е за ARRW ракета, която да е четири пъти по-бърза от руската „Кинжал“ и китайската „Звездно Небе“ и да достига 20 пъти скоростта на звука. Втората е на стойност $928 млн. и е за HCSW ракета, която също е хиперзвукова и се движи с насочване от GPS сигнал. В добавка, САЩ разработват и два други проекта, които са още в начална фаза. И двата са все още в DARPA (американската държавна агенция за развитие на нови технологии и приложението им в армията) и имат за цел разработването на отделни елементи от хиперзвукови глайдъри. Ако всичко се движи по план, през 2022 г. САЩ могат да разполагат с няколко готови хиперзвукови ракети, от които поне една пригодена за ядрена бойна глава (вероятно ракетата ARRW). Това предполага, че Русия едва ли е с една обиколка пред САЩ, както някои побързаха да твърдят. Дори може да означава, че САЩ, Китай и Русия са в сходни позиции в хиперзвуковата надпревара, въпреки че към момента САЩ не са показали прототип на ракета.
Има ли механизми
за защита?
Свалянето на обикновени ракети е трудно, а на хиперзвуковите – още по-трудно. Първото по трудност може да се сравни с уцелването на куршум с куршум, а второто – с уцелването на куршум, който маневрира, за да избегне удара с друг куршум. Механизми за физическа защита от тези оръжия все още няма. В много от случаите персоналът ще разполага с едва 5 мин от момента на изстрелване, преди ракетата да порази целта си. Чрез откриването на начин за защита от този вид оръжия се ограничава възможността на другата страна да проектира сила. Вариантите за такъв отговор в момента са по-скоро в сферата на фантастиката и включват оръжия с насочена енергия, лазерни оръжия, лъчеви оръжия, звукови оръжия и др. Повечето от тези проекти обаче са в начална фаза. Но дори и да се намери решение как да се противодейства на този вид ракети, остава фундаменталният проблем, че е по-евтино да се произведат огромно количество ракети, отколкото да се инсталират и поддържат огромно количество противоракетни системи срещу тях.
Още от Студената война в основата на доктрината за първи ядрен удар лежи идеята, че той ще бъде достатъчно силен, за да унищожи възможностите на противника да отговори. В тази връзка никога не е било важно да се намери защита срещу 100% от ядрени ракети. Важното винаги е било да се намери защита, която е способна да свали дори само част от тях, за да не може атакуващият да е сигурен, че ударът му ще бъде достатъчно силен. Това е в основата на политиката за сдържане. Затова, докато не се намери по-добро решение, за момента най-сигурната защита представляват именнно инструментите за сдържане – класическият ядрен земен, въздушен и морски арсенал, с който САЩ разполагат и който да бъде използван при необходимост, и вероятно, в скоро време, и хиперзвуковите американски ракети. Въпросът не е, както твърди президентът Путин, че Русия може да унищожи САЩ за по-малко от 30 мин, а как ще успее да нанесе такъв удар по Америка, че самата Русия да не бъде разрушена от ответния удар на американците. Причина за паника за момента няма – да се изобрети офанзивно оръжие, преди да се намери начин да му се противодейства, не е нещо ново в историята. От почти 70 г. пък има ядрен паритет, който поне за момента гарантира, че няма да има глобален конфликт, в който тези оръжия да се използват.
Значението на ядрените бойни глави
За съжаление, Европа за разлика от САЩ е на много години от подобни технологии, а времената, в които Германия е диктувала военните иновации, са безвъзвратно отминали. Въпреки че Франция и Великобритания имат някакъв собствен ядрен потенциал, нито една от европейските страни не работи активно в тази сфера. Това прави и разработването на хиперзвукови ракети малко безсмислено начинание само по себе си – ако нямат потенциал за нанасяне на стратегически щети, като ядрена глава например, те се превръщат в скъпоструващо тактическо удоволствие, което спокойно може да бъде заменено от по-конвенционални обикновени ракети или авиация. Това обаче автоматично намалява възможността на дадена страна да проектира сила. За да сме по-точни – липсата на ядрена глава не обезсмисля напълно ракетата, но я прави много по-малко разрушителна, което означава, че за постигането на същия резултат биха били необходими много по-голямо количество ракети.
*Авторът е магистър по международни отношения от университета в шведския град Линшопинг. В момента е докторант и работи върху дисертация в сферата на сигурността в Университета на Гранада, Испания. Статията е написана специално за в. „Българска армия“.
Крилати ракети
Революция в ракетостроенето представлява изобретението на крилатите ракети „Томахоук“. Те по-скоро са резултат от развитието на самолетната индустрия и произлизат от безпилотни самолети, които носят снаряди. Характерното за този вид ракети е, че са с малък радиус на действие (до 2500 км), могат да се управляват през цялото време на полета, не следват балистична траектория, могат да летят много ниско и сравнително бързо, със скоростта на самолет. Революционното в „Томахоук“ е, че американците успяват да решат проблема с точността – т.е. вече не е нужно да се изстрелват стотици ракети, за да се порази дадена цел. Преди няколко години Русия демонстрира способностите на ракетата „Калибър“, показвайки че Русия също може да създава точни крилати ракети, макар и с 30 г. закъснение след американците.
Крилатите ракети могат да бъдат изстрелвани от всякакви платформи – от суша, кораби, подводници, самолети. При необходимост могат да носят ядрени, биологически и химически глави. Сериозен недостатък е високата им цена (няколко милиона долара за брой), която често е пречка пред мащабната им употреба по време на военен конфликт.
Какъв е интересът на Европейския съюз?
Защитата на национални (или общоевропейски, ако гледаме на ЕС като цяло) интереси минава задължително през проектирането на сила, а нито една страна от ЕС не е способна да проектира нещо повече от мека сила. И ако досега твърдата сила се осигуряваше от САЩ, то не се знае дали това ще продължи и занапред. Европа вероятно ще продължи да бъде защитавана от американците, но те вече няма да харчат пари да преследват конкретни европейски интереси. Невъзможността да се отстояват адекватно интересите на ЕС може да доведе до несигурност, а тя ще стимулира политическа и икономическа нестабилност. За да се разбере по-добре какво имам предвид, ще дам и конкретен пример – всички държави от ЕС, включително и България, пострадаха силно от „Ислямска държава“. Във Франция, Белгия, Германия имаше атентати, а други страни станаха транзитна зона за трафик на терористи и оръжия. Създаването на „Ислямска Държава“ беше резултат от липса на адекватна политика и енергични действия на лидерите на САЩ и ЕС по отношение на кризата в Сирия.
В тази връзка смятам, че е абсолютно наложително ЕС да инвестира в създаването на нови възможности за проектиране на сила с цел да се утвърди ако не като глобална суперсила, то поне като незаобиколим регионален фактор, който да очертае ясно интересите си и да е способен да ги защити с каквото и когато е необходимо. Разработването на хиперзвукови ракети не е нещо финансово непосилно за ЕС. Ако страна като Русия, която има по-малък БВП от Италия, може да си ги позволи, то и Евросъюзът би могъл да го направи. Също така не е лошо да се преразгледат някои споразумения, ограничаващи създаването на оръжия за масово унищожение. Руските ракети „Циркон“ и „БраМос“, които вероятно ще могат да носят ядрени глави, не са насочени срещу САЩ – те нямат такъв обсег. Тяхното предназначение е да проектират сила в Европа. Само по себе си отхвърлянето на ограниченията, произтичащи от ракетните договори между Москва и Вашингтон, не е достатъчно за наваксване на десетилетия бездействие, но включването на ЕС в това авторитетно състезание би било добро начало за изграждането на обща политика на сигурност и отбрана.
