Когато политиката се превръща във фолклор, се получават такива бутафории като тази с четвъртото поред посещение на руския президент Владимир Путин в Белград. Толкова чакано и няколко пъти отлагано, за да се стигне до онзи четвъртък, когато руският президент кацна на летището в Белград, качи домакина си Александър Вучич в специалния си брониран автомобил, докаран предварително от Москва, и го откара за срещата на четири очи между двамата. Няма съмнение, Путин се чувстваше като у дома си и главната заслуга за това бе на домакините, които направиха всичко по такъв начин, че човек да се запита това политика ли беше, или театър. И ако беше театър, а то бе точно това, за кого бе предназначен спектакълът…
Очевидно е, че цялата подготовка на посещението на руския президент в сръбската столица бе под режисурата на президента Вучич, който бе и главният й герой.
Премиерът Ана Бърнабич бе някъде встрани и почти незабелязана докато участието на вицепремиера и министър на външните работи Ивица Дачич бе „традиционно музикално”. След като преди време на официална вечеря пя пред Ердоган на турски, този път се появи с „Калинка” и „Рябинушка” на родния език на госта. Лично за президента Вучич визитата на Путин трябваше да означава, че той пет пари не дава за продължаващите вече седмици протести из улиците на Белград, които стават все по-многолюдни. И че контролира държавата и общественото мнение чрез медиите, както поиска. Само вижте кадрите от множеството пред катедралния храм „Свети Сава” в центъра на Белград, за да разберете, че това е „отговорът” на Вучич на хилядните множества, протестиращи срещу него. И които той въпреки обещанията да задоволи исканията им с характерното си високо самочувствие на собственик на държавата, от когото зависи всичко в нея, вероятно не може да понася.
Е, протестиращите не нарушиха графика си и само едно денонощие, след като Путин си тръгна от Белград, отново извървяха традиционния си маршрут по улиците на сръбската столица. Речи, призиви, препоръки да не се хвърлят яйца по сградата на държавната „Радио и телевизия”, която била на всички. И разбира се, всичко това под познатия вече лозунг „Един срещу пет милиона”, сътворен след високомерните думи на Вучич, че и 5 млн. сърби да поискат предсрочни избори, той няма да им обърне внимание… Много важно, че предишната вечер Вучич бе докарал с автобуси свои симпатизанти от цялата страна, за да приветстват Путин пред входа на „Свети Сава” и с механизмите на държавната машина да гарантира многолюдието там.
Вучич си го получи още на другата вечер (В скоба ще споделя едно предчувствие, макар че е извън днешната ни тема. Системността на протестите срещу Вучич, настойчивостта, с която се провеждат, а и това „Един срещу пет милиона” някак странно ми напомнят онези вълнения по белградските площади от края на 90-те и началото на годините от новия век, когато режимът на Слободан Милошевич се тресеше под натиска на улицата под лозунга „Готов е!”. Вярно, ситуацията е различна от „тогава”, но не беше чак толкова отдавна, да го вземат дяволите, та да сме го забравили ние, а още повече онези, които днес са по същите протестни маршрути на сръбската столица…)
Еуфорията от визитата на Путин бе толкова изкуствено напомпана, че и един приятел от Скопие, с когото почти всекидневно комуникираме, се извини, че в четвъртък няма „да си чати” с мен, защото пътувал за Белград – да види и поздрави руския президент. И не е бил единственият македонец там. Между специалните гости, които се видяха и поздравиха с Путин, бе и депутатът в македонския парламент и лидер на Демократичната партия на сърбите в Македония Иван Стоилкович, коалиционен партньор на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ. Това пък даде повод на журналиста от Скопие Сашо Ордановски да оприличи този стремеж да се смесиш с тълпата, за да мернеш (едва ли нещо повече) кортежа на госта с времето в бивша Югославия. Ордановски си спомня как чакали с часове на някой ъгъл на улицата, където ни поставяха учителите, само за да зърнем отдалеч черната лимузина на Йосип Броз Тито. Отминали югославски времена… или не?
Да не говорим за митологията, която домакините създадоха около визитата на Путин. С една-единствена цел – да фиксират вниманието върху своята и тази на главния герой от театъра значимост. То не бяха заплахи на Ислямска държава да извърши покушение върху госта, та затова мерките за сигурност бяха безпрецедентни.
То не бяха слухове, че руският президент идва с 2-ма двойници че специалният му самолет е в няколко варианта, които ще летят успоредно, за да заблудят евентуалните терористи, то не бяха залагания какъв е контингентът хора на руските тайни служби, които предварително били пристигнали в Белград, за да огледат трасетата, особено площадката пред „Свети Сава”. Били 200, не, 300, а може и повече. Така стана и с броя на хората, събрани пред „Свети Сава” – задължително от сто хиляди нагоре, зависи коя институция ги съобщаваше. И сред тях и съвсем напред – сръбската музикална фолк емблема Светлана Величкович – Ражнятович – Цеца, от която Путин през цялото време не свалял очи, пък вътре, реставраторите, които изграждали мозайка с образа на Христос, му дали да залепи последното камъче и по такъв начин да стане член на екипа, пък той хитро бил попитал кога ще му дадат заплатата… А там, пред храма и навсякъде наоколо услужливи и практични търговци продаваха значки с образа на Путин на цена 150 динара, което е горе-долу евро и половина… Чакайте, бе, сериозни хора сме, и друг път сме виждали подобни визити, някои от тях сме отразявали професионално за своите медии, чак пък толкова…
На всичко отгоре и Паша, тримесечното палаво шарпланинче, с гарантиран произход от седем генерации назад, нещо като нашето каракачанче, което Борисов подари на Вова преди години, та, шарпланинчето, за което Путин бил прошепнал „Колко само е хубаво”… Остава още да кажем – а очите му топли, ласкави… Разбира се, веднага се обадиха от Скопие да кажат, че шарпланинецът е и тяхна рожба, щото породата произтича от Шар планина, а тя е в някогашна Югославия…
Е, и руският гост даде своя принос към церемониалната вакханалия, организирана от Вучич и компания. Той награди сръбския си колега с най-високото отличие, което руската държава дава на чужденец – ордена „Александър Невски”. И представете си – 100 г. са минали от времето, когато някой друг сръбски държавник е получил толкова високо руско отличие. Сто години! Но освен че се обърна с едно изречение на сръбски език, за да се сбогува с множеството пред храма „Свети Сава”, Путин направи това, което се очакваше от него – обеща „на крак” да отдели 5 млн. долара за вътрешното изографисване на черквата, която от години стои построена, но да бъде уредена като истински дом на вярата. Сред подписаните 20 споразумения има едно, свързано с модернизацията на жп мрежата на Сърбия. Москва даде кредит от 230 млн., част от големия кредит от 800 млн. Но тази сума не означава нищо пред онзи 1 млрд. и 400 млн. долара, които Москва е готова да вложи в газова инфраструктура през територията на Сърбия за да докара руския газ от „Турски поток”. Затова щял да говори с турския си колега Ердоган, с когото през следващата седмица щял да има среща. Дори вече руската и сръбската страна работели върху проекта, който бил израз на традиционното приятелство между двата народа, и така нататък, както се говори в такива случаи. Но ако все пак има някаква въпросителна, тя е свързана с България – дали „Турски поток” ще стигне до Сърбия през нашата територия, или ще се насочи към Гърция и оттам през Македония – на север?
И за финал – Косово. Голямата игра около новата държава ще продължи все в контекста на преговорите, които Белград води за членство в ЕС. Но за това – следващия път.
