В руското кино рекордьор по зрители и печалби за 2018 г. е свръхкасовият филм (блокбастер) „Движение вверх” (Подем) – за баскетболната победа на СССР на мюнхенската Олимпиада през 1972 г. Продукцията на телеканал „Росия” и киностудията ТРИТЭ на Никита Михалков носи постъпления до 19 януари т. г. – 2 млрд. 116 хил. рубли, (7,9 млн. зрители и почти 155 хил. прожекции). Но от началото на януари 2019 г. по екраните излезе военният филм „Т-34”, също заснет с подкрепата на телеканал „Россия“. Неговото високо кинематографично равнище му позволи до 21 януари да постигне също приход от над 2 млрд. руб. (над $30 млн.) със 7,6 млн. зрители, 125 хил. прожекции на 1792 екрана. Стартира по екраните от началото на тази година, а във формат IMAX – от 27 декември м. г. Филмът отсега е считан за „бомба”, взривила всички традиционни представи какво иска да види съвременният зрител.
Сюжетът е с убийствен темпоритъм. Годината е 1941. Доскорошният курсант Ивушкин влиза в неравен бой срещу танковия немски ас Ягер. Никой не вярва, че руснакът има шанс срещу 12 немски танка. Оказва се, че успехът обича смелите. Втори сблъсък между Ивушкин и Ягерт би могло и да няма, но съдбата хвърля като зар случайностите по време на война. Един получава любов, за да е безстрашен, а за другия манията да върви напред го изгаря отвътре. През 1944 г. на танковия полигон „Ордруф” плененият Ивушкин използва немско учение за дръзко бягство – става водач на група военнопленници, определени да бъдат „пушечно месо” в трофейни Т-34. Благодарение на героизма на другарите си и объркването на немците руските танкисти се оказват на свобода. Пред тях е провинциалната и недокосната от войната германска територия – 350 км до Чехия, а зад гърба им – 12 „Пантер“-и, водени от един от най-добрите танкисти на Райха.
Снимките на филма вървят в Русия и Европа. „Т-34” вече стартира и в Германия. Интересен е коментарът на немските актьори, превърнали се в нацистки танкисти – как са се решили да се преобразят в ролите и какво мислят за тази война.
Продуцентът Рубен Дишдишян споделя: „Филмът е най-мащабният ни проект за последните 5 г. Алексей Сидеров, режисьор и автор на сценария, е сред най-талантливите майстори в занаята. От написването на проекта до началото на снимките изтекоха 3 г. Работихме по сценария – да е максимално зрелищен, динамичен, съвременен, съобразен с вкусовете на различни аудитории. Да привлечем младите хора, свикнали с най-добрите холивудски образци в жанра, но да разтърсим и по-старото поколение с вълнуващ сюжет и автентични характери. В „Т-34” се събра всичко, което го превърна в събитие.”
За да е реалистично, създателите на филма са възстановили истински Т-34. Машината не е имитация, а бойна, в движение. За първи път в историята на киното снимките са правени от вътрешността на танка. Актьорите са преминали обучение сами да го управляват, липсвали каскадьори. Снимали са зад танковия процеп по 12 часа на ден.
Друг продуцент е Леонард Блаватник: „Това е безупречен приключенски филм. Дядо ми е фронтовак, а победата във Великата отечествена е част от семейната ни история. Сред големия брой предложения избрах проекта поради лични мотиви. Имахме и най-добрите млади актьори, първокласни оператори, натрупан успешен опит…”
В екипа са още третият продуцент Нелли Яралова, операторът Михаил Малашин, художникът на постановката Константин Пахотин. Костюмите са дело на Уляна Полянская, гримьор – Ирина Ляшко. В ролите освен Александр Петров участват Виктор Добронравов, Ирина Старшенбаум, Винценц Кифер, Петр Скворцов, Семен Трескунов, Артем Быстров, Микаел Джанибекян.
Какви са отзивите на зрителите? В Хабаровск отварят допълнителни каси за опашките. Уж трейлърите са подготвили зрителите, но видяното надхвърлило всички очаквания. Динамиката в действието започва с шок от първия кадър. В киносалоните звучат смях, възторг, плач, а когато потичат субтитрите – френетични аплодисменти за режисьора. Ето отзиви на излизане от киното: „Александър Петров беше разтърсващ…” Млад зрител: „Поклон за създателите…” Жена му: „Не сдържах сълзите си при щастливата развръзка…”
От декември филмът триумфира в Краснодар. Възрастните си припомнят и също плачат. Някои от тях предлагат сцени от филма да влязат в училищните учебници по история. Така те оценяват внушенията за правдоподобност на кадрите. И за децата филмът е магнетичен – идвали да гледат цели семейства. Майка споделя: „Така ще предадем на децата си истинския патриотизъм. Ние помним тези събития и ги знаем, но нека така достоверно живеят и във въображението на най-малките…”
* По материали от руския печат
