Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Звън на шампанско под Акропола и край Вардар…

[post-views]
Звън на шампанско под Акропола и край Вардар…

Тя, Съдбата, очевидно си знае работата. Часове след като гръцкият парламент с мнозинство от 153 гласа срещу 146, ратифицира Договора от Преспа, македонският премиер се видя принуден да кацне в София поради лошото време на летището в столицата Скопие. 

Зоран Заев и водената от него делегация се връщаше от форума в Давос, откъдето изпрати поздравления за ратификацията, секунди след като спикерът на парламента под Акропола оповести позитивния резултат. Но в Скопие, край Вардар, самолетът му бе посрещнат от снежна буря, нещо, което за мен като човек, прекарал дълги кореспондентски години там, си е факт за пълно учудване. Освен ако Съдбата е решила да се намеси.
Та, Заев и хората около него кацнаха в София и веднага тръгнаха за македонската столица с автомобили на българското НСО, предоставени от премиера Борисов. Така и трябва да бъде между добри съседи… Но пък аз си помислих – гледай сега, Заев бърза за Скопие, за да вземе участие в заседанието на централното ръководство на неговия Социалдемократически съюз на Македония, на което трябва да се обсъждат кандидатурите за номинации за предстоящите през пролетта президентски избори. И разбира се, да приеме овациите на своите партийни другари от СДСМ за работата, която той свърши по Договора с Гърция от Преспа, напълно заслужени, разбира се. Но Съдбата разпореди той да мине през София, през града, в който бе последната му решителна среща с гръцкия му колега Алексис Ципрас, преди двамата министри на външните работи Никос Козияс и Никола Димитров да сложат подписите си под документа край бреговете на Преспанското езеро. Това стана в рамките на голямата среща Европейски съюз  Западни Балкани на 17 май миналата година, организирана по инициатива на България и в рамките на българското Европредседателство. 

В София се изчистиха окончателно нещата

та работата тръгна по своите задължителни процедури и в Скопие, и в Атина. За да завърши в крайна сметка с промените в Конституцията на Македония на 11 януари, петък, и с ратификацията на Договора от гръцките парламентаристи на 25 януари, също петък.

…Гледах прякото излъчване на гласуването в гръцкия парламент по един от няколкото македонски сайтове, които го предаваха на живо. Нямаше нужда от превод на думите на спикера, когато обяви резултатите. И видяхме радостният гръцки премиер и лидер на управляващата СИРИЗА Алексис Ципрас да поздравява решението на пратениците с ръкопляскания. Залата беше полупразна, или полупълна, според предпочитанията, след като депутатите от опозицията я напускаха един по един, веднага след като гласно и открито заявяваха дали са „За” или „Не”. Все пак вътре останаха достатъчно много, които дори осигуриха два гласа повече от онези 151, с които Ципрас седмица преди това оцеля при вота на недоверие. Както и при македонците, които добавиха един глас повече над нужното мнозинство от две трети и записаха 81 гласа в подкрепа на конституционните промени, в това число и най-вече промяната на името на държавата на „Република Северна Македония”.

Е, както казваше великият Радичков, „Каквото можахме, направихме”, когато селяните вързаха вола с тънко метално въже през врата и го подгониха да вади колата от блатото, та жицата му сряза главата… Каквото можаха – и двете страни направиха, за да се стигне до резултат, който отваря пътя на Република Северна Македония за членство в НАТО и за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз. И при двете гласувания обаче – за конституционните промени в Скопие и за ратификация на Договора от Преспа в Атина, някакви особени изненади за резултата нямаше. И двамата премиери – Зоран Заев и Алексис Ципрас, бяха изказали предположения, че дори с много малко, но и двата вота ще надхвърлят минимума гласове, които са необходими за легитимността им. Дори когато гърците отложиха ратификацията  за четвъртък, 24 януари, а после я прехвърлиха за следващия ден – петък, 25-и, едва ли имаше някой, който да се съмнява в успеха. Самият аз убеждавах всеки, който ме подпитваше за гласуването,  че основание за притеснения няма, че ситуацията се контролира напълно и че всичко, в крайна сметка, ще бъде наред. Е, нямам особено самочувствие да приличам на своята съгражданка популярната пророчица Ванга Гущерова от родния ми Петрич, но, както се казва, познахме. Макар че то някак си беше ясно. Защото да я докараш дотук след всичко, което бе свършено преди това в продължение на месеци, е логично.

Но сега, когато Ципрас и Заев се огъват под натиска на бурята от овации за успеха,  да си призная, ми се иска да се опитаме 

да извадим някакви поуки от това, което се случи

и  които да ни ползват в бъдеще. 

И скопското, и атинското гласуване оставиха впечатлението, че Договорът между Гърция и Македония се приема повече от част от политическите елити в двете страни, отколкото от мнозинството от гражданите в тях. Колко пъти прочетохме за анкетите, според които около 70 на сто от гърците са против Договора със Скопие. И в двете държави подкрепата идваше от политически партии и коалиции, които са на власт, но които имат проблеми да осигурят конституционното мнозинство.  При гърците с изискването на обикновено мнозинство това стана някак си по-лесно, докато в Скопие тези митични две трети от 120-местния парламент си бяха истинска недостижима кота, която в един момент, все пак бе преодоляна с цената на сериозни морални компромиси.

И тук идва второто ми съображение – Договорът от Преспа отваря пътя на Македония към НАТО и Европейския съюз. Това са две организации, членството в които се свързва неотменимо с изискването за правова държава и върховенство на закона. Това се отнася особено за Европейския съюз. Но за да се тръгне по пътя към евроатлантическото семейство с неговите стандарти,и в Атина, и особено, в Скопие бяха предприети действия, несъизмерими с представата за правовата държава. Бяха направени сериозни политически и особено – морални компромиси, с цел да се гарантират мнозинствата в парламентите. При това на моменти толкова грубо и прозрачно политиката се намесваше в правото и в съдебната система, че вече чувам гласове, че от тук нататък Заев щял да бъде изправен пред невъзможността да върне обратно образа си на човек, дошъл на власт с обещанието да не ползва правосъдието като политически инструмент. И тези гласове идват както от Скопие, така и повечето от Брюксел, където държат всяка страна – кандидатка да пристъпва към преговори за членство с чист морален образ на своите лидери. И професионалното ми любопитство от тук насетне ще бъде насочено към това, дали в хода на преговорите за членство в ЕС този въпрос ще бъде поставен със същата острота и важност както сега, около успеха на Договора.

И трето – и в двете държави имаше сериозни протести против Договора от Преспа. Само по време на ратификацията в Атина, въпреки заканата, отвън пред сградата на парламента сериозен протест нямаше. Отсъствието на хората оправдаха с лошото време. Но важното е, че и в Гърция, и в Република Северна Македония 

вече се натрупва сериозен протестен потенциал

А и в двете държави предстоят избори: в Македония – президентски, а може би заедно с тях и парламентарни, както опозицията поиска, а в Гърция – европейски, и може би заедно с тях и парламентарни. И никак не е чудно опозицията и от двете страни на границата, фокусирайки се върху Договора от Преспа, да насочи този потенциал срещу властите. И не бих се учудил, ако това стане една от причините за смяна на управлението както край Вардар, така и под Акропола. Знае ли човек…

А това, че Съдбата накара главния герой Заев, един от двамата, заедно с Ципрас, да мине през София напът за Скопие, за да се включи в триумфа, си е символно, откъдето и да го погледнеш.
Както всичко досега между Борисов и Заев.
 

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Костадин Филипов

Най-ново

Единична публикация

Избрани

15 юли 2024