Професор Пламен Павлов е роден през 1958 г., доктор е на историческите науки. Завършил е история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и преподава в него история на Византия и на средновековните балкански държави. От 1998 до 2002 г.е председател на Агенцията за българите в чужбина към Министерския съвет. Почетен гражданин на Велико Търново.
Автор е на научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания. Сценарист и консултант е на документални филми за историята ни. Негова е книгата „Левски. Другото име на свободата“, която трябва да присъства в библиотеката на всяко българско семейство. Брилянтен публицист, популяризатор на историята ни.
– Проф. Павлов, доколкото е почти „тъмна Индия“, какво се случва на преговорите на Българско-македонската комисия, нека напомним, особено след подписването на Преспанския договор в Атина, имат ли всъщност ясен мандат нашите представители в нея за изясняване на историческите спорове?
– За съжаление, нямам информация има ли мандат и какво би могъл да представлява… В и без това пестеливата информация за въпросната Комисия от наша страна представителите ни – назначени от МВнР, не се казва нищо по този въпрос. Ясно е обаче, че Комисията има консултативни функции. Както излиза обаче, всяка от двете групи в Комисията консултира своето правителство, което според мен е куриозно.
Излиза, че всяка от двете страни има право на „своя“ истина. А истината, както знаем, не е моя и твоя, истината си е истина. Затова не е необходимо да правим компромис и „да отстъпваме“, това не е търговска работа. Да се коригира трябва отсрещната страна. Защото и друг път съм казвал, че няма ли документ, няма история. И само документите потвърждават историческата истина. Което автоматично поставя въпроса за границите на диалога. Българските историци няма да приемат налагането на тези на абсурден македонски днешен национализъм, който дели историята ни. А историческата истина трябва да е в основата на работата на специалистите от двустранната Комисия.
Смятам, че българските историци и в най-тоталитарните системи не са правили компромиси. Дори когато жива част от народа ни е откъсната в името на пролетарския интернационализъм, историците ни не говорят за македонска нация.
– Какви са според Вас критериите, на които трябва да се основават разговорите?
– Отново ще подчертая, че има един основен, незаобиколим принцип – историческата истина. Онова, което намираме в автентични документи, хроники, надписи, пътеписи, литературни паметници, в народните песни, легенди и т.н. Не е въпросът дали цар Самуил е наш или техен. А че и хан Аспарух, и цар Симеон са техни. Защото цялата ни история е обща. Навсякъде, когато става дума за историко-географската област Македония, и в домашните, и в чуждите извори, се говори за българи. Така е през последните над тринайсет века, а преди това пък се говори за траки…
– Ограничават ли се въпросите от историята ни в този дебат в определена рамка и политиците или историците трябва да я зададат?
– Поне за мен няма основа за някакви по-специални дебати, тъй като обективният прочит на историята не оставя място за „спорни“ въпроси – такива просто не съществуват. Разбира се, от онова, което знаем за работата на Комисията, като приоритет се извежда съобразяването на учебниците именно с историческата истина.
Колегите от българската част на тази „билатерална“ Комисия, ако добронамерено се пошегуваме с понятията на отсрещната страна, са сериозни учени, които не биха се съгласили на пазарлъци, както може би си въобразяват определени фактори в Скопие… Политиците биха направили фатална грешка, ако „задават“ каквито и да било „опорни точки“ на учените. А и от българска страна това няма как да стане, убеден съм. Много ми се иска и в Скопие да възприемат нормалната практика, а не да следват отровните мантри на македонизма.
Ако се замислим, какво печели Република Македония от лъжите и манипулациите? Ако някой би спечелил дивиденти, това в никакъв случай не е народът на Македония, независимо дали става дума за българи, или не. Но сега, когато има политическа воля от българското и от македонското правителство и обществата в двете страни да има диалог, добре е да има пълна гласност за разговорите в Комисията. Тези разговори засягат всички, не само дипломатическо-ведомствените среди.
– Приемането на вече Република Северна Македония в НАТО и по-късно в Европейския съюз ще намали ли, или ще отприщи още повече езика на омразата и агресивността към България на определени кръгове и медии в нея?
– Сигурен съм, че антибългарските сили в Македония си правят такива сметки, но подобна линия е обречена на провал, рано или късно. И все пак, ние като държава, общество, култура и наука трябва да бъдем активни, да водим диалог не само в комисии, но и в най-широки рамки. Какво пречи да се засили културният обмен, да се премахнат пречките за общуването на общия ни народ от двете страни на границата? А и самата граница да бъде не преграда, а зона на оживени контакти. И това не са мои наивни мечти, убеден съм в това, а нормалната посока на двустранните ни отношения.
– Имаме ли полезни ходове, когато това се случи, или „изпуснахме влака“ за влияние, ако в Скопие високомерно продължат да решават вътрешно-политическите си спорове за сметка на преиначаване на историята ни?
– Разбира се, трябва внимателно, но и достатъчно настойчиво да „отучим“ Скопие от този маниер на боравене с историята. Защото е срамно откровената лъжа да бъде знаме на един измислен „идентитет“…
Ако в републиката, дай Боже, по-скоро победи свободата на словото, убежденията и т.н., антибългарските манипулации ще срещнат отпор от мислещите хора в самата Македония, но засега това става само в интернет и социалните мрежи… Младите хора там са готови да дискутират.
– Някой очаква ли според Вас да се променят учебниците в българските училища?
– Имало е такива намеци и изказвания от македонска страна, доколкото знам, но не вярвам някой у нас да се съгласи на подобни „компромиси“. А и българското общество е достатъчно зряло, за да приеме подобна линия.
– Как бихте формулирали успеха на работата на тази Комисия?
– Нямам такава формула, трябва да питате колегите от самата Комисия. Въпросът за учебниците обаче наистина е важен, като в това отношение колегите от българската част на Комисията са напълно прави в позицията си.
– В навечерието на 19 февруари, годишнината от обесването на Апостола, и малко след това – на Трети март, какво ново могат да кажат историците на днешните българи, от какви клишета е време да се освободим, за да научим уроците си от историята?
– Историците винаги имат какво да кажат, но трябва да има и кой да осъзнае изключителната роля на историята за обществото и държавата. Нека си спомним казаното от Левски за хода на историята: „…времето е в нас, а ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…“
Тази крилата мисъл на Апостола се цитира често, но той свързва общата й философска рамка със самата България! Или, както е казал на друго място: „За да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, за да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.“
Милен Михов: Няма да жертваме истината в угода на македонското ръководство
Не съм категоричен дали цялата работа на създадената българско-македонска Комисия за изясняване на историческите спорове трябва да става публична на един работен етап. Това е в отговор на повдигнатия въпрос в обществените среди – дали е достатъчно осветена информацията за това, как в нея се водят разговорите. Надявам се и вярвам, че специалистите и експертите от наша страна са професионалисти и отстояват историческата истина. А тя се крие в историческите документи. Тя е обща и до края на Втората световна война и за хората в Македония, и в Царство България, и в европейските държави, и за света тя е българска. И затова не е необходимо да се търсят далечни аргументи. Достатъчно е да се разходиш по центъра на Битоля, да се отбиеш в Историческия музей и на втория етаж в залата вдясно да спреш пред битолския надпис на цар Иван-Владислав, където ясно се казва, че крепостта в Битоля е построена за убежище на българите, че той е цар български и от род български. Три пъти се споменава в този документ характерът на населението и на Самуиловия род…
Опасенията, които имаме, е, че това ръководство на Република Македония произлиза от средите, носители на македонизма и наложили с огън и оръжие македонизма в кървавите дни след 1944 г. в Югославия. И храним подозрение, че от македонска страна преговорите и работата на двустранната Комисия се използват за печелене на време, за отбиване на ангажиментите за признаване на историческите истина и надежда, че България ще си затвори очите пред една интеграция на Скопие в НАТО. Това няма да стане. Не можем да жертваме историческата истина за угода на македонското ръководство, което на практика продължава политиката на Тито и на сръбските комунисти от епохата на Втората световна война.
Ние можем да сме активни в това, преговорите на Комисията да влезат в нов етап. Заключенията й трябва да бъдат както исторически аргументирани, т.е. да се изнесе и признае историческата истина за миналото на Македония като неразделна част от българската национална история до средата на ХХ век. И с това се очаква и политическото й потвърждение от управляващите в Скопие. Това не е само научен проблем, а политически въпрос.
Защото за непредубедените изследователи, за познавачите на миналото на Македония е ясно какъв е бил цар Самуил, че възрожденците в Македония са част от българското национално движение през ХIХ век, каква е била българската екзархия за хората от Македония, че това е била тяхната национална църква, че ВМРО е национална организация на българите в Македония и Тракия, какви са били всички дейци на революционното и националното движение на българите между двете световни войни, включително и привържениците на левицата и на комунистическото движение начело с Димитър Влахов, Тодор Паница и останалите – българи по декларация. Самите документи на Коминтерна до 1928–1929 г. определят комунистите от Македония като българи, а населението – като българско. Това е документирано. Иска се политическа воля то да стане елемент от политиката на новата държава, ако иска да се реформира и да върви заедно с България в ЕС.
Историческите спорове, по които се работи в двустранната Комисия, може да се изнесат и на публично ниво.
Това отдавна се прави на всеки научен форум между български и македонски историци и се превръща в полемика и сблъсък на две тези: между историческите аргументи на нашата историографска школа срещу политически преднамерената и логически построената история на македонския народ, записана като конституция на миналото в тритомно издание през 1969 г. Това е първата история на македонския народ, с която като историк професионално съм се занимавал. И тя е одобрена и окончателно редактирана в министерството на образованието на Съюзна република Сърбия! Не от това в Скопие, не дори от югославското федерално министерство на образованието. И това издание е като Конституция за миналото на Македония, като основен закон. И всичко, което се изследва, трябва да тръгва от и се позовава на това издание. За македонските историци то се превръща в норма.
А е достатъчно само да припомним Карнегиевата анкета след Балканските войни за разследване на военните престъпления и видим становището на тази неправителствена фондация. Тя разглежда въпросите за военното насилие и престъпленията през войните спрямо населението по македонските земи, което в анкетата се регистрира като българско. А анкетата недвусмислено показва, че в Македония живее българско население. Потвърждават го привлечените от фондацията руски, австрийски, германски, френски и американски историци, юристи, ерудирани и световно признати имена, които я провеждат на Балканите.
Петър Витанов: Историческите спорове няма да се решат от една комисия
Според мен в българското общество се създадоха свръхочаквания за дейността на българско-македонската комисия. Защото същината на македонизма се основава на антибългаризма. И няма как този антибългаризъм да изчезне дори и след очакванията с идването в управлението на премиера Зоран Заев на СДСМ. С редица действия той показва, че управляващите не отстъпват от македонизма, който е техният национализъм и тяхната единствена възможност да се опитат да убедят, че имат своя нация. Това им трябва във вътрешната битка с нарастващите искания на албанското население.
Така че наистина Комисията няма как да оправдае свръхочакванията в нашето общество. Аз имах възможност да задам въпрос в парламента на външния министър г-жа Захариева по повод протакването на работата в Комисията в първите й заседания, основно по процедурни въпроси и правила на работа и обхвата на разговорите. А обхватът е огромен. Така че аз не съм оптимист за тяхната работа. И не, не считам, че историческите спорове ще бъдат решени от тази Комисия.
Предвид обаче обществения интерес към работата й както у нас, а вярвам и в Република Македония, колкото по-прозрачни са разговорите й, толкова по-добре за обществата в двете ни страни. И тук Комисията е укорима, защото, особено първите две заседания, се водиха почти на тъмно с едно кратко изявление от страна на председателя на нашата част от Комисията дипломатът ни и пръв посланик в Скопие Ангел Димитров.
Тази Комисия се обуславя от подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, но България може и трябва да има активни действия. Защото Комисията трябва да обединява както историческата фактология, така и дипломатическата страна на темата, заради което в състава й са и историци, и дипломати и специалисти по международни отношения. И трябва да съумеем да поправим историческите несправедливости, които фигурират в македонските учебници по история. А решаването на историческите спорове минава през признаване на историческата истина. Която е проста и се съдържа не само в българските, а и в редица европейски исторически източници.
Признаването обаче на опитите изкуствено да се създаде една нация би довело до краха на македонизма. Респективно до загубата на идеологическата битка за създаване на нация, която трябваше да противостои на албанските претенции за такава. А това би означавало Зоран Заев да предаде държавата на западната й част. Затова при такъв залог смятам, че резултатите от работата на двустранната Комисия няма да попречат на пътя, по който Македония, особено след ратификацията в гръцкия парламент на Преспанското споразумение, тръгва да извърви по влизане на Македония в НАТО. А то е ключово за страната, защото именно то пресича евентуални противоречия вътре в страната или поне ги изтласква на по-заден план. Защото Алиансът може да бъде онзи елемент, който да консолидира източната и западната част на страната, македонската и албанската част от обществото и да съхрани цялостно тази държава.
