Френско-германското съперничество векове наред бе източник на главния геополитически разлом в Европа, а след Втората световна война именно френско-германското помирение възвести мирна ера на Стария континент. Европейският интеграционен проект стартира в началото на 50-те години на миналия век като инструмент за сближаване и дори сливане на икономическите интереси на французи и германци, което да обезсмисли бъдещите войни между тях. И наистина, днес двете съседни държави са заедно в Евросъюза и в НАТО и споделят общи възгледи за заплахите и възможностите, пред които ги изправя сегашния международен ред.
При това положение възниква въпросът: „Има ли накъде още да се сближават Франция и Германия?“ Оказва се, че има. Преди десетина дни на церемония в старинния германски град Аахен бе подписан нов договор между двете държави, който надгражда и обновява друг подобен документ, договорен между Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол през 1963 г.
Както се полага за страни с дълголетна държавна традиция, церемонията в Аахен бе натоварена с много символика. Градът е бил една от резиденциите на император Карл Велики, обединил по-голяма част от днешните френски и германски земи, а впоследствие там са били коронясвани императорите на Свещената Римска империя. В същото време Ангела Меркел и Еманюел Макрон положиха подписите си под договора под
зоркия поглед на двамата най-големи шефове на Европейския съюз –
Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер. Впрочем парламентът на самия ЕС провежда част от сесиите си именно в града, който е символ на дълголетните френско-германски войни, но и на следвоенното френско-германското помирение – Страсбург.
Какво съдържа договорът от Аахен, който има 16 страници и 28 члена? Не много значими и не много конкретни неща, гласи краткият отговор на скептиците. Германия и Франция се договарят да задълбочат сътрудничеството си в областта на икономиката, отбраната, културно-образователния обмен. Ще се развиват и общи проекти в сферата на енергетиката, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.
Може би най-важният момент от Аахенския договор е този за военното сътрудничество. Франция и Германия ще създадат общ Съвет по отбрана, който ще се занимава с обучение на войниците и съвместни проекти в областта на въоръжението. Член четвърти от договора от Аахен в общи линии преповтаря прословутия член пети от Северноатлантическия договор, но в двустранен формат – Франция и Германия ще си помагат, ако една от двете страни стане обект на атака. Това означава, че Берлин и
Париж искат да се застраховат в случай, че Тръмп или някой подобен нему американски президент реши, че САЩ няма да помагат на съюзниците си от НАТО, когато се наложи. Доста неясно звучи договореното в Аахен създаване на
„съвместна военна култура“
която според Меркел ще доведе до появата на европейска армия.
В областта на международната политика най-голямо внимание на наблюдателите привлече ангажиментът на Франция да лобира за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН за Германия. Изглежда, идеята в Съвета за сигурност да бъде вкаран самият Евросъюз като цяло е изоставена. Освен това Франция и Германия си обещават да гласуват „в симбиоза“ в ООН и да имат единни позиции на срещите на върха на ЕС.
Договорено е и създаването на френско-германска „икономическа зона“, макар че не е много ясно какво означава това, при положение че икономиките на двете страни вече са интегрирани в рамките на ЕС. Това, което не е хармонизирано в ЕС, са данъчните системи, но Аахенският договор не съдържа нищо в тази област. А тя е важна, защото Германия е главният търговски партньор на Франция, а за германския бизнес френският пазар е втори по значимост. На френска територия работят 4000 германски компании с над 300 хил. работници.
В Аахенския договор са фиксирани и някой по-малозначими форми на френско-германско сътрудничество – обмен на студенти и ученици, стимулиране на изучаване на езика на другата страна, създаване на двуезични детски градини в граничните райони и на общ университет (иронията е, че ако иска да бъде конкурентоспособен на международния образователен пазар, този университет трябва да провежда обучението си на английски).
Това, което липсва в Аахенския договор, са конкретни ангажименти, крайни цели и срокове. Иначе казано –
документът е повече предпазлив, отколкото амбициозен
Затова той трябва да бъде четен преди всичко като една политическа декларация, която потвърждава работоспособността на френско-германския мотор на евроинтеграцията и дава отпор на популизма и национализма на Стария континент. Макар че Ангела Меркел е от християндемократическото семейство, а Макрон най-вероятно ще се яви на европейските избори през май т.г. в блок с либералите, двамата лидери са заедно в борбата срещу новите антисистемни играчи, които се появиха в почти всички държави от Евросъюза.
По-конкретно – Аахенският договор може да се приема като отговор на няколко предизвикателства, които в последните 3–4 години разклатиха основите на съществуващия политически ред в западния свят – Тръмп, Брекзит и попадането на големи и важни европейски държави като Италия, Полша и Унгария в ръцете на антилиберално настроени популисти. В Аахен Меркел и Макрон потвърдиха, че ще бъдат котва на стабилността в ЕС и няма да позволят европейският политически кораб да се разбие в скалите на националния партикуларизъм и евроскептицизма.
От друга страна, френско-германското сближаване засилва страховете, че оста Берлин–Париж ще решава всичко в ЕС и малките страни няма да имат думата. Меркел и Макрон не крият, че гледат на тяхното сътрудничество изцяло през призмата на евроинтеграцията. Те не искат да създават „супер ЕС вътре в съюза“, както ги обвиниха някои техни опоненти, а по-скоро да динамизират и ускорят процеса на интеграция чрез подсилването на прословутия френско-германски двигател. За всеки случай на церемонията в Аахен президентът на ЕС Доналд Туск ги предупреди: „Нека да съм ясен: Днес Европа се нуждае от ясен сигнал от Париж и Берлин, че засиленото сътрудничество в по-малък формат не е алтернатива на сътрудничеството в Европа като цяло“.
Все пак възможността от германско-френски диктат в ЕС продължава да плаши мнозина европейски политици и експерти. Повечето решения в Евросъюза се вземат с квалифицирано мнозинство, а някои дори само с консенсус, но нека да погледнем числата. Общият брутен вътрешен продукт на Германия и Франция е 5,5 трлн. евро, а на ЕС като цяло – 15,35 трлн., които ще паднат на 13 трлн. след излизането на Великобритания. Т.е. – френско-германският икономически блок ще държи над една трета от БВП на ЕС. Общото население на двете държави е 150 млн. души, което също ще е над една трета от жителите на ЕС след напускането на британците.
Но амбицията на Макрон и Меркел
е по-скоро да изтласкат в периферията на Европа екстремистките политически сили, а не малките държави. Защото мощни популистки партии съществуват и вътре в Германия, и особено във Франция. Те не закъсняха да атакуват договора от Аахен.
В крайна сметка с Аахенския договор Макрон и Меркел пускат още по-дълбоко котвата на досегашния либерален политически ред и икономическа интеграция в Европа. Германия и Франция и досега бяха главният стожер на всички важни решения в ЕС и заявяват амбицията и в бъдеще да продължат да играят тази роля.
