Но твърденията, че Ислямска държава е победена в Сирия и Ирак, са далеч от истината
Проф. Владимир Чуков, арабист
Със заявката на президента на САЩ Доналд Тръмп за оттегляне на американските военни от Сирия възниква въпросът доколко е унищожена Ислямска държава (ИД) на територията на Сирия и на Ирак. В момента в Сирия остават под неин контрол 1–2 селища на около десетина кв. км. Има силно форсиране от страна на международната коалиция преди изтеглянето на САЩ официално нито едно населено място да не остане под контрола на ислямистите. При настъплението на кюрдите под въздушния чадър на международната коалиция, макар да се пленяват стотици ислямисти, спасилите се се изтеглят в пустинята (20% от територията на Сирия), където се създават спящи терористични клетки. Реално те там не могат да бъдат преследвани. Тези членове на ИД са основно сирийци, докато чуждестранните членове обикновено се сражават „до последно”. Те са и най-твърдото й ядро. В момента в Сирия затворите в кюрдските райони са препълнени с джихадисти
В резултат от решението за изтегляне на САЩ Франция промени действията си по отношение на терористите – френски граждани. Париж реши да приеме обратно „своите” джихадисти зедно със семействата им. И вече е приета първата група от 130 души, които заедно с членовете на семействата е достигнала 300. Много от тези хора носят важна информация за френската национална сигурност. Те могат да бъдат използвани и срещу Франция и това обяснява решението, което обяви френският министър на вътрешните работи Кристоф Кастанер, че членовете на ИД директно ще бъдат изправени като терористи пред съда по силата на френското законодателство, без преминаване през адаптация и ресоциализация.
В Сирия в момента виждаме последните анклави на ИД. В Ирак преди повече от година тогавашният премиер обяви победата над терористичната организация. Но териториите по иракско-сирийската граница са далеч от контрола на правителството в Багдад. Провинция Анбар буквално е наситена от спящи клетки на терористите. Особено активни са в гр. Киркук. Т.е. понякога не е ясно къде ИД е по-силна – в Сирия или в Ирак. Въпреки че правителството в Ирак е подкрепяно от САЩ, твърденията, че ИД е победена, са много далеч от истината. Там продължава да си живее населението, което беше навремето в рамките на т. нар. халифат. Парадокс е, че министърката на образованието в сегашното иракско правителство беше принудена да си подаде оставката заради клип на ИД от 2016 г. в Мосул, в който брат й като активист агитира за терористичната организация. В парламента резонно й поставят въпроса: А вие каква сте…?
Това показва, че сунитското население в тази част на Ирак трудно ще е лоялно към официалната власт. В изседване на социологическа агенция от ОАЕ от Мосул, 51% от жителите му (1,5 млн. жители) в края на 2015 г. са против ИД, но 34% я подкрепят. Т.е. тези общо 7–8 млн., които живееха в т.нар. халифат, създаден от терористичната организация, продължават да живеят там. И няма как част от тях да не си искат шериатската действителност и онзи режим, в рамките на който живяха 2 г. (2014–2016). Така средата, която подкрепя ислямистите, продължава да съществува, а в нея и спящите терористични клетки.
Лидерите ги няма, но ислямистките идеи са живи
Все още не се знае със сигурност и съдбата на халифа Абу Бакр ал Багдади, лидер на ИД. Възможно е все още да е жив и да е в същите тези територии, хранителна среда на ислямистите. Това е сирийската и иракската трибалистична племенна среда. А племената сега са обект на ухажване и от властта в Багдат, и от тази в Дамаск, за да ги привлекат към официалното управление. Това е много трудно, а към това се стремят и турците, и кюрдите, което е борба за влияние сред хората на най-ниско равнище. В това военните похвати не помагат, трябва да се предложи социална, икономическа и идеологическа алтернатива. Такава в момента реално няма.
Съдбата на кюрдските територии в Сирия е много интересен международно-правен и дори социално-политически и военностратегически казус. В момента има сблъсък между няколко преговорни модела за решаване на сирийската криза, които засягат въпросите дали кюрдите ще станат част от режима на президента Башар Асад, част от Сирийската арабска република. Русия играе важна посредническа роля в това, но и в амбицията да сдобри Турция и Сирия. В същото време във Вашингтон за първи път беше на посещение т.нар. кюрдска премиерка Илхам Ахмет, председател на Изпълнителния съвет на кюрдската организация Сирийски демократичен съюз. И за пръв път кюрдски представител на такова високо ниво получи американска виза. А САЩ предлагат друга пътна карта: от двете страни на масата на преговорите да седнат вечните врагове – Турция и сирийските кюрди. Вече е намерен и посредник, еднакво близък и с двете враждуващи страни. И като резултат от посещението на Ахмет е заявената готовност на кюрдите за преговори с Анкара.
САЩ упражняват голям натиск с идеята кюрдската зона, 30% от Сирия, да остане извън влиянието на Русия и на Башар Асад. Защото Асад се отъждествява с Иран, а това е недопустимо за САЩ. Всичко това е безпрецедентно в историята не само на Сирия, но и на Близкия изток, а и на дипломацията при уреждане на конфликти. Сблъсъкът е кой ще успее. Очаква се САЩ да изтеглят военния си контингент и от Ирак, макар и не с решение от страна на САЩ. Очаква се иракският парламент да забрани присъствието на всички чужди войски на територията на страната. Инициира го най-голямата парламентарна група на Муктада ал Садр, близък до Саудитска Арабия. Привидно това е в полза на Иран.
Но оттегляйки се постепенно от Сирия и Ирак, оставят вратата, пистата и въздуха на арабското НАТО. Това е ядрото, формирано през април 2017-а в Рияд от Доналд Тръмп и ислямския свят от 6 арабски държави: Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Бахрейн, Ирак и Йордания. Преди дни имаше среща на тези държави в Йордания. А знакът от страна на САЩ е: ние се оттегляме, но “нашите хора” остават.
Оттеглянето на САЩ е сухопътно, не абсолютно
Но по въздух САЩ не се оттеглят. Буквално от месец те разширяват военната си база в Удейда в Катар, а Пентагонът отделя 146 млн. долара за разширяване на военновъздушната база в Йордания, на 100 км. източно от Аман, където е преместен и военният контингент на Германия, изтеглил се от базата Инджерлик в Турция. Изграждат се нови писти, хангари и командни пунктове, като официално потвърждение от Пентагона няма, но сателитните снимки от региона доказват, че там се работи активно.
Държавният секретар Майк Помпео направи важна визита в Йордания, за да постави акцент, че САЩ остава в Близкия изток и ако се появи необходимост, самолетите им ще излетят и срещу ИД, и срещу Иран. За седмица той посети 8 арабски държави и в програмна реч в университета в Кайро заяви, че САЩ имат три основни акцента в новата си стратегия: доунищожаване на ИД, ясно и категорично противопоставяне на Иран и даване на писта на т.нар. Арабско НАТО на алианса от 6-те арабски държави плюс Израел.
В този смисъл и кюрдите в Сирия – финансирани, обучавани и тренирани от САЩ, са истински членове на това НАТО. Това е програмата на Пентагона, която за разлика от тази на ЦРУ се оказа печеливша. ЦРУ работи с опозицията в Сирия, но инвестицията им се провали, докато на кюрдската армия могат да завидят дори и европейски армии: с опит, добре въоръжена и мотивирана. Полевите командири предложиха на ръководството на Пентагона оръжието в кюрдите да остане на място, т.е. като тяхна собственост. В този смисъл това оттегляне е тактическо в рамките на обновената стратегия. Тя предвижда и заявеното оттегляне от Афганистан. И първите позитиви се виждат в преговорите между САЩ и талибанските командири. А договорката е тези лидери да направят правителство, но и да гарантират, че Афганистан повече няма да бъде база на терористични групировки. Оттегляме се, за да останем, всъщност това е обновената стратегия на Пентагона и досега тя е печеливша.
