Докато пиша този текст, отново става ясно, че управляващата коалиция в Република Македония начело със Социалдемократическия съюз (СДСМ) на премиера Зоран Заев още няма становище по искането на опозицията за предсрочни парламентарни избори.
Централното ръководство на СДСМ трябваше да обсъди и си каже думата по този въпрос, който в „Постпреспанска Македония” се превръща в основен в политическата битка между власт и опозиция. Но сбирката се отложи с оправданието, че голяма част от министрите в кабинета, които са и членове на ръководните органи на управляващата партия, са извън страната и не могат да вземат участие в дебата и да кажат мнението си. А тяхното становище е важно най-малко заради това, че едни предсрочни избори, на които СДСМ би могъл да претърпи загуба, биха означавали, че те ще изгубят постовете си. Или да ги подложат на риска да ги „проверят” чрез доверието с пуснатата от гласоподавателите бюлетина…
Но дори причината за отлагането на заседанието по ключовото решение за предсрочен вот наистина да е „обективна”, създава се впечатлението, че премиерът и лидер на социалдемократите
Заев ще тупка топката толкова дълго,колкото политическата ситуация му позволява. Той просто не бърза и по-нататък ще стане ясно защо… Впрочем това не беше първото отлагане на въпросния висок партиен форум на СДСМ, посветен на същата тема. Наскоро на връщане от Давос самолетът на Заев не успя да кацне на летището в Скопие и се насочи към София, откъдето с кортеж от автомобили на българската НСО се отправи през снежните преспи на Гюешево и Деве Баир към македонската столица. Заев предварително си беше направил простата сметка да се види с този-онзи в швейцарския курорт, между които и с Джордж Сорос (най-вече!) и да кацне обратно в Скопие достатъчно време преди началото на заседанието: от летището до централата на СДСМ на улица „Бихачка” на гърба на комплекса сгради на македонското МВР са двайсетина километра, магистрала е, кортежът върви бързо, сините лампи светят, никой не ти се пречка… Е, снегът и виелиците му попречиха. И заседанието се провали, защото какво е Централен съвет без първия човек на партията? И бе отложено за по-добри времена, когато пак се отложи…
Друг е въпросът, защо Заев предпочете да мине през София, а не да отиде до Охрид, където при подобни условия винаги насочват закъсалите полети. Там, край езерото, природата винаги е по-благосклонна, съчетанието от влага и слънце е такова, че прави микроклимата местно чудо на чудесата. И неслучайно в града и околностите някога са броели точно 365 сакрални обекта – по един за всеки ден – манастири, параклиси, черкви. И неслучайно в оцелелите от тях иконите и фреските са в толкова добър вид. От Охрид до Скопие са само 180 км, докато от София до македонската столица са 220 км. Мерил съм ги неколкократно по километража на колата.
Естествено, като човек, който си свърши голямата политическа работа с предстоящото формализиране на членството на Македония в НАТО, Заев има правото да решава какво от тук нататък му е по-удобно: да използва инерцията от победата с ратификацията на Договора от Преспа, за да се втурне в обещаните реформи вътре в страната, или да отговори на искането на опозицията да отиде на предсрочни парламентарни избори, за да потвърди влиянието си върху македонската политическа сцена. Въпросът е коя от двете позиции ще му даде повече сигурност, негова лична и партийна, както и стабилност на държавата и на района.
Защото искането за предсрочен вот на лидера на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски бе артикулирано така, че наистина постави под съмнение искреността му, че е загрижен за бъдещето на страната си. Защото и мотивът, и крайната цел на това искане за предсрочен вот са откровено антипреспански. Мицковски обяви искането на опозицията тъкмо след ратификацията на Договора с Гърция в парламента в Атина, а в последвалите „уточнения”, които непрекъснато прави, не крие и намерението при евентуална изборна победа и смяна на властта Договорът да бъде ревизиран и дори отменен. Колкото и хипотетична да е тази перспектива, тя отново поражда съмнението за това, че Мицковски не разбира ни най-малко бонусите, които Македония получи с подписването на Договора с Гърция. Да не говорим, че не си дава ясна сметка, че една ревизия или отказ от Договора с Преспа отново ще върне напрежението в района на Западните Балкани и ще постави под заплаха сигурността и стабилността на държавите в тази част на региона.
Хвърлете едно око на поздравленията, които Заев и гръцкият му колега Ципрас получиха при финалния акт от голямата политическа битка за ратификацията на Договора, за конституционните промени в Македония като гаранция за евроатлантическото бъдеще на страната. Всички те акцентираха на ролята, която документът, постигнат чрез диалог и компромиси от двете държави, изиграва за затварянето на един болезнен двустранен проблем и чрез него – за стабилизиране на района на Западните Балкани и за гарантиране на неговото бъдеще. Подобни оценки не бяха само рутинна политическа куртоазия, а бяха знак за едно, да го наречем, отдъхване, че една отворена рана върху болната тъкан в някогашния „барутен погреб” вече се затваря и оздравява.
Всъщност в Македония след 15 февруари и формално – в Република Северна Македония, избори ще има. Днес, на 8 февруари, председателят на парламента Талат Джафери ще насрочи за 21 април първия тур от поредните редовни президентски избори. Двата мандата на сегашния държавен глава Георге Иванов изтичат. Конституцията не позволява той да се явява за трети мандат, а и никой в държавата не го иска повече да се кипри като „баща на народа”, без да върши нищо, освен да се бори с управлението чрез нарушаване на основния закон на държавата. Барабанът с имената на номинираните за вота се върти с пълна сила, там има интересни и любопитни кандидатури, които обещават остра битка, но ми се струва, че това е тема за отделен текст.
Важното е друго – опозицията вижда шанс в това да настоява предсрочните парламентарни избори да се проведат заедно с президентските. Както се казва, с един масраф – два вота. Така и така хората ще бъдат призовани да отидат до урните, защо да не пуснат по две бюлетини… Хитро от страна на опозицията и на Мицковски е това искане да се съчетаят двата избора, защото във ВМРО–ДПМНЕ се надяват с победа на парламентарния вот да си гарантират и успех на президентския. Тоест,
цялата протестна енергия, която се е натрупала против управлението на Зоран Заев и преди всичко срещу Договора от Преспа, подгрявана от опозицията, да се претвори в двоен изборен успех. Е, дали наистина електоралното предимство, поне в този момент, е на страната на опозицията е трудно да се прецени. Като лидер на ВМРО–ДПМНЕ, сменил на поста политическия беглец в Будапеща Никола Груевски, Мицковски неведнъж показа, че не е наясно с реалностите в страната си, та не изключвам и сега мечтата му за победа на предсрочния вот да не е резултат от точен и верен анализ.
Зоран Заев и неговите международни ментори нямат нужда от предсрочни парламентарни избори в Македония сега. Това е повече от ясно. И затова не бързат с публичния си отговор и не събират ръководството на партията да дебатират и вземат решение. Чакат просто да мине 8 февруари, защото, ако дотогава Талат Джафери не насрочи изборите заедно с президентските, конституционните срокове ще бъдат нарушени. А това ще бъде сериозна формална причина за отказ от страна на премиера на искането на опозицията. И Заев ще продължи да се къпе в еуфорията от перспективата страната му като Република Северна Македония да стане член на НАТО. Процедурата за това вече започна и няма никакво съмнение, че ще завърши успешно.
