Република Македония, която след няколко дни вече ще се нарича официално Република Северна Македония, е съвсем близо до пълноправно членство в НАТО, след като в сряда в централата на Пакта в Брюксел бе подписан предприсъединителният протокол между страната и Алианса.
Подписите си сложиха постоянните представители на 29-те страни членки. Това стана на тържествена церемония в присъствието на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и на македонския външен министър Никола Димитров, който е и най-вероятният кандидат на управляващата коалиция в Скопие за президентските избори през тази пролет.
От тук нататък Република Северна Македония ще участва във всичките срещи на НАТО със статута на поканена държава. Тя ще бъде 30-ата членка на пакта.
„Това беше много дълъг път. Поискахме да се присъединим заедно с още 9 страни преди много години, като подписахме Вилнюската декларация. Бъдещата Република Северна Македония е последната от Вилнюската група, която все още не е член на северноатлантическото семейство“, изтъкна Димитров по време на подписването на протокола.
След което благодари специално на премиерите Зоран Заев на Македония, Алексис Ципрас на Гърция и Бойко Борисов на България: „Не беше неизбежно, дори не бе много вероятно това да се случи, защото – трябва да го призная – лидерството на Зоран Заев и Алексис Ципрас проправиха пътя към това историческо помирение. Признавам лидерството и на Бойко Борисов, който ни окуражи да подпишем договора за приятелство с България, за да вървим в тази посока.“
Той изтъкна, че неговата страна винаги е отделяла за отбрана исканите от САЩ 2 на сто от БВП още от 2008 г. насам. И в същото време е имала контингент в Афганистан.
Подписването в Брюксел бе една от необходимите стъпки за приемането на Македония в НАТО. Остават още пет крачки. Сега следва процес на ратификация на протокола от всяка от сегашните 29 страни – членки на НАТО, според националните процедури. После идва поканата за присъединяване, която ще бъде изпратена от генералния секретар на НАТО. Това ще стане, когато всички страни членки уведомят САЩ – гаранта на договора, че са ратифицирали протокола за присъединяване. Очаква се този процес да завърши до края на годината.
Накрая Република Северна Македония трябва да приеме присъединяването към НАТО чрез референдум или гласуване в парламента (второто е по-вероятно) и да изпрати своето решение на САЩ, които са депозитар на Северноатлантическия договор.
Среща за благодарности?
Костадин Филипов
Символният характер на срещите между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев, започнали с полагането на цветя пред паметника на цар Самуил в София, бе отличителен и за седмото им поред виждане. Този път в София – в деня на годишнината от рождението на Гоце Делчев, когото и македонците, и ние, българите, броим за свой герой. И докато Борисов и Заев на четири очи говориха за бизнес, инфраструктура, премахване на митата между двете държави (което e невъзможно според законодателството на ЕС), министрите на културата Асаф Адеми и Боил Банов се разходиха до Борисовата (не на Борисов, а на цар Борис ІІІ Обединител) и положиха цветя пред паметника на Гоце Делчев. После под строгите погледи на двамата премиери подписаха Спогодба за културно сътрудничество, с която искат да стимулират развитието на културните връзки между Скопие и София.
Не знам дали това не беше проява на политическа куртоазия, или наистина Заев бе искрен, когато патетично благодареше на Борисов и на България за подкрепата за членството на Македония в НАТО. Толкова често повтаряне на „двата братски народа” на „огромна благодарност”, на „приятелство и добросъседство” май не съм чувал досега в речите на македонския премиер. Освен ако не отдадем тази приповдигнатост на Заев на продължаващата еуфория след ратификацията на Договора от Преспа от гръцкия парламент и финализирането на процедурата за членството в НАТО. И въпреки че гостът обилно цитира данни и числа за инвестиции в транспортните връзки между България и Македония, въпреки че изрази оптимизъм за бъдещето на Коридор № 8, въпреки че за пореден път повтори, че официалното откриване на Паметника на полковник Константин Каварналиев край Дойран е въпрос едва ли не само на дни, много ми се иска и той самият да си е вярвал, че всичко изброено от него ще стане реалност.
И че все пак ще дочакам деня, в който, когато вляза в супермаркет или друг магазин в Скопие и в другите градове на Македония, ще видя по рафтовете там и български стоки. Иначе каква полза от цялата символност, с която и първата, и всички останали срещи между Борисов и Заев бяха обвити.
