Руският Северен Кавказ: дотации, корупция и клиентелизъм

Удивителна е биографията на арестуваният в края на миналия месец депутат от Съвета на федерацията на Русия Аруф Арашуков. На 16 г. той вече работи в управлявана от баща му държавна газова компания, на 18 става общински съветник в големия районен център Ставропол, ненавършил 22 г., вече е министър на труда и социалното развитие в родната си автономна руска република Карачаево-Черкезия, две години по-късно става поръчител на две политически убийства (според прокурорското обвинение), а едва 30-годишен вече е сенатор в горната камара на руския парламент. Пътьом е успял да фалшифицира датата на своето удостоверение за право на жителство в Обединените арабски емирства, за да бъде отстранена формалната пречка за избирането му в Съвета на федерацията. 

В началото на тази година обаче черна котка пресича пътя на младия Арашуков и изглежда, краят на неговата славната политическа и криминална кариера вече е дошъл. На 30 януари председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко изненадващо обявява, че ще има закрито заседание и телевизионните камери са изключени. В залата веднага влизат главният прокурор Юрий Чайка и шефът на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин, който изчита постановление за сваляне на имунитета на Арашуков. В този момент младият депутат хуква нагоре по стълбите в опит да напусне залата. Спира го обаче строгият глас на Матвиенко, която му нарежда да си седне на мястото. После главният прокурор изчита списъка на обвиненията срещу Арашуков и следва незабавен арест. 

Зад стремителната кариера на Аруф Арашуков стоят богатството, влиянието и клиентелистките мрежи на неговия баща Раул. Той е роден през 1960 г. в аула (малко село) Хабез. По народност е чрекез. Арашуков-страши е осъждан два пъти за стопански престъпления още в съветско време. След разпадането на СССР започва неговата стремителна кариера в регионалните поделения на „Газпром“ в Северен Кавказ. Той става директор на „Газпром Межрегионгаз“ – Ставропол, и към началото на нашия век вече неофициално е наричан газовият крал на Кавказ. Бил е и депутат в парламента на Карачаево-Черкезката република.
 
Натрупал огромно богатство, Раул Арашуков смята, че неговият първороден син няма нужда да заляга над учението, защото кариерата му е осигурена. Още ненавършил пълнолетие, Арашуков-младши пътува в кортеж от пет джипа „Порше Кайен“ с номера „001“, „002“ и т.н. Неспазвайки никакви правила, колите на младежа са предизвиквали множество катастрофи с жертви, но влиятелният баща покрива тези случаи чрез връзките си в правоохранителните органи. 
Арашуков-младши бързо сменя високите постове – министър в Карачаево-Черкезия, съветник на президента на републиката, управител на родния Хабезки район, където се прославил с това, че започнал да преименува улици в чест на роднини от неговия клан. През 2010 г. младежът вече иска да стане министър-председател на Карачаево-Черкезия. Предполага се, че именно тогава поръчва двете убийства на хора, които са му попречели или най-малкото са отказали да му помогнат да заеме тази длъжност. 

Заедно с Арашуков-младши в края на януари бе арестуван и неговият баща. Обвинението е в гигантски машинации с обемите газ, доставян в Северен Кавказ, което е станало възможно, след като Раул Арашуков планомерно назначавал на ключови длъжности в газоразпределението свои роднини и приятели. Нанесените щети на държавата са за над 31 млрд. рубли ($473 млн.). 

Фактът, че в севернокавказките републики повечето политически постове се разпределят в зависимост от клановите връзки и корупцията, е известен отдавна. За Русия този район е „държава в държавата“. Тук са разположени няколко бедни, преобладаващо мюсюлмански републики, които са силно дотирани от централния бюджет на страната. На първо място по финансови вливания от Москва винаги е 3-милионният Дагестан. За тази година за него е заделена дотация от 66 млрд. рубли, което е малко над $1 млрд. Преди време на един семинар срещнах колега от дагестански университет и на въпроса ми от какво живее неговата република той отговори: Структурата на нашата икономика е проста – в началото на месеца идва субсидията от Москва, местните политици крадат половината, а останалото разпределят сред населението. 

На четвърто място по получавани субсидии в Русия е Чечня –дотацията за нея е двойно по-малка от дагестанската, но също и населението й. Тази република обаче е „витрината“ на кавказката политическа система, която е по-скоро феодална, отколкото модерна. В замяна на верността си чеченският лидер Разман Кадиров е получил от Путин картбланш да управлява както си иска и да не се съобразява с федералните институции и закони. Политическото поведение на Кадиров е нагло и предизвикателно, а под негово ръководство Чечня се превръща в умерено ислямистка република. 

Москва, изглежда, не може и не иска да се справи с криминално-политическите ракови образувания в севернокавказките републики. За Кремъл е важно в този опасен регион да има мир и той да остане в състава на Русия. Затова арестите на най-видните фигури от клана Арашукови донякъде са изненадващи. Сред руските политолози циркулират различни версии за естеството и смисъла на прокурорската акция. Основната от тях свързва бедите на Арашукови баща и син с антикорупционната кампания, започнала в съседен Дагестан, след като през есента на 2017 г. тази република за пръв път от много години бе оглавена от етнически руснак, изпратен от Москва – Владимир Василиев. Той има дълга кариера в полицията и Министерството на вътрешните работи и незабавно започна да разчиства авгиевите обори на клиентелизма и корупцията в републиката. През януари 2018 г. бяха арестувани кметът на дагестанската столица Махачкала Муса Мусаев, а след него – и временно изпълняващият длъжността министър-председател на републиката заедно с двама от заместниците му. Василиев се опира на федералните служби за сигурност, които явно са получили картбланш за действие срещу местните елити в Кавказ. Така че опитът на Дагестан може да е пренесен и в Карачаево-Черкезия. 

Според друга версия Арашукови са загубили своя политически „чадър“  на високо ниво. Мнозина предполагат, че става дума за самия Рамзан Кадиров, който по някаква причина е разлюбил старите си приятели от Карачаево-Черкезия. Трето възможно обяснение за прокурорската акция е, че мишената е „Газпром“ и Арашуков-старши като негов представител. Най-малко вероятно е да става дума за някаква рязка смяна на политически курс на Кремъл, свързана с универсална принципна борба с корупцията. 

Всъщност проблемът със Северен Кавказ отдавна дразни обикновените руснаци и особено някои националистически настроени кръгове в Москва. Лозунгът „Стига сме изхранвали Кавказ!“ никога не е губил популярност. При това тук има опасно преплитане на социални с етно-религиозни мотиви – все пак кавказките народи са мюсюлмани и в исторически план са оказвали ожесточена въоръжена съпротива срещу опитите на Москва да ги подчини. В наши дни има драстична разлика в раждаемостта на етническите руснаци и тази на кавказците. Това променя етническото съотношение в огромната държава, още повече че милиони хора с кавказки произход вече живеят в Москва и други големи руски градове. 
Особено показателен за тлеещата вражда между руснаци и кавказци е фактът, че след като бе арестуван в парламентарната зала, Аруф Арашуков демонстративно е заявил на следствените органи, че не владее добре руски език и иска да му бъде даден преводач. 

Със или без преводач, вундеркиндът от аула Хабез вероятно ще бъде осъден. Както и неговият баща и още няколко роднини. Остава обаче големият въпрос как Москва ще се справя с нарастващите икономически,    социални и етно-религиозни дисбаланси в Северен Кавказ и с идващите от този регион антидемократични предмодерни политически импулси.