Доц. д-р инж. Георги Маринов
Tactical five seven 3 Тенденцията за намаляване на калибъра на стрелковите оръжия през последните десетилетия изостри конкурентната борба между оръжейните конструктори и производители. Появата на американския малокалибрен патрон с калибър 5,56х45 даде тласък за намаляване на калибъра на най-прочутото огнестрелно оръжие – автомата „Калашников“, за който бързо беше създаден патронът 5,45х39 с аналогични физически и бойни характеристики. Страните от Алианса приеха патрона с 5,56х45 като стандартен и му поставиха допълнителното обозначението НАТО. Всички конструктори и производители пригодиха оръжията си за този калибър.
В средата на 60-те години руските конструктори разработиха и пуснаха в употреба като персонално оръжие 5,45-милиметровия пистолет ПСМ, който се оказа ефективен при пробив на бронежилетките от нисък и среден клас. Затова неговото използване у нас беше ограничено в рамките на административния състав на армията и полицията. Същият не беше разрешен за продажба като оръжие за самоотбрана за гражданите. Пистолетът е компактен и лек, което го прави удобен за скрито носене и бързо изваждане при необходимост. За това способства и липсата на странични и издаващи се ключалки. Пистолетът има рекордната малка широчина от само 18 мм.
Патронът с обозначение 5,45х18 е с бутилковидна гилза и има куршум с остър връх. В сравнение с патрона 6,35 мм Browning при по-малко тегло и габарити е 1,4 пъти по-мощен. При изстрел куршумът получава начална скорост 320 м/с. Произеждат се два вида куршуми с различни сърдечници. Изцяло оловният сърдечник позволява бързо разплескване на челната част и благодарение на по-голямото съпротивление при движение той оставя почти цялата си кинетична енергия за поразяване на живия организъм. Освен това деформираната челна част рядко променя траекторията и това води до множество разкъсвания и други травматични наранявания на организма.
Цевта на пистолета е дълга 85 мм и осигурява воденето на точен огън на разстояние около 50 м. Ударно-спусковият му механизъм е с двойно действие и открито ударно чукче. Позволява воденето само на единичен огън. Бойната пружина е спираловидна и обхваща цевта. Превключвателят на предпазителя е разположен в задната част на затворния блок отляво и отгоре, което позволява бързото действие с него с палеца на дясната ръка или с пръстите на нестрелящата ръка. С едно движение на палеца на дясната ръка може едновременно да се изключи предпазителят и ударното чукче да бъде поставено във взведено положение. При поставен предпазител ударникът е изолиран от въздействието на ударното чукче и едновременно с това затворният блок и спусковият лост са блокирани в предно крайно положение.
Пълнителят е с вместимост 8 патрона. При изстрелване на последния патрон от пълнителя затворният блок остава в задно крайно положение. През 1986 г. белгийската компания Fabrique Nationale (FN) стартира разработката на нов патрон с обозначение 5,7×28 mm. Целта на разработката била да се създаде лично оръжие, което да не отстъпва по поразяващи характеристики на оръжията, използващи най-разпространения пистолетен патрон 9х19 „Парабелум”. В армията това оръжие е следвало да бъде използвано от командния състав, от екипажите на бронираните машини и вертолетите.
Разработката довела до създаването на патрон с обозначение SS 190. На проведените изпитвания изстреляният куршум на разстояние 200 м пробивал меките панели на масовите бронежилетки, използвани от страните от НАТО. Стрелбата била извършена с нов пистолет Five-seveN и с нов картечен пистолет с обозначение Р 90. Пистолетът имал интересно обозначение. Първата и последната буква F и N са буквите от съкратеното наименование на фирмата Fabrique Nationale (FN). Думите Five и seveN (пет-седем) са съответно калибърът на патрона – 5,7 мм.
Първоначално пистолетът бил харесан като лично защитно оръжие. Той имал ударно-спусков механизъм тип DAO (дабъл екшън онли). При него ударникът се намирал винаги в изходно (предно) положение. За да се произведе изстрел, било необходимо да се натисне спусковият лост, при което чрез система от лостове ударникът се придвижвал до задно крайно положение и политал напред под действие на ударна пружина. По този начин се осигурявала достатъчна безопасност против произвеждането на неволен изстрел, но като недостатък се отбелязвали дългият ход на спусковия лост и по-голямото усилие за неговото задействане. При оценката от специалистите не били спестени критиките към сложната форма на предпазителя.
Като положително качество на пистолета се считало наличието на надлъжен канал на рамката под цевта, на който може да се закрепват осветителен фенер или лазерен целеуказател. Малкият калибър позволил на конструкторите да снабдят пистолета с 20-заряден пълнител.
Към конструкцията на пистолета предявили свои претенции и полицейските структури. Те пожелали ударно-спусковият механизъм да бъде устроен така, че при издърпване назад на затворния блок ударникът да се постави в бойно положение, а не да остане в изходно предно положение. При това положение усилието върху спусковия лост за освобождаване на ударника значително се намалявало. Това на пръв поглед било връщане на конструкцията към традиционно действащите ударно-спускови механизми, но специалистите го считали за особено важно в условията на сложните полицейски акции. Други изисквания били оръжието да се снабди със стандартните напречни канали Tactical, към които може да се закрепват допълнителни приспособления, използвани от полицейските структури, както и да се разшири спусковата скоба, за да има възможност за стрелба с ръкавици.
Интерес представлява патронът с калибър 5,7х28. Разработен е в края на 80-те години, като получил обозначение SS 90. Той бил подложен на усъвършенстване с цел повишаване на поразяващите му характеристики. През 1993 г. усъвършенстваният вариант получил обозначението SS 190. Патронът се отличава с малката си маса в сравнение с останалите малокалибрени конкуренти. Гилзата му има бутилкообразна форма, за да се осигури необходимият обем за барутния заряд при малкия диаметър на куршума. Масата на барутния му заряд е 0,5 г. Острият връх на куршума му осигурява достатъчно висока пробивна способност. Освен това при проникване в живия организъм куршумът прави голяма временна пулсираща кухина, която значително повишава нанесените травматични увреждания. По този начин изстреляният куршум с начална скорост 715 м/с получава освен висока пробивна способност и достатъчно висока спираща способност за този малък калибър независимо от сравнително ниската дулна енергия от около 535 джаула.
Работата на пистолета е основана на принципа на отката на полусвободния затвор, което е необичайно за пистолетите с малък калибър. Общата дължина на оръжието е 208 мм при дължина на цевта 122 мм. Широчината му е доста малка и не надвишава 36 мм. Без патрони пистолетът тежи 0,600 кг. Малките габарити и маса създават удобство при ежедневното му носене.
Сериозна конкуренция на белгийския малокалибрен пистолет се появи след внедряването в производство на 4,6 мм патрон на фирмата Hechler&Koch. При проведените изпитвания се установява, че от 200 м разстояние островръхият немски куршум пробива комбинация от титанова плоча с дебелина 1,6 мм и 20 слоя кевлар. Производителите бързо обявиха, че по своите пробивни способности, 4,6-мм куршум няма аналог сред своите малокалибрени събратя. Като сравнение те посочват, че на същото разстояние куршумът на най-широко използвания патрон за пистолети 9х19 „Парабелум” се задържа от първия слой кевлар на бронежилетките, а куршумът на патрона .45 Auto прониква само до 6-и слой.
Изстреляният куршум на новия патрон излита с начална скорост от 725 м/с и дулна енергия 450 джаула. На 100 м разстояние той лети вече с 625 м/с (при 539 м/с на куршума на 5,7-мм патрон на белгийската фирма FN).
За изпълнение на широк кръг от бойни задачи фирмата Hechler&Koch е разработила патрони с различни куршуми и балистични качества – с армейски куршум със стоманен сърдечник, с полицейски куршум с оловен сърдечник, със саморазрушаващ се куршум, с куршум с дозвукова скорост за стрелба със заглушител, безкуршумен халосен патрон и др.
Немските конструктори са разработила две индивидуални оръжия на базата на новия патрон. Пистолетът USP отговаря на всички съвременни концепции за развитие на пистолетите – голяма поразяваща способност, висока вместимост на пълнителя, удобство и безопасност при боравене, малка маса и др. Пистолетът използва пълнители с вместимост 12 и 20 патрона, което го прави удобен за използване като защитно, армейско и полицейско оръжие. Теглото му е само 700 г благодарение на пластмасовата рамка. Снабден е с ударно-спусков механизъм с единично или двойно действие и със скрито ударно чукче. Ключалките за пълнителя, за затворната задръжка и за предпазителя са разположени от двете страни на рамката, което осигурява еднакво удобство за стрелящите с лява и с дясна ръка.
МР-7 е интересен хибрид между картечен пистолет и компактна щурмова пушка. Той стреля в два режима – единичен и автоматичен, като средно обучен стрелец може успешно да произвежда редове по 2 и 3 изстрела. Скорострелността му е 950 изстр./мин и е по-висока от преобладаващата част от картечните пистолети и щурмовите пушки. Оръжието има 180-милиметрова цев, като общата му дължина е едва 415 мм със сгънат приклад. Използва пълнители с вместимост 20 или 40 патрона. Телескопичният му приклад се разпъва на две степени в зависимост от физическите данни на стрелящия. Малката му маса от 2 кг го доближава до масата на пистолетите, стрелящи с комбиниран огън и е значително по-ниска от всички картечни пистолети. В предната част на ложата е разположена сгъваема допълнителна ръкохватка, позволяваща стабилизиране на оръжието при стрелба на автоматичен режим. Интересно е решението на конструкторите за изработване над цевната му кутия на интегрирана стандартна „пикатини“ релса, върху която се монтират различни дневни и нощни мерници. Допълнителна „екстра” е, че обикновените мерни прибори са сгъваеми и могат да се използват в комбинация с оптичния мерник. В дулната част може да се поставя заглушител, който налага използването на специални патрони с дозвукова скорост на куршума (326 м/с).
Имах възможност да се убедя лично в превъзходните качества на посочените немски малокалибрените оръжия. Силно впечатление ми направи ниският откатен импулс и високата стабилност на оръжието при различните режими на стрелбата. При демонстративните стрелби в имитаторите на жива тъкан (желатинови блокове) и в специалните балистични прегради успях да се уверя във високата проникваща способност, масивните раневи отвори и жестоките поражения, които може да предизвика новият патрон 4,6х30.
