В новия тръбопровод до Сърбия ще бъде вложена сума, два пъти по-голяма от тази, предвидена за покупка на изтребители
България е на прага на подписването на договори на огромна стойност за изграждането на нов газопровод от Провадия до границата със Сърбия. Това стана ясно, след като приключи и третият, последен етап от пазарния тест за използване на българската газопреносна инфраструктура, обявен от държавната компания „Булгатрансгаз“. Той неслучайно бе наречен „напасване“, защото истинският търг е възможен само когато има повече участници, а в случая, изглежда, само „Газпром“ проявява интерес да пренася газ през българска територия.
Първоначално Русия смяташе да заобиколи Украйна, като построи през Черно море до България и оттам до Централна Европа газопровода „Южен поток“. Той обаче се провали през 2014 г., защото не отговаряше на енергийното законодателство на ЕС. Тогава Москва лансира изграждането на газопровод до Турция през Черно море.
Днес подводната част на „Турски поток“ вече е готова, а сухопътната ще бъде завършена до края на годината. Съоръжението има две тръби, всяка от тях с капацитет от 15,75 млрд. куб. м годишно. Газът от първата ще остава в Турция, въпросът е накъде ще поеме суровината от втората тръба?
Алтернативите са две
– на северозапад към България, Сърбия и Унгария или на запад към Гърция, а оттам през Адриатическо море – до Южна Италия. След като „Газпром“ вече резервира капацитет за пренос през България, нещата са ясни – руснаците са избрали българския маршрут. Този избор е мотивиран от две причини. Първо, „Газпром“ предпочита да насочи газа от „Турски поток“ към Централна Европа, защото, макар и голям, италианският пазар е атакуван от други доставчици. Много скоро по Трансадриатическия газопровод до Апенините ще стигне газът от азербайджанското находище „Шах Дениз“, а в по-далечна перспектива е възможно и изграждането на тръбопровод от Източното средиземноморие до Италия. Второ, „Газпром“ има договор за транзит през България по Трансбалканския газопровод чак до 2030 г. Независимо от това, дали използва това съоръжение, руската компания трябва да плаща за 90% от капацитета му. Така че няма никаква финансова логика руснаците да пуснат газа от „Турски поток“ през Гърция, а в същото време да плащат транзитни такси и за българския маршрут.
Ето защо те направиха на България предложение, на което, изглежда, нашата страна не може, пък и не иска да откаже. То се състои в следното: газът от втората тръба на „Турски поток“ тръгва през България и руснаците плащат за пренос по новия маршрут от българско-турската до българско-сръбската граница, който е значително по-дълъг от досегашния, вървящ от българската граница с Румъния до тази с Турция. По-дълъг маршрут означава и по-големи транзитни такси. „Газпром“ е готов да ги плаща, но при едно условие – че ще бъде сключен нов договор за транзит, с който старият (изтичащ през 2030 г.) се анулира.
В тази ситуация българското правителство имаше избор – да не харчи пари за нови тръбопроводи и да продължи да си събира транзитните такси, дължими по договор с „Газпром“ до 2030 г. Или пък – да построи нов 470-километров газопровод (на картата – с черна прекъсната линия), който при Провадия се отклонява от маршрута на съществуващата Трансбалканска линия и стига до сръбската граница при Зайчар. България избра втория вариант с аргументацията, че той ще донесе печалба от 2,68 млрд. лв. до 2040 г. докато съществуващият договор за транзит до 2030 г. ще вкара в касата на „Булгартрансгаз“ само 1,2 млрд. лв.
Рискът в тази ситуация е, че ще бъде направена огромна инвестиция, чиято възвръщаемост е под въпрос, ако не бъдат запълнени поне 80-90% от капацитета на новия тръбопровод. Според предварителните сметки на енергийното министерство, газопроводът от Провадия до Сърбия ще струва 2,77 млрд. лева без ДДС. Това прави 3,3 млрд. лв с ДДС. Собственикът на съоръжението – държавната компания „Булгатрансгаз“ била готова да извади за него 497 млн. лв., а останалите близо 2,8 млрд. ще бъдат набавени от кредити, което означава и плащане на сериозни лихви. Така общата стойност на новия газопровод, като смятаме и ДДС-то и лихвите, може да набъбне до поне 3,6 млрд. лв. За сравнение – за толкова шумно обсъжданата и оспорвана сделка за покупка на нови изтребители българската държава е заделила два пъти по-малко пари – 1,8 млрд. лв.
Когато обсъждаме намерението за строеж на нов магистрален газопровод от Провадия до сръбската граница, „слонът в стаята“ е позицията на Еврокомисията, която е оправомощена да решава дали схемата за ползване на новото съоръжение отговоря на енергийното законодателство на ЕС. Има две важни разлики между „Южен поток“ и сега планирания газопровод, който предлагам да наричаме олекотена версия на „Южен поток“ („Южен поток-лайт“) – мащабите и собствеността. Планираният капацитет на „Южен поток“ бе 63 млрд. куб. м газ годишно, а на сегашната му олекотена версия – само 15–16 млрд. куб. м. Още по-важно е, че „Южен поток“ трябваше да бъде строен и експлоатиран от смесена компания, в която България и „Газпром“ имаха по 50%, а сега става дума за съоръжение, в което руснаците няма да имат никаква собственост – то е изцяло българско.
„Газпром“ си е научил урока от провала през 2014 г. и сега се стреми да прокара през Българя към Сърбия и Унгария много по-малък обем газ, като при това не бие барабана, че ще строи голям трансграничен газопровод. Въпреки това е много вероятно Еврокомисията да не одобри схемата за ползване на новото съоръжение през България. Причината е, че желание за пренос на газ през него са заявили само три компании – „Газпром Експорт“ (дъщерна на „Газпром“, българската държавна „Булгаргаз“ и „швейцарската“, както я нарече министър Т. Петкова, MET груп. Ясно е, че по новото съоръжение ще тече само руски газ, постъпващ от „Турски поток“. Това не е нов източник за снабдяване на Европа, а само нов маршрут.
„Газпром“ бърза много да подпише нов договор за газов транзит с България и маршрутът до Сърбия да заработи възможно най-скоро. Това е обяснимо с факта, че договорът на руснаците за пренос през Украйна изтича на 1 януари 2020 г. България обаче няма нужда да бърза – украинският транзит си е проблем на „Газпром“, а нашата страна трябва първо да се увери, че Еврокомисията не възразява срещу това 80–90% от капацитета на бъдещия газопровод Провадия–Сърбия да бъде запълнен с руски газ. Защото иначе може да се окаже, че широко рекламираният газов хъб „Балкан“ ще се превърне в един транзитен газопровод, който при това не може да бъде използван с целия му капацитет.
Разследване: Кои са МЕТ груп?
Ключов въпрос е каква е ролята на МЕТ груп в схемата с транзит на газ през България. Това е унгарска фирма, регистрирана в швейцарския кантон Цуг вероятно по данъчни съображения. Създадена е преди няколко години като дъщерна на унгарската държавна нефтена компания MOL. Впоследствие 50% от нея са приватизирани, като купувач е офшорна компания с руска собственост. Днес цялата МЕТ груп е частна, като 90% от капитала е собственост на нейния директор Бенджамин Лакатош, а останалото – на мениджмънта на компанията. Мнозина смятат, че тази унгарска фирма е подставен играч на „Газпром“ и е вкарана в схемата, за да създаде видимост за някаква конкуренция при газовия транзит през България. Моето проучване обаче показва, че това не е на 100 процента вярно. МЕТ груп е изключително динамична компания, която вече си е завоювала сериозни позиции в търговията с газ и електричество в цяла Европа. Оборотът й за 2017 г. е 7,5 млрд. евро, а обемът на изтъргувания газ – 35 млрд. куб. м, което е 10 пъти повече от потреблението на България например. През 2018 г. МЕТ груп е придобила най-големия газов дистрибутор в Унгария – Tigaz, който има 1,2 млн. клиенти. Тоест – възможно е унгарците да купуват газ от „Газпром“, да го пренасят през България и да го доставят до реални клиенти. Моите опити да потвърдя тази версия обаче бяха любезно отклонени от директора по комуникациите на МЕТ груп, който ми отговори от Будапеща, че компанията не коментира конкретни търговски сделки. Все пак успях да разбера, че фирмата има работещ офис в България (и в още 27 държави), след като разговарях с неговия шеф. Чрез този офис МЕТ груп може да се опита да търгува руския газ в България, а защо не и в някоя от съседните държави.
