България първа е разработвала космически оранжерии

Неотдавна каналът за документални филми National Geographic показа как през 30-те години на нашия век, тоест до към 2033–2037 г. човечеството ще може да направи първите опити за отглеждане на някои хранителни култури в Космоса, и по-специално на планетата Марс. Филмът показа как е възможно да се пресъздаде такава среда на негостоприемна откъм климатични условия планета, където да може да се отглежда такова количество жито, например, което да е достатъчно 
колонията да се самоизхранва.

Пътуването до Марс според създателите на филма ще трае не по-малко от 7 месеца и това ще затрудни евентуални спешни доставки с храни, което пък налага развитието на местно производство – марсианско, за да могат хората, които живеят на планетата, да изкарват прехраната си на място, вместо да чакат с месеци доставка на прясна храна,     която след 7 месеца няма как все още да е останала прясна. Отглеждането на някои видове растителни култури, които могат да изхранват хората на различни планети от нашата обаче никак не е нова идея. Още повече, идеята е отдавна разработвана от български учени и това се вижда от някои апарати, които днес са представени в Националния политехнически музей в София. 

Там един апарат е една истинска космическа оранжерия. България първа в света е направила изследвания как растенията ще се държат в Космоса.  Има произведени различни пшенични продукти, които могат да растат в Космоса с идеята да се отглеждат зелени растения в Космоса с три основни показателя. Първият е за храна, вторият – за създаване на зелен пояс в космическия кораб, който да променя въглеродния двуокис, който ние издишаме, и трето – за 
да се повиши кислородът и за осигуряване на естествена зелена среда, която спомага човек да се чувства по-добре в пространството. 

В открития Космос, а и в космическия кораб липсва гравитация, което обърква растенията накъде да растат. Има логики, които те трябва да спазват при растежа и капсулата създава условия като на Земята. В открития Космос осветлението е по-различно. Слънцето грее по друг начин и лъчите са разположени по друг начин. Растенията не могат да усвояват със зелената част на листата си слънчевите лъчи. Прави се допълнително осветление което да замества слънчевите лъчи. Създава се също така и микросреда. В почвата обичайно има червейчета, но в Космоса средата е консервирана. Тогава трудно растението може да „познае“ почвата под себе си и как да усвоява елементите от средата. Този технически блок „Свет“, който се намира днес в музея в София, е служил десетина години в космическата станция „Мир“, за да изследва именно тези възможности на средата. 

Уредите на нашите учени са търсени и от ЦРУ

В Националния политехнически музей има няколко вида уреда, единият е за мерене на радиационната обстановка около земното кълбо, защото радиацията влияе при излизането в Космоса и е необходимо предварително проследяване на различни радиационни стойности около земната орбита. При пренасянето на информация на големи разстояния радиацията прави шумове, които заглушават информацията. Нашите учени са направили такива апарати. Съвременните служби на ЦРУ проявяват интерес към такива уреди за следене на радиацията на далечни обекти. 
Друг уред е за изследване на електростатични сили около земната орбита. 
Има военнополеви телефон за свръзка с определен обект. Това е специализирана слушалка от такава военнополева станция – телефонни централи от малък тип за четири поста. 
Запазен е и военен телеграф – станция за предаване на информация от точка А до точка Б. Телеграфът е измислен имено с военна цел – за предаване на информация до отдалечен обект. Телеграфът обаче има несъвършенството, че трябва да има телеграфен кабел, по който да се пренесе сигналът. 
България е втората държава в света след Англия (която прекарва такъв телеграфен кабел под Ламанша), а ние го правим по време на османското владичество – между Варна и Кримския полуостров, под Черно море, защото е възникнала необходимост по време на Кримската война да се комуникира и да се пренася информация.