Още като дете Лари Уолтърс мечтаел да лети. Но за разлика от много други мечтатели той не спира да се мъчи да го направи. Няма обаче късмет – заради лошо зрение не го приемат във ВВС на САЩ. Но мечтата е за това мечта, да те води безстрашно напред. И измисля безумен план. На 2 юни 1982 г. Лари кани приятелите си на гости. Те виждат уникална гледка – обвързан с тежести градински стол, на който седи завързан домакинът. И въжета, които поддържат 45 балона с хелий, всеки по 0,9 куб. м. Съседите и гостите са леко озадачени. Да звъннат на 911? Но защо? Да се лети не е забранено. Законът не е нарушен. Насилие не е имало. Америка е свободна страна. Искаш да летиш – лети. А Лари се е подготвил за полета сериозно, носи със себе си пушка, бира и сандвичи. Има и портативна радиостанция. Нарежда на приятелите си да прережат въжетата на вързания за земята стол. Лудият пилот планира да се издигне плавно във въздуха и да стигне 30 м височина и да направи тур на овации над квартала си. После с пушката да пробие балоните и елегантно да се спусне на земята.
Да, ама не! Когато гостите прерязали въжетата, Уолтърс буквално се изстрелял в небето! Набирал стремително и достигнал близо 5 хил. м. И така, реещ се в небето, плашещ птици и пилоти, Лари Уолтърс мръзнал цели 14 ч!Докато не замръзнал съвсем, той успял по радиостанцията си да се свърже със земята и да даде сигнал за бедствие. „Той беше на 5 хил. м височина, но беше спокоен, няма паника!”, казва изумен Ориндж, сътрудникът от радиото, приел сигнала.
В един момент Лари се решил да стреля по балоните. Пробил няколко, но неизвестно дали от количеството изпита бира, или от студ пушката се изплъзнала от ръцете му. Въпреки това бавно започнал да се спуска към земята, но с това не завършили приключенията му. Въжетата от спуканите балони, които висели от стола, се закачили за електропровода и оставили без ток целия Лонг Бийч! Привиканата по спешност брегова охрана и полиция дошла на място и снайперисти започнали да пукат балоните. Замръзналият Лари не бил ударен от ток и благополучно се приземява в ръцете на спасителния екип.
Лекарят напипва пулс на шията, гледа в зениците, слага система с кофеин, глюкоза и релаксанти във вената. Докторът се отдръпва, на пострадалия веднага изсипват чаша уиски в гърлото, трият ушите, бият шамари… и едва след това четирима матроси успяват да разтворят пръстите и да разплетат краката, увити като змии около стола. При такъв интензивен масаж той започва да се съвзема. Трака със зъби. Усмихва се, когато в каменните от треперене мускули забиват инжекции. Накрая произнася и първата си псувня. Животът се завръща. И когато на крайбрежната улица го прехвърлят в линейка и светкавиците на пресата заслепяват тълпата, нахална репортерка успява да промуши микрофон между санитарите и да запита:
– Кажете, защо все пак направихте всичко това?
Лари я изгледал високомерно и отговорил гордо:
– Човек не може да стои без работа!
Паниката на летището
…Четвърт час след полета на Лари диспечерът на близкото летище приема доклад от пилота на пристигащия пътнически самолет:
– Момчета, тук в коридора за приземяване някакъв идиот лети на градински стол!
– Моля??? – отговаря диспечерът, смятайки, че халюцинира от преумора.
– Както вече казах – лети си! Държи се за стола си.
– Командире – усещат се метални нотки в гласа на диспечера, – имате ли проблеми?
– Аз ли? Не, никакви, всичко е нормално! – отговаря твърдо той.
– Не бихте ли искали да предадете управлението на втория пилот?
– Защо? – учудва се командирът – Не ви разбирам.
– Полет 1419, повторете доклада си на диспечера!
– Както казах, в коридора за приземяване някакъв идиот лети на градински стол. Не ми пречи, но вятърът, сами разбирате…
Диспечерът изключва високоговорителя. Началникът на смяната гледа с широко отворени очи. Към пистата се устремяват пожарни и линейки, тя е освободена, всякакво движение е прекратено, очаква се аварийно кацане.
Доклад от следващия самолет:
– Защо, по дяволите, някакъв кретен с разноцветни балони ми препречва пътя? Вие следите ли какво се случва във въздуха?
В диспечерската кула настава тиха паника. Да не би да има неизвестен психотропен газ над летището?
– Спокойно, капитане! Освен вас, някой друг вижда ли го?
– Земя, този летящ малоумник изпълнява ролята на въздушно заграждение!
Диспечерът тресе глава и се опитва да я облее с чаша вода. В крайна сметка се залива с чаша кафе.
Трети самолет се шегува:
– Джентълмени, твърде нелепо и самотно изглежда на такава височина човек без самолет.
– В какъв смисъл??!!
– О, и в пряк, и във философски… и в аеродинамичен.
В диспечерската кула вече са шашнати.
Четвъртият самолет е ледено вежлив:
– Земя, докладвам, че току-що някакъв човек на стол замалко не влезе в левия ми двигател. След завършване на полета съм длъжен да подам писмен доклад.
Диспечерът вече припада.
Следващият самолет, първо описание.
– Земя, при вас там всичко наред ли е?
– Наблюдавате ли неидентифициран летящ обект?
– Защо да е неидентифициран? Съвсем си е идентифициран.
– Какъв е той?
– Човек.
– Спокойно, капитане. Можете ли да го опишете?
– Кретен на градински стол! – лаконичен е пилотът.
– А защо лети?
– Защото е кретен! Хванете го и го питайте защо!
– Извинете капитане. Бихте ли го описали?
– Мъж на средна възраст. С риза и бермуди.
– Бял или черен?
– Син.
– Капитане!?!?!? Какво значи син?
– Вие знаете ли каква е температурата отвън?
Този радиообмен от лудницата се провежда при интензивно въздушно движение. Диспечерът е на ръба на нервна криза и моли за успокоителни. Пристигащите самолети биват пренасочени към други летища. Излитанията са спрени.
Става тв звезда, но шумът му писва и се застрелва
На земята Уолтърс го чакат не само полицаи, доктори и журналисти, но и глоба 1500 долара за нарушение на въздушнотaо пространство. След полета Лари оставил таксито. Започва да се появява в шоу програми, да дава интервюта срещу заплащане, да се снима в реклами. Никога не се е женил и няма деца. Когато му писнало от светския шум, станал лесничей в горско стопанство. През октомври 1993 г. Лари Уолтърс се застрелва в гора край Лос Анджелис. Лудият пилот е единственият приживе носител на наградата „Дарвин”, която се дава на загинали смели пътешественици.
