Картографията и в началото на историята си е тръгнала пак с военни цели. Първите карти на Балканите са направени от руски инженери картографи. Те са искали да направят точни карти.
В Националния политехнически музей в София има уреди за измерване на геодезични обекти. Всичко на Земята представлява една нагъната пространствена форма и за да се докара до равнинен хартиен вид на картата, трябва да се направят измервания, които се правят с уреди по геодезия и картография, които се съхраняват тук. Запазен е планът на София преди 100 г. – 1919 г. Стара София с кривите улици вече я няма и се прави нов план за нови улици. Все още зелените площи са селца. Всички обекти над тях са вследствие на специални картографски измервания и строенето на улиците и сградите също е картографски елемент.
Първите фотографи, работили в ателиета, са работили в специални условия на светлочувствителна стъклена плака. Пуска се светкавица и се получава снимка, после плаката се е изваждала и в химическа лаборатория се сваля светлочувствителният сребърен слой. Това също е част от атракциите на Националния политехнически музей.
Пак тук е запазен в перфектен вид автомобил за градски условия от „Месершмид“, но от реновираната фирма „Месершмид“ след войната, когато им е забранено да прави самолети и военна техника. Тогава конструкторите използват формата на кабините на самолетите и не само това, използват и това, че в един самолет мястото на пилота е само едно, а второто място е отзад, рядко дори са и две. Този автомобил харчи три литра на сто километра, с две колела е за управление, които също са самолетен тип, отзад има само едно двигателно колело. Външният вид позволява да се ползва само за градски условия. Това е силно екстравагантен за времето си автомобил.
