Комедиите са онзи жанр, който посмява да ни каже повече истини за живота ни. Политическата сатира – още повече. „Драконът” на иначе детския писател Евгений Шварц е такава пиеса. Писана през годините на Отечествената война в Русия, поставена след нея и веднага свалена по нареждане на Сталиновата администрация. Писана за времената на промяна, за смяната на статуквото. Прекрасен текст, от който режисьорът Явор Гърдев и актьорите от варненския театър „Стоян Бъчваров” изстискват всичко. Всяка пролет вече софийската публика очаква варненци на столична сцена. И тази година те идват, и този път представят свои култови спектакли.
Пиеси като „Драконът” са все едно писани за днес, за вечната тема за властта като обсебване, като дрога, но и за успиването на обществото – като хранителната среда за извращенията й. Въпросът защо неусетно влизаш в омагьосания кръг и заприличваш на врага, вместо да се изправиш като алтернатива, няма еднозначен отговор. И градът се идентифицира със своя Дракон вече 400 г.! Е, така е по текста. И всяка година се откупва с по една девойка, най-личната. Животът вече е обкован и оправдан от философията, че единственият начин да се спасим от другите дракони е да имаме свой собствен. И така – стотици години, десетки поколения примирение и сън. „Политическата философия на тази пиеса е задълбочена. Тя изследва ирационалните механизми, които задвижват човешкото общество и открива скритите психологически и интуитивни механизми на политическо действие”, казва режисьорът.
Докато се появява Професионалният герой, който иска да разплиска блатото и освободи града: Драконът е изкормил душата ви, поставя диагнозата той. Въпросът вече е, дали градът иска да бъде освободен… „Всичко беше подредено, защо направихте това”, казва поредната избрана за жертва девойка. Но баща й, Архиварят, този, който има паметта на книгите, законите и документите, издига първи глас: „Аз протестирам!”, нечувано… Доайенът на варненската сцена Михаил Мутафов, избран за тазгодишния носител на театралната награда „Икар” за цялостно творчество, Михаил Билалов и Стоян Радев придават звезден блясък на актьорския екип. Но с много енергия ги подкрепят и младите лица на театъра – Александра Златева и Ненчо Костов. А героят на Ованес Торосян с почти животински нюх следва вятъра на времето, като заменя любов за кариера и власт във време, когато „гледането към небето е забранено”.
Какво ново и по-добре може да се каже за властта и човекът в нея от Макиавели насам… Оказва се, че всяко време трупа само нови доказателства към неговите прозрения и пита за истината. А можем ли да убием Дракона в себе си? Залата усеща посланията на пиесата, на тази притча днес и това е част от успеха на спектакъла.
