„Този Север стресна душата ми” – думи от специалното пълно издание на пътеписа „Сибирски тетрадки” на големия ни разказвач Йордан Радичков, резултат от творческата му командировка в Сибир. Само той изявил желание да замине за там, повечето писатели предпочитали Париж, Европата.
То е представено в Града под тепетата от внука му Йордан Димитров Радичков, млад писател с 3 книги зад гърба си, като част от празниците „Европейска столица на културата – Пловдив 2019”. И други събития през януари бяха посветени на 90-годишнината от рождението на класика – лекция за творчеството му, фотографска изложба, наречена на името на пътеписа му „Неосветените дворове”, документален филм за него „Черказки хроники”.
Авторът решава да замине в Далечния север през 1963-та и описва пътуването си в 3 тетрадки. Поразява го контрастът между сковаващия студ на северната шир и топлотата на сибиряците, на руската душа. Както и мащабите – и на двете.
Радичкови чествания предстоят в цялата страна. Творчески срещи с читателите му ще напомнят за ненадминатия майстор на късия разказ, за изключителните му пиеси и сценарии, за самобитния му и неподражаем стил, който увековечи вселената не само на българския Северозапад.
„
Сибирски тетрадки” са своеобразна чернова, основа на пътеписа му „Неосветените дворове”. Но според внука на писателя текстът, пропит от дълбока човечност, може да се прочете и като отделна книга.
Пътуването до Сибир е оставило отпечатък върху личността и творчеството на Радичков през целия му живот. Писателят възкликва: „Сбогом, студена земя, в топла Европа понякога зъзнем повече, благодаря ти, че ме стопли!” Всъщност цялата книга е наситена с иначе обикновените истории от живота на местните жители, които, докоснати от вълшебното перо на Радичков, се превръщат в необикновени, резултат и от задушевните разговори със сибирските хора. Любопитството на писателя и спътника му Георги Гачев води дори до загубването им из северните пътища и пътеки…
Всъщност уникалността на книгата е и в това, че е единственият нередактиран текст на Йордан Радичков, останал непокътнат от над 55 г. в архивите на автора. Единственият от работния процес, достигнал до нас. Затова и текстът е особен – накъсани мисли, думи, колкото да напомнят за случка или впечатление, цели самостоятелни истории и проникновени разсъждения. И всичко, написано на несравним език. Четенето на книгата е наистина едно особено преживяване.
