Който е гледал спектакъла “Секс, наркотици, рокендрол” с Ивайло Христов, Дони и Коцето във Военния театър, на сцена почти 3 десетилетия, знае какво да очаква от пиесата “Предградие” на американския драматург Ерик Богосян. Първо, безжалостна дисекция на обществото, без фалшив хепиенд, правдивост и динамика на сцените като на филм. С усещане за неореализма на италианското кино за живота, оголен до нерв. Посланието на автора към младите все пак е: Има шанс за измъкване от гетото на града и от предградието вътре в тебе. Трябват сила за избор, мечта – да се отлепиш от дъното. От предградието, в което няма друг живот освен на бита и всекидневието, няма хоризонт. От предградието като диагноза и дамгосване за цял живот.
На сцената на “Сити Марк Арт център” (бившето кино “Левски”, срещу парка “Заимов”) трупата на Казанлъшкия драматичен театър “Любомир Кабакчиев” създаде традиция и сега прави премиерата си първо в София. Този път – на спектакъла “Предградие” с режисьор известното от филмовия екран и театъра име на Ованес Торосян, дълго държал пиесата в чекмеджето си и мечтал да изиграе поне две от ролите. И работил усърдно над нея, защото текстът от 90-те г. на миналия век е осъвременен, но с респект към името на автора и в духа и стила му. И от вечните теми за мечтите, за любовта и ревността, за завистта към успеха на другия, към смелостта му да успее. Спектакълът е модерен, младата публика ще оцени жаргона, динамиката и органичността на актьорите. Те са сред зрителите и в буквалния смисъл, седнали на ръба на сцената и търсещи отговорите на големите въпроси на живота заедно със залата. Ованес Торосян е създал единен екип от млади актьори съмишленици, той не е просто режисьорът, а един от тях. Александър Митев, Беатрис Благоева, Георги Атанасов, Ивайло Драганов, Ивелина Павлова, Костадин Жеков, Милен Вангелов, Недялка Раева, Петър Петров, Сава Драгнев – тези имена скоро ще означават нещо и за софийските сцени с толкова органична и без фалш игра, запалени, единни и обединени от идеите на режисьора.
Проф. Надежда Сейкова, дългогодишен режисьор и преподавател, беше сред първите зрители на спектакъла. Според нея явно младите актьори харесват и пиесата, и режисурата, и заедно са създали много добър спектакъл. Различното от 90-те на ХХ в. е поведението на младите, героите на сцената са по-дръзки, динамични и рефлективни във взаимоотношенията си, но и по-нещастни от “предишните” млади с вътрешната си опустошеност. Защото идеалите им трудно се осъществяват, липсва им хоризонт, а и няма кой да ги поведе, нямат полет. И днес, казва проф. Сейкова, много млади и талантливи актьори нямат в кой театър да отидат, живеят в несигурност. И в пиесата героинята тръгва по пътя на мечтата си да стане актриса, но това води и разрива в личната й съдба. Всъщност пиесата е и за големите компромиси в живота. Съвременен и много болезнен спектакъл, динамичен, ритмичен и оригинален, със собствени решения и собствена композиция, казва проф. Сейкова, “отгледала” поколения актьори за българския театър в НАТФИЗ. Партнирате си добре, каза тя на актьорите, дишате еднакво, а играете различно. В събота вечер, на 23 февруари е втората премиера на това оригинално и емоционално представление, за което софийската публика вече говори.
