Монашеско шествие преди 550 г. пренася мощите на Св. Йоан Рилски от Търновград до Рилския манастир, сега по този път ще минава поклонническият поход
Идеята за Поклоннически поход „Светият път” е от 2011 г. на кмета на Велико Търново инж. Даниел Панов. През 1999 г. е годишнината от връщане на мощите на покровителя на българския народ Св. Йоан Рилски от Велико Търново през Никопол, Плевен, Луковит, Враца, София, Дупница до Рилския манастир. Миналата седмица в ЦВК в Паметна книга записаха имената си учредителите на идеята. И така тя беше огласена под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Йоан Рилски е единственият ни светец, канонизиран от БПЦ, чийто мощи почти изцяло са в България. Тази година се навършват 550 г. от времето на пренасянето им до вечния им дом в Рилския манастир. В него на поклонение, за помощ и изцеление са идвали български царе, византийски императори и унгарски князе. Намерението е поклонението „Светият път” да се извършва всяка година от 1 до 31 юли, като тръгва от някогашния Търновград, наричан Третият Рим и Вторият Константинопол, където почиват мощите на 13 канонизирани светци. Поклонническият маршрут ще бъде 570 км. Единодушно присъстващите на учредителното събрание натовариха проф. Пламен Павлов от ВТУ да оглави Учредителния комитет на инициативата.
Маршрутът
Историкът Евгени Коев от Великотърновския университет, един от моторите на идеята за похода, разказва, че през годините светите мощи на Йоан Рилски са били пренасяни и пазени 2,5 века в престолния Търновград, години в тогавашната столица на Унгария Естергом, няколко пъти в старата Сердика. В Търновград в църквата „Св. св. Петър и Павел” е отслужил последните си години патриарх Евтимий. Този храм е най-вероятното място, където са прибрани светите мощи. След падането под турско робство Царевец и Трапезица са забранени за християни. Но точно там при разкопки е разкрит средновековен храм „Св. Йоан Рилски”. От тези места монаси тръгват с мощите на светеца. Само няколко години по-късно Владислав Граматик засвидетелства това в своята „Рилска повест” и описва пътя на шествието, но споменава само 6–7 селища. Историческите извори, които проследява инициативната група, документират обаче целия път.
Маршрутът започва от Търново с литийни процесии и преминава през установени и нови места по пътя, от църквата „Св. Йоан Рилски” на Трапезица. Ден преди честване на паметта на светеца на 1 юли, вечерта преди похода в Търново, ще има богата туристическа програма с посещение на всички места, свързани със светеца: патриаршеския манастир „Св. Троица”, част от търновската Света гора, храмът „Св. Й. Рилски” в с. Дъскот, където пръв свещеник е отец Петър Драганов, един от двамата българи, осветили Самарското знаме, малката църквица „Св. св. Петър и Павел” от 13 в. в последната столица на Търновското царство, Никопол, където се предполага, на никополската крепост е посечен Иван Шишман и че именно там е и гробът му по думите на историка проф. Пламен Павлов. Следват храмове, които един с един не си приличат. В Плевен, над града се пазят останките от раннохристиянска базилика в местността Кайлъка. Установено е мястото и на Кайлъшкия манастир, където вероятно е престояла монашеската процесия с мощите. Скалният манастир в с. Ъглен, Карвунския манастир и този в Кунино, църквата „Св. великомъченик Георги” в Луковит, тази в с. Червен брег се изправят по пътя на поклонниците. В Долнобешовския и в Струпешкия манастир са запазени уникални стенописи, част от тях на Св. Пимен Зограф, чиято ръка е изписала и храмове в Софийската Света гора. Говори се, че е участвал във възстановяването на над 300 храма. Храмовете и манастирите в Старо село, в Долна Кремена, в Паволче, в Сердика и Дупница, както и Черепишкия манастир, където е гробът на Св. Пимен Зографски, Карлуковският манастир, който е архитектурното бижу, манастирът „Св. Седемте престола”, Ротондата, за която Владислав Граматик пише, че в нея също са полагани мощите на Св. Йоан Рилски, параклисите са все история по пътя на похода. Следват Боянската църква, в която се приема, че е от най-отдавнашните изписани образи на св. Йоан Рилски. Но и много храмове от Средновековието са полуразрушени, а в един от тях, в един от Х в. „се е настанил” дори обор… Голямата надежда е туристическият интерес към маршрута да отключи енергията на 19-те общини и 8-те административни области, много селища и 4 природни парка, за да възстановят това наследство от църкви и манастири по пътя на похода. Пътят на похода е свързан и с много други имена на българската духовност, дали сили за съхраняването й.
Всеки момент ще се пусне сайтът на инициаторите на идеята, има и Фейсбук група.
Учредителите
Те са от различни сфери на обществото с една идея – на учредителното събрание да се съберат и да осъществят заедно инициативата. От Народното събрание присъства Милен Михов, депутат от Комисията по отбрана. Областни управители, кметове, учители, архитекти, историци, преподаватели в университети, медии, д-р Горан Благоев от БНТ, представители на неправителствени организации оттласнаха националната идея и тя сложи своето начало тук, в Централния военен клуб в София. Името на университетския преподавател Паскал Пиперков от София е другото, което сподвижниците и последователите на идеята най-добре познаваха заедно с това на историка Евгени Коев от Търново.
Милен Михов, народен представител:
Свято дело с голям потенциал
Надявам се това свято дело в следващите години да се превърне в едно не просто поклонническо, туристическо, а едно национално събитие с потенциал да обедини българите – и вярващи, и атеисти, и леви, и десни, и общини, и власт, и църквата. Неслучайно това начинание тръгва от Велико Търново, духовна и историческа столица на България. Успех, защото е свято нашето дело!
Проф. д-р Пламен Павлов:
По-автентничен от испанския Камино
Изумително е, че само десетилетие след падането на България под турско робство обществото се събужда. И наследници на българското болярство, какъвто е Богдан от самата царска династия. И софийската болярка, която дава пари за раклата. Виждаме, че народът ни не е покорим, съпричастие на хората. А тримата монаси, които пренасят мощите, са синове на крупнишкия епископ Яков. А участва в пренасянето на мощите даже и територията на Охридската архиепископия. Това е акт на национално единство. И без да съпоставяме този маршрут с испанския Камино, този е много по-автентичен и по-близък до реалната действителност. Св. Патриарх Евтимий казва, че Св. Йоан Рилски е „средечко светило”, а Коен и Паприков описаха манастира в днешна София, в която са били мощите на светеца. А той, разбира се, е светец на цяла България. С Николай Овчаров видяхме негова икона дори в Екатеринбург… А руската общност на старообрядците култът към него и към Света Петка стига до Тихия океан.
