Бъдещият патриарх на войската се среща с Ботев

През 1938 г. във в. „АБВ“ генерал Данаил Николаев разказва как се среща с Ботев в Кишинев. „Спомням си – пише той – аз бях с Филов в хотел „Европа“, където се събираха хъшовете, и този ден имаше необикновено оживление. Ботев готвеше своята чета, с която да се прехвърли на българска земя. Ние отидохме при Ботев и му предложихме с готовност услугите си да влезем в четата му. Ботев обаче, съзнавайки голямата задача, която предстои на младежта, а ние бяхме младежи с току-що наболи мустачки, ни каза:
– Господа, благодаря сърдечно! С тези 80 души, с които отивам в България, аз не мисля да я освобождавам. Отиването ни в България има за цел да повдигне съвестта на Европа.
– Вие, господа – продължи Ботев, – сте нужни на България. В непродължително време освобождението на България ще дойде. Кой тогава ще ръководи нейните съдбини“. 
Пророчески думи. По-късно Николаев ще остави незаличима диря в борбите за освобождение и обединение на българския народ. Години наред притежава единствен най-високия чин в армията.

Данаил Николаев е роден в Болград, Бесарабия. Неговите предци са преселници от Търновско и Сливенско, напуснали България по време на Руско-турската война от 1928–1929 г. Израства в заможно патриархално семейство. Завършва Болградската гимназия „Св. св. Крил и Методий“. През 1871 г. заминава за Одеса и се среща с българския полковник Иван Кишелски, по-късно генерал-майор, който служи в руската армия. Кишелски му помага да бъде зачислен на служба в 54-ти Мински полк, разквартируван в Николаев, близо до Одеса. През септември 1873 г. Данаил Николаев е приет в Одеското пехотно юнкерско училище и след две години е произведен в чин портупей-юнкер. Отново е пратен в 54-ти Мински полк, който този път е вече в Кишинев. Там Николаев попада в средите на младата българска емиграция, която крои планове за освобождението на България. В Кишинев са Димитър Филов, Сава Муткуров, Стефан Кисов, Аврам Гуджев и други, всичките завършили военни училища. 

Същата година избухва Сръбско-турска война. Българското централно благотворително общество (БЦБО) отправя призив за събиране на доброволци. На този призив се отзовава и прапорщикът Данаил Николаев. 
Спират му рапорта за напускане на  руската армия, тъй като неговият началник генерал-майор Драгомиров, командир на 14-а дивизия, го цени особено високо.

Генералът му дава три месеца отпуск и много наставления, защото иска след войната той да се върне отново в дивизията му.

В Сърбия Николаев просрочва с три месеца отпуска си, но след завръщането си в 54-ти Мински полк на 14-а дивизия, генерал Драгомиров лично го поздравява.

По това време руският генерал-майор Ростислав Фадеев започва да реализира идеята си за създаване на българска опълченска войска. Опълчението трябва да е под формата на Пеши почетен конвой на великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на руската армия. 

През ноември тази първоначална структура на българското опълчение е създадена. Най-напред прапорщик Данаил Николаев е зачислен към Щаба на действащата руска армия, но от април 1877 г. е изпратен в 3-та рота, на 3-та опълченска дружина.

След формирането на три нови опълченски дружини Николаев е изпратен да отговаря за въоръжението на 5-а опълченска дружина. От юни 1877 г. е временен командир на 4-та рота в същата дружина. 

В започналата Руско-турска война 5-а опълченска дружина е в ариегарда на Предния отряд на Руската армия. Ротата на поручик Данаил Николаев се отличава в боевете при с. Ветрен, Шипка и Шейново, както и при освобождението на Казанлък и Стара Загора. Ротата му спечелва уважението на руското командване и започват да я наричат „золотая рота“. След войната получава много награди, а името му е изписано на мраморна плоча, вградена в стената на Одеското военно училище. Неговата 5-а дружина става 23-та пехотна казанлъшка дружина и след Берлинския конгрес през юли 1878 г. е част от Източно-Румелийската милиция. 

В началото на 1879 г. дружината му е преименувана на 4-та пехотна казанлъшка и зачислена в състава на пловдивската бригада. Българските офицери с опит от руската армия започват да обучават населението на доброволни начала за въоръжен отпор срещу евентуалното разширяване на турското военно присъствие на юг от Балкана. За няколко месеца под ръководството на поручик Николаев са обучени над 5000 българи. 

В навечерието на Съединението на Княжество България с Източна Румелия майор Данаил Николаев е командир на 2-ра  Пловдивска пехотна дружина и началник на Пловдивското войсково окръжие. 

Той е непоколебим привърженик на Съединението и на 5 срещу 6 септември 1885 г. категорично заповядва на мобилизираните войскови части да действат. След свалянето на генерал-губернатора и обявяването на Съединението Николаев е назначен за главнокомандващ на всички южнобългарски войски  до пристигането на княз Александър I. На 9 септември идва князът и произвежда Данаил Николаев в чин подполковник. Така той става единственият офицер с най-високо звание в българската войска по това време. 

Подкрепя независимостта и превъоръжава армията

Започва подготовката за защита на Съединението. Действащата армия е разделена на два отряда – Източен и Западен, по-късно те стават корпуси. Подполковник Николаев е назначен за началник на Източния корпус. След започването на войната на 2 ноември 1885 г. и пристигането му на бойното поле Николаев поема командването и на Западния корпус и от този момент той действа като командващ на северните и южните войски на фронта. Николаев е противник на прибързаните и без необходимото разузнаване действия. След победата при Сливница той хвърля много усилия за подобряване на бойния ред и комуникацията на армията. Контранастъплението на българите завършва с ожесточени боеве и блестяща победа при Пирот на 14 и 15 ноември. За отлична служба на 17 ноември е повишен в чин полковник. На 16 август 1886 г. е назначен за военен министър в правителството на Васил Радославов. На този пост остава 10 месеца до избора на Фердинанд през юни 1887 г. Николаев не одобрява много от решенията на Фердинанд и това се отразява на кариерата му. 
През 1891 г. е назначен за инспектор на пехотата, а малко по-късно е произведен в чин генерал-майор. След смъртта на генерал-майор Сава Муткуров той отново има най-високия чин в армията, но поста военен министър е даден на Михаил Савов. 

През май 1907 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев отново е предложен за министър на войната. На този пост той остава и след промените в правителството, когато министър-председател вече е бесарабският българин Александър Малинов. Като министър Николаев работи усилено за обучението на български офицери в чужди академии. През 1908 г. под негово ръководство започва разработване на стратегически планове за война с Турция. Подготвени са „Наставление за мобилизация“ и „Щатове за военно време от 1910 г.“. Страната е разделена на три военноинспекционни области, които формират три армии. Продължава превъоръжаването на армията и се ревизират неизгодните контракти. 

Генерал-лейтенант Данаил Николаев застава без колебание зад обявената в Търново независимост на България. Той мобилизира 8-а Тунджанска пехотна дивизия за прикриване на турската граница. Продължава да превъоръжава армията въпреки вестникарските битки през 1909 г. между привържениците на френските и германските доставки. Това ще се окаже много важно само три години по-късно. На 18 май 1909 г. Данаил Николаев е произведен в най-високия чин – генерал от пехотата и заслужено наречен от всички „патриарх на българската армия“.