Кампания с малко неизвестни

Освен една, защото наистина, ако има нещо ново в тази кампания за избор на държавен глава на Република Северна Македония на 21 април, то е в осъществяването на идеята за „консенсусен президент”. 

Откакто на 8 септември 1991 г. Република Македония стана суверенна и независима държава и се отдели, поне формално, от бившата югофедерация, това е 6-ят път, когато чрез пряк вот ще се избират държавен глава и върховен главнокомандващ. Първият е през 1994-та, когато старият белградски апаратчик Киро Глигоров е избран още на първия тур по начин, който и до днес дава основание на критиците му посмъртно да го обвиняват за манипулации и фалшификации на изборния резултат. Негов противник е подкрепеният от лидерите на ВМРО–ДПМНЕ Любчо Георгиевски и Доста Димовска, неотдавна починалият бивш посланик в София, театралният режисьор Любиша Георгиевски. През 1999-а неочаквано Глигоров се отказа да се кандидатира, въпреки че приближените му го окуражаваха да го направи. Старият политически вълк, наричан в Скопие „стари лисец”, реши, че му стига да бъде под прожекторите на властта, защото дори и зад кулисите можеше да дърпа конците на своите хора в управлението. Което и правеше, разбира се…

През 1999-а, на първия тур, кандидатът на левицата Тито Петковски събра повече гласове от подкрепения от ВМРО–ДПМНЕ Борис Трайковски. На балотажа Борис победи с подкрепата на дисциплинираната избирателна чета на неоспоримия лидер на албанците в страната, пък и зад граница, Арбен Джафери. Борис не можа да изкара докрай мандата си, защото през февруари 2004-та загина при самолетна катастрофа в мъглата над летището край Мостар в Босна. В предсрочния вот премиерът и лидер на социалдемократите Бранко Цървенковски спечели срещу симпатичната, но лишена от харизма фигура на сърдечния хирург д-р Сашко Кедев, номинация на ВМРО–ДПМНЕ, вече с лидер Никола Груевски. Бранко също като Глигоров изкара само мандат, а през петте години мястото му на лидер на СДСМ 

„топлеше” кметът на Струмица Зоран Заев

Който и финансово издържаше партията с ресурсите от бизнеса на семейството си. 

Дойде 2009-а. Основните кандидати бяха професори от една катедра на Скопския университет. Любомир Фръчковски от левицата и Георге Иванов от ВМРО–ДПМНЕ. Премиерът Груевски и екипът му бяха овладели изборните механизми за победа, така че Георге Иванов стана президент. Човекът, който влезе в науката и в университетските среди, воден „за ръка” от хора като Фръчковски, го победи в прекия избор за държавен глава. И изкара 5 г. в първия си мандат, пък после, след голямо треперене и неизвестност, отново бе предложен от Груевски. Това го направи напълно зависим в дейността му от своя политически патрон, въпреки че Никола е доста по-млад от Иванов. По това време Груевски „колеше и бесеше“ из Македония, та един президент ли няма да тури в джоба си… Докато Заев не извади записите от телефонните разговори на хората от управлението на държавата, доказващи огромната им корупция и злоупотреби с власт.

Но в борбата за втори мандат Иванов имаше срещу себе си уж безпартийния кандидат на левицата Стево Пендаровски. Изборната традиция на балотаж да отиват двамата кандидати на СДСМ и на ВМРО–ДПМНЕ беше спазена. Иванов спечели с около 38 000 гласа, достатъчно, да се постави под съмнение честността на избора. Но, както се казва, Иванов си изкара и втория мандат и вкара себе си лично и държавата си в дълбока международна изолация, даде достатъчно примери за антиконституционно поведение, което – дай Боже!, да е обеца на ухото на всеки, който влезе в кокетната вила под хълма Водно край Скопие…

Идва шестият избор и първи за Република Северна Македония.

Проф. Стево Пендаровски получава втори шанс, но като първи в историята на суверенна Република Северна Македония „консенсусен кандидат”, според Заев „кандидат на всички етноси в държавата”. Идеята за консенсусен президент си има своята история, дори и своята митология. Когато бе жив, лидерът на най-силната тогава, Демократичната партия на албанците, Арбен Джафери, настояваше за подобна формула на управлението на страната – избран с етнически консенсус президент македонец и вицепрезидент, избран също с етнически консенсус албанец.  Джафери бе човек на идеята етническите спорове и претенции на албанците да се решават в институциите и искаше това да се запише и в конституцията с цел 

да се сложи край на претенцията на албанската общност че не е „пускана” в управлението на държавата.

Щом в изпълнителната власт се наложи като неписано, но задължително правило коалиционната форма на състав на кабинет между най-голямата партия на македонците и най-голямата на албанците, защо форматът да го няма и в президентската институция? Ето и сега коалиционни партньори в правителството са СДСМ на Зоран Заев и Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети. Значи е време формулата на Джафери, макар и леко видоизменена, да се върне в обращение. И Ахмети го направи – предложи на Заев и на неговите партньори да приемат обща и избрана с консенсус политическа фигура, с която всички да отидат на  президентските избори. Консенсусен кандидат, който да спечели на първия тур, а ако не може – на балотажа да е сигурен победител.

Оставаше да се реши кой ще е този консенсусен кандидат. И Заев, и Ахмети не казваха нищо, макар че в публичното пространство в Скопие се въртяха 4 имена – 3 на министри от кабинета и 1 извън него. „Извън него” бе тъкмо на Стево Пендаровски, който формално не е член на СДСМ, но никога не е крил привързаността си към лявата идея. Различните „групи по симпатии” около медиите даваха предпочитание на „своя човек”. И така до 1 март, когато в хотел „Хилтън” в Скопие лидерите на 31 политически партии, представляващи всички етнически общности, дадоха подкрепата си на Пендаровски като обща номинация. Под „всички” етнически общности да се разбират записаните в Преамбюла на Конституцията. Така че въпросът дали „всички” остава отворен.

Че с тази обща подкрепа Пендаровски е силна и печеливша кандидатура, няма съмнение. В Скопие предрекоха и негова победа още на първия кръг. И аз му пожелах лично това, но той ме предупреди да не бързам, ще говорим след 5 май, значи, може би ще се ходи на балотаж. Срещу кого? По старата изборна традиция  в Р.С.Македония – срещу кандидата на ВМРО–ДПМНЕ, сега проф. Гордана Силяновска-Давкова. Другите кандидати са просто неизменният пълнеж.

Така че нищо ново…

Кандидатите

Проф. Гордана Силяновска-Давкова преподава конституционно право и политически системи в Юридическия факултет „Юстиниан Първи” на Скопския университет. Министър без портфейл в едно от правителствата на Цървенковски ( 1992–1994). Експерт в Женевската група за защита на човешките права и свободи. Не е партиен член. Предложена от ВМРО–ДПМНЕ.

Проф. Стево Пендаровски е бил зам.-министър и говорител на МВР. Съветник по сигурността и международните отношения на президентите Трайковски и на Цървенковски. Бил е председател на ДИК, депутат, сега е национален координатор на страната за НАТО. Безпартиен. Предложен от СДСМ, ДСИ и още 29 по-малки партии.

Проф. Блерим Рака е предложен от 2 опозиционни парламентарни партии на албанците – „Съюз за албанците” и Движение „Беса”.
Филип Петровски – от водачите на студентските протести против обучението на албански език, се явява като независим, като събира нужните 10 000 подписа за подкрепа.

Подписи събира и генерал Димче Петковски, началник на Генщаба на Армията на Северна Македония. Автор е на няколко труда в областта на отбраната.

Кандидатура бе обявил и лидерът на една от ромските партии Амди Байрам, феодал на ромския квартал „Шуто Оризари” край Скопие, но се оттегли в полза на Пендаровски.

Кандидатът за президент може да победи още в първия кръг на 21 април, ако спечели над 50 % от гласовете на всички записани в избирателния списък. В противен случай се провежда втори кръг на 5 май с балотаж за двамата с най-добри резултати. Нужна е избирателна активност най-малко от 40%.