18 минути и 49 секунди – това е дължината на зловещия запис от мобилен телефон, който документира последните думи и смъртта на журналистите Мари Колвин и Реми Ошлик. Паника, серия от експлозии, вик на женски глас и крясък на английски език: „Удариха ме! Имам нужда от турникет за крака. Не мога да помръдна…”
Смъртта на Мари Колвин маркира повратна точка в сирийската криза. Журналистката е прочута със смелите си репортажи и с черната превръзка на лявото си око, което губи по време на бунта на тамилите в Шри Ланка. Убита е на 56-годишна възраст от снаряди в сирийския град Хомс, докато отразява сирийския бунт, безстрашна, пламенна, енергична, сравнявана от мнозина с Марта Гелхорн от последните й дни.
Мари и Марта се сприятелиха преди смъртта на Гелхорн през 1998 г. Двете споделяха онази изключителна храброст, поставила ги в позицията да разказват истории от военно време, свързани с бунтовници, потискани хора и обикновени граждани. В последните години това спечели на Мари Колвин множество награди и отличия.
Но Мари Колвин не рискува живота си, за да печели хвалебствия. Излагайки живота си на прицел и споделяйки рисковете на онези, за които пишеше, тя успя да публикува огромно количество завладяващи статии за жертвите на конфликтите.
Тя прави точно това и когато беше убита. Разказваше на света как едно правителство обстрелва безразборно един град, чиито жители мръзнат и гладуват. Нейните свидетелски разкази бяха излъчени по СиЕнЕн и по БиБиСи, защото въпреки че беше репортер повече от 20 г. на британския в. „Сънди таймс“, тя се оказа, както обикновено, единственият журналист, който не беше избягал от Сирия.
Подобна отдаденост и непосредственост насищат репортажите на Колвин с емоции. Никога не беше сладникаво сантиментална, но и никога не си помисли да стои безучастно и само да гледа отстрани кланетата.
Мари Катрин Колвин е родена в Лонг Айлънд – Ню Йорк, на 12 януари 1956 г. Баща й е бивш моряк от американските военноморски сили, служил в Корея. През 1978-а се дипломира в университета „Йейл“. Една година по-късно, през 1979 г., започва и журналистическата й кариера. Колвин стартира като нощен репортер към агенция „Юнайтед прес интернешънъл“ (ЮПИ). Работата й към вестник „Сънди таймс“ започва през 1985 г., когато тя става кореспондент в Близкия изток. През 1986 г. е първият журналист, успял да интервюира Муамар Кадафи след операцията „Елдорадо Кейниън“, в която САЩ организира атаки срещу Либия.
От 1995 г. насам Колвин отговаряше за всички чуждестранни въпроси, отразявани от „Сънди Таймс“. С течение на времето се специализира във военната журналистика. Въпреки че е експерт по темите от Близкия изток, репортерката отразява и конфликтите в Чечня, Косово, Сиера Леоне, Зимбабве и Източен Тимор. Междувременно си печели репутацията на най-смелия журналист по военни конфликти.
През 1999 г. Колвин е призната за спасител на 1500 жени и деца, обсадени от индонезийските войски в Източен Тимор. Въпреки опасността тя отказва да ги остави и предава информация за състоянието им по време на цялата обсада, продължила четири дни.
На 16 април 2001 г., докато отразява събитията в Шри Ланка, Мари Колвин попада под обстрел и губи лявото си око. По-късно е позната с превръзката, която си слага, защото отказва изкуствена протеза.
През 2011 г., докато отразява размириците в Либия, тя успява да направи първото международно интервю с Муамар Кадафи след започването на войната.
Преди да отпътува за последния си репортаж в Сирия, Колвин споделя със своя приятелка, че се колебае дали да замине, защото има лошо предчувствие.
Осъдиха Сирия да плати сотици милиони долари за смъртта й
През 2016 г. сестрата на Мари Колвин и нейните деца внесоха граждански иск пред американското правосъдие заради „извънсъдебното убийство” на журналистката.Режимът на Башар ал-Асад бе обвинен в поръчково убийство заради работата на Колвин като военен репортер. Федералният съд във Вашингтон постанови Сирия да плати 302,5 млн. долара обезщетение на близките на Колвин. Според съда сирийската армия и сирийското разузнаване са засекли сателитни сигнали, излъчени от журналистите, и са решили да обстрелят тяхната база. Те показват подробни и безпрецедентни улики, подкрепящи твърдението за целенасоченото убийство на Мари Колвин като част от политиката на режима на Асад да ликвидира журналисти.
„Сирия координира и извърши една щателно подготвена атака”, заяви съдийката Ейми Берман Джаксън. „Мари Колвин беше взета на прицел заради професията, която упражняваше, както и за да се заглуши гласът на онези, които отразяваха разрастването на опозиционното движение в страната”, допълни съдийката.
След нападението сирийски офицери са се събрали, за да отпразнуват убийството на журналистите, твърди бивш сирийски агент, който дезертирал. Това разкритие бе споменато и в съдебното решение.
