В понеделник, 18 март от 18,30 ч в Литературен клуб „Перото“ ще бъде представена една рядка книга на Петър Николов-Зиков – „Българската монархия 632–765“. Това е петата му книга след „Раждането на българския консерватизъм“, „Династията на Срацимировци“, „Истинската история на Видинското княжество“ и „Българският консерватизъм“. На премиерата за нея ще говорят социалният антрополог Харалан Александров и писателят Иван Стамболов – Сула. Монографията проследява еволюцията на политическата идеология, владетелската титулатура, институциите и царските инсигнии от VII в. в подкрепа на тезата, че България е една от най-старите държави в Европа. Според Николов Кубратова и Аспарухова България са една и съща държава, а 681 г. е просто годината, през която е сключен един мирен договор. Затова – твърди авторът – истинското начало на българската държавност не е 681 г., а 632 г.
„Българската история е еволюционна и всеки исторически период е надграждал над предишните и това ясно може да се види през историята на династиите и институциите“, разказва авторът. Любопитното при написването на „Българската монархия 632–765“ е не подборът, а интерпретацията на източниците. Един от акцентите е новият прочит на събитията от 680–681 г., разглеждани от автора в контекста на религиозните борби в ранна Византия. Според него: „Първите български владетели не са били езичници, както обикновено се приема, но не са били и ортодоксални християни. Звучи сензационно, но най-вероятно и Кубрат, и Аспарух са принадлежали към т.нар. монотелизъм, който Шестият събор осъжда като ерес.“
Петър Николов-Зиков е доктор по история и доцент по политически науки в Нов български университет. В момента е заместник-министър на образованието и науката.
