Този начин на ловуване често се нарича с неблагозвучното име „лов на мърша”. Той е изключително интересен и резултатен. За съжаление, не е широко разпространен, защото изисква предварително залагане на стръвта. Повечето ловци предпочитат да ловуват на лисици на чиста варда, тоест само на причакване по вървищата им.
Този вид лов е труден, провежда се предимно нощно време или поне на свечеряване и изисква добро нощно зрение. Най-резултатен е през зимата, защото, освен че тогава храната на лисиците е твърде оскъдна и те по-стръвно налитат на мършата, но и върху белия сняг е по-лесно да се различи силуетът на приближаващата се лисица. Зимата обаче има този минус, че се чака на студа, понякога при снеговалеж и силен вятър. Така че тук е необходимо не само ловна страст, но и огромно търпение от страна на ловеца. На пръв поглед самият лов е проста работа: залагаш стръвта и чакаш, след като по дирите си се уверил, че тя вече се посещава от лисиците. Но на практика съвсем не е така. Лисицата е предпазливо и зорко животно, тя има много остър слух и силен нюх. Зрението й е значително по-слабо, тя добре вижда само движещи се предмети.
Най-достъпните примамки, а също и притежаващи добра ефективност са три вида: пресни вътрешности на животни заедно със съдържанието, умрели кокошки, насечени на късове заедно с перушината и убити домашни питомни котки с отворена коремна кухина, като вътрешностите се изваждат частично навън. Всичко това лисицата много обича и налита на стръвта още през първата нощ. Примамки може да се поставят на няколко коренно различни места. Лисиците, обитаващи в непосредствена близост с човека, особено хранещите се на стокобойните и сметищата, са по-непредпазливи от тези, обитаващи отдалечени от населени места местности. Първите не се боят от човешки и кучешки следи, а също от шумовете, съпътстващи стопанската дейност на човека.
Съвсем друго е поведението на лисиците, обитаващи далеч от населените места. И ловът им е много по-труден. Лисицата винаги подхожда към стръвта срещу вятъра. Това задължително трябва да имаме предвид, когато установяваме мястото на пусията си. Пусията трябва да се заема преди смрачаване.
По-добре да стоим двадесетина минути повече, отколкото да издадем присъствието си при пристигането. След сполучлив изстрел не трябва веднага да ставаме и да прибираме трофея си. Не са редки случаите, когато за една вечер няколко лисици посещават мършата, особено през периода на сватбуването. Още повече че лисицата е от животните, които отиват на изстрел, навярно разчитайки там да намерят някакво ранено животно. Най-добро е прицелването в профил, в предната част на гръдния кош. Най-подходящи патрони за този лов са заредените със сачми № 1.
Да се седи неподвижно няколко часа на студа съвсем не е просто и лесно. Затова са нужни топли дрехи и обувки. Най-добри са плетените пуловери и блузи от дебела домашна вълна, а бельото ни задължително трябва да бъде памучно, но на няколко ката. Задължително използваме бял маскировъчен халат при наличието на снежна покривка. За седене е най-добре да си донесем обикновен стол, задължително с облегалка. Макар и неудобен за носене, той е идеален за дълго седене неподвижен – така няма да ни заболи гърбът и да ни се схванат краката.
