Уловеният уклей не е гордост за рибаря. Преследва се най-вече за стръв за по-едри рибоци, макар че не издържа повече от час жива на куката. Това са част от мненията на въдичарското съсловие. Майсторите на уклея обаче знаят, че на 1 март той тръгва да кълве яростно. И че за да го хванеш, трябва да си много изкусен. Пържена или маринована, тази риба не отстъпва по вкус на черноморските. Някои наричат уклея речен сафрид. Освен това няма бодливи перки и остър шип на корема като сафрида. Въди се в реките и язовирите, като не обича блатата и застоялите води, което е гаранция за чистотата му.
На пазарите рядко може да намерите уклей. Навремето се продаваше по лев килото, но сега би трябвало да струва колкото калкана. Защото уклеят не е тъпкан с антибиотици и изкуствени дрожди – за краткия си, но съдържателен живот няма как да натрупа тежки метали, не се налага да да бъде замразяван. И може да бъде хапван наистина пресен. По принцип през лятото уклеят се лови на дълбочина 50 см, защото стои в горните слоеве на водата. Неговото място обаче е в реките. Там уклеят се държи в разливите.
За уклея трябва рехава захранка. Трябва да е добре смляна и да прави ситен облак. Може да се сложи царевично брашно. Като свърши захранката, може да се хвърля дори шепа пясък и тя привлича уклея, защото тази рибка е любопитна. Плувката трябва да е много лека и издължена – от 0,7 до 1 г. Тежестите трябва да са групирани и поводът да е около 15 см. Най-добри са кукичките 0,16–0,18 мм с издължено рамо. Основното влакно е добре да е 0,12, а поводът 0,8. Още по-добре е плувката да е тип перо. За по-едрите уклеи може да се сложи и кука 0,13. Стръвта, която се използва за уклейки, може да е бял червей, оцветен в червено, пинки и хирономуси, но често може да се ловят на тесто или на кускус. Може да се комбинират пинки и бели червеи за по-сигурно.
Уклеите преобладаващо са със скромни размери и се ловят в почти всички сладководни водоеми и реки, но на места екземпляри от този вид достигнат над 500 г. Софиянци са майстори на улея и дори го наричат гальовно искърска скумрия. Още в ранна пролет зажаднелите за риболов столичани атакуват близките водоеми, като основна цел са уклеите. Но и по време на зимата в заливите на яз. „Искър” уклеи се хващат успешно. Рибите, които се ловят там, са около и над 20 см, което е уникално. Водоемите в Софийско, които дават уклеи освен яз. „Искър”, са баластриерите до Враждебна, Челопечене, Чепинци, Негован и Богров.
