Автор: Гергана Попова
„Ярост“ (ИК „Колибри“) е поредният роман на Салман Рушди, развит в неговия уникален стил, при който историята на героите се разроява, давайки началото на нови истории, преплитащи факти и фантазия, действителност и митология. И все пак „Ярост“ не се разпада на множество увлекателни, но самоцелни разкази. Обединяващата нишка на романа е гневът на героя Малик Соланка – роден в Бомбай, получил образование в Кеймбридж, самият той бивш университетски преподавател, направил огромно състояние, създавайки световноизвестната кукла Малоумка.
Този гняв е срещу съвременния свят – срещу медийната индустрия и арогантността на нейните културни комисари, срещу снобизма и плашещата безвкусица на днешните елити и в крайна сметка гняв срещу подмяната на действителността с образи, на човека – с неговото творение.
Но гневът на Соланка е също екзистенциален. Въпреки социалния си успех, съвършеното семейство и милионите, натрупани с изобретяването на телевизионния персонаж Малоумка, Соланка остава закотвен в болката на миналото. Неговата ярост изниква от детството, лишено от утеха и възмездие. Това е бясната, неканализирана ярост на тормозеното дете, която, вместо да отслабва с възрастта, изригва до степен, способна да разруши както неговия живот, така и живота на близките му. Затова бягството – не просто от скуката на ежедневието и натрупаните семейни проблеми, но бягство, в което героят се опитва да се спаси от своите собствени демони, спасявайки семейството си от самия себе си – се оказва оптималният вариант на Малик Соланка. Бягството е от Лондон в Америка, от семейството към безопасната самота. От необозримо огромния свят към обозримата миниатюра. В епоха на безпрецедентно изобилие обаче, в кулминацията на американското богатство и могъщество той попада сред взривната енергия на още по-унищожителна и повсеместна ярост и е принуден да опознае болезнено себе си и другите.
И все пак може би бягството не е единственият вариант. Силата на романа на Рушди е в тревожното поставяне както на проблема за оцеляването на човека в съвременния свят, така и на вечните въпроси за оцеляването на човека, преследван от своите бесове, в който и да е свят. И отговорът е в неясната зона между бягството и търсенето на спасение.
