Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му смесва митология и фантазия с реалния живот. Често е определян като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на различията на света на Изтока и света на Запада е основна нишка в произведенията му. За втория си роман „Среднощни деца“ (1981) е удостоен с наградата „Ман Букър“. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ е забранен в много ислямски страни, иранският аятолах Хомейни обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда*. Хитоши Игараши, японският преводач на книгата, бе заклан в кабинета си в университета Цукуба, италианският преводач Еторе Каприоло оцеля, след като бе намушкан с нож в апартамента си в Милано, а норвежкият издател на романа бе убит с три куршума пред дома си в Осло. Междувременно Рушди бе поставен под полицейска защита от британското правителство и прекара много години в криене.
Във Великобритания Рушди получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред романите му са и „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).
* Повече за фетвата и опазването му от английските специални служби в период от близо 10 г. можете да видите чрез този документален филм в интернет https://www.youtube.com/
