Операция само със сръчност не става, трябва и мислене, казва началникът на Първа коремна хирургия във ВМА доц. д-р Ивелин Такоров
За началника на Първа коремна хирургия във ВМА доц. д-р Ивелин Такоров, д.м., се разказва само вдъхновено. И не само защото от 2003-та пътят му като лекар е в болницата, която пионерски налага европейски и световни стандарти. А защото той приема предизвикателството да стъпи в най-дълбокото, току-що дипломиран и отслужил военната си служба. Така младият лекар става един от основателите на новата, космическа клиника, както той я нарича. Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия, станала по-късно известна като „Клиниката на д-р Владов”. Така д-р Такоров е първият назначен в звеното, все още само „на хартия”, редом с опитния си шеф. И месеци наред екипът е само от двамата ентусиасти. Това обаче е шанс за него да натрупа хирургичен опит. Тази първа година на много висока скорост му дава и друг професионален поглед и модел на работа. И досега времето му във ВМА е сгъстено.
През 2004-та клиниката „се качва” в сегашния си дом, на 14-я етаж на ВМА. Към екипа се присъединяват опитните хирурзи проф. Венцислав Мутафчийски, днес началник на Академията, и д-р Сергеев. А д-р Иван Василевски и д-р Васил Михайлов са току-що завършили студенти. Екипът се сглобява от съмишленици с идеята да се развие модерна чернодробно-панкреатична хирургия. За да стане днес клиниката лидер у нас и да има самочувствието, че работи по световни стандарти.
Моментът е шанс за всички – стартира се с модерна апаратура, с отлична база. Апаратурата не е водеща, но е важна във високотехнологичната хирургия, смята д-р Такоров. И така първите лапароскопски резекции на панкреас и на черен дроб през 2006-а са в крак с иновациите в световен мащаб. На другата година следва първата чернодробна трансплантация. Тогава всички от екипа са специално подготвени за предизвикателството на трансплантирането от многото специализации в чужди клиники – от различен опит и най-модерно знание в трансплантологията, което дава на екипа възможност да настига световни стандарти, но и да гради нататък
Общият дух и енергия случват това и у нас.
По това време в клиниката се внедряват много нови методики за първи път у нас – иновативни като достъп и начин на реконструкция, като обем, например резекцията на порталната вена, на долна празна вена и т.н. Още в първите десетина години членовете на екипа отразяват опита си в над 200 публикации. Лекарите и днес продължават да обогатяват с опита си медицинската наука, като неуморим в това отношение е доайенът им проф. Владов. „И всичко си идва на мястото”, казва днес д-р Такоров, много работа, висока специализация и… 14-ят етаж вече започва да отеснява.
В това време идва и новото предизвикателство за д-р Такоров – да оглави Първа коремна хирургия, за да се унифицира работата на клиниките. Защото доверието на пациентите трябва да е преди всичко в институцията ВМА, е убеден хирургът. И клиниките да гарантират най-високи стандарти, най-модерни методики. А през последните години се увеличават лапароскопските операции и отдавна не са нещо екзотично. Почти при 80% от плановата хирургия се избира този метод. Днес ВМА има единна, съвременна хирургична школа. Д-р Такоров е удовлетворен, че е част от процеса на това трансформиране и модернизиране. Във всичките хирургични клиники се работи цялият спектър на коремната хирургия и онкология. Това ще донесе плодове след време, казва той. Защото пациентите на Военна болница не се лекуват по остарели тертипи, а по най-модерни научно базирани методики.
Д-р Такоров специализира в чужбина трансплантология и чернодробно-панкреатична хирургия след задължителната тук обща хирургия. Чуждестранните специализации обаче обогатяват и с други модели на поведение, с различни хирургични техники. Медицината по света е скъпа като наука и практика, казва хирургът. И заради финансирането и организацията не всеки модел, който ни хареса, може да се адаптира у нас. Защото ресурсът ни е ограничен и откъм среден ешелон от поддържащи кадри.
Като цяло, особено в плановата хирургия, с изключение на тежките случаи, всичко е начертано преди операцията, редки са изненадите. Панкреатичната хирургия е единствена с неяснота за следоперативния ход. Затова и тези операции се правят в големи центрове, каквато е и ВМА, с опит и в следоперативните грижи на пациентите със заболявания на панкреаса. Хирургията не е едноактно действие и хирургът трябва да си гледа болните след операцията. А те оценяват не толкова операцията, а отношението към тях след това. И ако Клиниката на проф. Владов действа като добре смазана машина, д-р Такоров иска този механизъм да се пренесе и в Първа коремна хирургия. Определил е за това още 6 месеца като началник на клиниката, една от най-големите в страната в най-добрата хирургична болница.
В цялата медицина има военен елемент, защото структурата й е йерархична, смята д-р Такоров. Но хирургията е най-предизвикателна и в нея най-много можеш да изразиш действие и активност. Всъщност състезателните дисциплини са му любими от детството, особено баскетболът. Смята, че непрекъснато трябва да има състезание, иначе не е интересно. Казва го и за спорта, и за работата си.
Мечтае „да не пада духом”, да поддържа високо професионалното си ниво. Но най-ценното, което човек може да направи като лекар и общественик, е да остави след себе си хора, които да са в полза на обществото и да развият постигнатото от теб, казва доцент Такоров.
Служил в казарма като школник
Казармата за редник Такоров от 6 месеца за висшисти тогава никак не била отегчителна, а постоянно предизвикателство. В бившето ШЗО в Плевен попаднал в шарената среда на хора от малцинствата, вървяло едно от първите преструктурирания… Оттогава не приема колективните наказания за колективна (без)отговорност. На третия ден оказал медицинска помощ на редник и го поканили в медицинския пункт.
Оттогава казва, че се бори с несъвършенствата в армията, като с колеги създали дигиталната система на лечебницата и свързали компютрите в мрежа. Добил суперпопулярност, но като лекокартечар нямал нито една тренировка. И комисия го „разжалва завинаги” без право да стреля с лека картечница…
Наложило се да замести началника на окръжната лекарска служба в Шумен, заминал в мисия. Така редник Такоров се оказал на мястото на майорски чин… с кабинет и шофьор като лекар на Военното училище и на окръга. Заминал с куп учебници за справка и практикувал интензивно в стационара… И сега д-р Такоров признава, че не е военен по душа и сутрин рапортите си до МО започвал с „Добро утро”, вместо полагащото се „Разрешете да доложа”…
Импровизацията е за майсторите
В хирургията има и сръчност, но трябва и „сръчност” в мисленето – как да протече операцията, казва д-р Такоров. Медицината не е свръхестествена, напротив, логична професия е и правилните стъпки водят до правилните отговори за здравето на пациента.
По пътя си на лекар той е установил няколко принципа. Да е прям, точен и откровен с пациентите. Но и да обнадежди болния и да му вдъхне кураж, особено при онкологичните операции. Доверието и уважението е в основата на доброто лечение. В медицината винаги има следващ връх и се усъвършенстваш всеки ден. Лекарят трябва да търси най-доброто решение за пациентите си, пречупвайки и егото си. Д-р Такоров се стреми да повтори урока на проф. Владов да сформира екип. Медицината е йерархична специалност, казва той, в която всеки отговаря до определено ниво. Младите колеги не бива да прекрачват своето, а с търпение да се развиват във времето, без главозамайване. Трябва да им се показват детайлите, защото този занаят с крадене не се учи. Младият хирург няма око да отсее важното, а най-малките детайли правят разликите в медицината. Заедно обсъждат тактиката за всяка операция. Но д-р Такоров има решаващата дума. Затова се казва хирургична школа, казва той. Импровизацията е забранена, освен в най-тежката хирургия. Тя е за майсторите, не импровизираш, докато се учиш. За развитие на лекаря трябва търпение и четене, а като началник – и мениджърски похвати.
