„Донбас“– между фарса и смъртта

„Донбас” на Сергей Лозница е рядък филм, особен жанров хибрид. Художествената лента, представена на 23-тия София филм фест, е организирана около 13 документално обосновани събития, които привидно не са свързани в единна сюжетна линия. Достоверни, с драматургична ядка, те са старателно проучвани и документирани от режисьора. Но мозаечната им подредба оформя стереоскопична скулптура на едно време–място с изключително напрегната динамика, където се сблъскват противоречия със силен енергиен потенциал. Руското население, обработвано с хибридни технологии на принципа „герой или предател”, разслояват тежко пирамидата на обществото – обикновените хора преживяват трагедията на всекидневното 
си оцеляване, а „новорусийската” върхушка прави разточителни сватби с безсмислена първенющина и дебелашка бруталност. Страдат не само най-уязвимите жители на бомбоубежищата – сред влага, липса на ток и вода, оскъден достъп до храна и медикаменти, страдат по парадоксален начин и хора от средната класа, над които военната клика упражнява манипулативни методи за унижение, ограбване и внушаване на страх.

Знаменателен е епизодът, в който един от бизнесмените получава съобщение от общинските власти, че е намерен откраднатият му товарен джип. Да дойде да си го вземе. Щастлив, той поглежда документа, който му връчват – и с изумление вижда, че искат да подпише съгласие машината да бъде присвоена за военни цели. Възразявайки веднъж – му налагат глоба, при второто възражение се удвоява с предупреждението, че възрази ли трети път, тя ще бъде утроена. И попада в стая с 6–7 себеподобни, които уговарят чрез банките си да приведат суми за издръжката на банди, паравоенни формирования  и военните групи на „републиката”. Друг епизод показва как свалени от пътуващ автобус мъже са поставени пред дилемата под дулата на автоматите: ти фашист ли си, или си с нас? И – защо не служиш сред нас, а си другаде. Оправданието с болната майка се превръща в пародия чрез издевателствата на атамана: сега твоята болна майка е родината, друга майка нямаш. Немецът, проверяван от патрула, е „фашист”. Когато се оказва твърде млад, за да бъде такъв, репликата е: абе и да не си, няма как баща ти да не е фашист…

Много смесен жанров диапазон – от потресаваща брутална драма – до пародия и фарс, до изцяло комичния кич в диалог, ситуиране и щриховка на характери. Филмът е затворен в една многозначителна рамка – започва с пътуваща трупа артисти, която се подготвя да изнесе представление в Донбас. И завършва със разстрела на артистите от техните „защитници” по време на друга подготовка за пореден спектакъл, минути след това се монтират полицаи и псевдосвидетели, които репетират измислени показания. Сякаш животът на обикновените хора е оцеляване между театралната пародия на властта и пропагандния разстрел, функция на хибридните манипулативни пропаганди, захранващи мотивацията за войната. Силна е сцената на прикования „предател” към дървото и  ескалацията  на зверството у човека. Как от индивидуалната агресия постепенно психологическата лавина на колективното стига до линч и абсолютна липса на емпатия. Украинско-немският режисьор Сергей Лозница не заема страна в конфликта – неговото платно показва колко нелеп и примитивен е военният сблъсък, в него няма герои и предатели, а безсмислено опустошаване на индивидуалните човешки качества, оскотяването и деградацията към зверство и в двете страни в конфликта. В същото време една привилигерована вихрушка умее чрез театрална риторика да живее в разкош и разгул, без изобщо да се докосва до страданието на обикновените хора.

„Донбас” спечели наградата за режисура в Кан миналата година в програмата „Особен поглед“, а в Севиля 2018 – „Златен Жиралдийо“ за най-добър филм. Сценарият също е на Сергей Лозница, а оператор – Олег Муту. В ролите – Валерия Андриута, Торстен Мертен, Норис Каморзин, Ирина Плесняева, Сергей Колесов, Светлана Колесова, Георги Делиев, Наталия Бузко, Константин Итунин, Евгений Чистяков. Филмът е коопродукция от 5 европейски страни: Украйна, Германия, Франция, Холандия и Румъния.