За нас, хората в сферата на националната сигурност и отбраната и на Българската армия преди сакралната 2004-та, годините бяха трудни и наситени с работа. И днес, като утвърдена държава – членка на НАТО, като уважавана армия сред натовските, като политическа стабилност, която дава гаранция и на Алианса в този му фланг, имаме трудната задача да доказваме, вкл. и на част от коалиционните ни партньори в управлението, че НАТО ни даде шанс да си намалим разходите за армията, да подобрим качествения й състав и да модернизираме въоръжението и техниката, макар засега с бавни темпове. Това ще ни изведе на съвсем ново равнище, вкл. с партньорите ни в Алианса, а защо не и да получим по-внимателно отношение от тези, които не са ни съвсем приятели.
Членството съществено намалява разходите ни за отбрана. Защото 120-хилядната ни армия в съществена част изпълняваше патрулни, охранителни функции. Тя беше с ниска степен на професионална подготовка с изключение на родовете войски, които винаги са били професионални, като например изтребителната авиация или ракетните войски. Но не и масовите специалности, като мотострелковите войски. А се харчеха много пари в структурата на БА тогава.
Може би политиците и професионалните военни носим вина, че
не обяснихме на хората какво е професионалната армия
и защо е малка в количествен състав, но в качествен е много по-добра. Не е секретно, че професионалният войник струва на бюджета в пъти по-евтино от наборния. Или че един професионален мотострелкови батальон е много по-добър от мотострелкова дивизия от наборни войници…
Но хора, доказали професионални качества, като натовските генерали, дават висока оценка на военнослужещите ни по мисиите в Афганистан, Ирак, Косово. И дори и с една нетрадиционна за армията ни функция като охраната на българско-турската граница, съвместно с МВР, войниците ни се справят много добре. За това в НС променихме и ЗОВС. Така че членството ни в НАТО е стъпката, която изцяло промени политическата посока на България.
Но то е и предизвикателство, защото влязохме в клуб на хора, които са се родили в него. А поколенията, които и сега са на ръководни длъжности в армията и в политиката, сме родени в други времена и сме обучавани и възпитавани в рамките на Варшавския договор и на СИВ – във военни традиции, различни от натовските. И предизвикателството към нас за разлика от гърците, а и от големите армии и техните военни академии е че трябва непрекъснато да доказваме, че разбираме тази среда, действията и задълженията си в нея. Договорът от 15 члена, какъвто е натовският, е нещо качествено и за да се отговори на новите условия в света днес, трябва да се мисли за нови позиции на Алианса по някои предизвикателства. Например в Черноморския регион. Досега Турция и Гърция се справяха добре на Балканите, но НАТО няма адекватни отговори на предизвикателствата, които Русия представя. Става дума за насищането с руска военна мощ в Черноморския регион, каквото не е имало и по време на Варшавския договор.
Не може механично да се разчита на това, че „Турция пази Босфора”. Защото бойните кораби на Анкара не са в Черно море… Затова,
да не се приспиваме
че в региона са отпаднали нечии имперски амбиции, защото е невярно. Доказателствата са многобройни. А видяхме как руските военни закараха на „другия край на света” много изтребители, което променя баланса на силите. Те за няколко часа завладяха територия почти колкото България, а ние за седмица не можем да придвижим рота от Гърция през България и Румъния до Унгария…
Когато говорим за тези години назад, не бих приел, че сме избързали с отпадането на наборната служба. Тя беше анахронизъм още по време на Варшавския договор. Личното ми мнение е, че избързахме с пълната й ликвидация, бутнахме колибата, без да сме си построили къщата. Трябваха междинни стъпки например на военно обучение в училище, в лагери, форма на скаутско движение, но да подготвим и развитие, което засяга не само младежите. След 15 г. ни е трудно да убедим майките, че децата им имат нужда от такава подготовка. Но когато сега свирнат сирените, си мислим, че е Втори юни или ако започнат гърмежи – че е Нова година…
А може да се окаже друго. И проблемът е за цялото общество и дори на много високо равнище нямаме готовност за адекватна реакция. Въпреки че плановете са разработени от професионалистите и са зад вратата на секретните деловодства. Но много малко хора знаят как да ги четат и как да реагират.
И ако големите играчи успяват да овладяват страстите на държави с имперски или без имперски амбиции, каквито малки държави, но „Велики” в представите им, има в региона на Запад от нас, да не отстъпваме от старото разбиране, че ако искаме да има мир, трябва да сме готови за война. Парадоксално е, но противостоенето през Студената война на ядрените оръжия гарантираше, че светът ще оцелее…
Затова се надявам в едно ново международно споразумение да бъдат включени в бъдеще всички ядрени държави, гаранция против световните дисбаланси. Затова нека разбираме тези 15 български години на членство в НАТО и да го оценяваме. И да престанем да мислим само за мързеливите, които трябва да ядат, а и за здравите и умните, които трябва да оцелеят. Уникалността на ЕС през 5000 г. световна история е в това, че единствен е възникнал като икономически съюз, без военен преди това. Но засега той си остава икономически гигант и военно джудже и това е предизвикателството към Европа. А, значи, и към нас.
