В Европа географията вече не е равна на съдба

На 29 март 2004 г. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения официално стават членове на НАТО, като депозират документите за присъединяване при правителството на САЩ. Документите приема държавният секретар Колин Пауъл от името на Съединените щати, която е държавата депозитар за Северноатлантическия договор. Събитието е отбелязано със специална церемония, организирана от президента на САЩ Джордж Буш в Белия дом.  На нея присъства генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. България е представена от премиера Симеон Сакскобургготски.
Присъединяването на седемте нови страни членки е отбелязано и на церемония по  издигане на националните знамена в Централата на НАТО в Брюксел на 2 април. В Брюксел България се представлява от външния министър Соломон Паси. В приветствието си к

ъм новите страни членки генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер заявява, че разширяването на НАТО и Европейския съюз означава, че в Европа географското разположение вече не е равно на съдба.

 На 19 март 2004 г. с голямо заглавие на първа страница  вестник „Българска армия“ оповестява, че предния ден парламентът е одобрил Закона за ратификация на Северноатлантическия договор. На тържественото заседание присъстват президентът Георги Първанов, премиерът Симеон Сакскобургготски, членовете на правителството, българският патриарх Максим, генерали, ръководители на основни институции, дипломати. Законът е приет с огромно мнозинство. От присъстващите 230 депутати „за“ гласуват 226, „въздържали“ се няма, а само 4 гласуват „против“. Указът за обнародването му е подписан от президента пред очите на всички присъстващи в Народното събрание и веднага след това е внесен брой 22 от Държавен вестник, в който Законът е отпечатан. Председателят на парламента проф. Огнян Герджиков обявява, че Законът е в сила. По-нататък вестникът подчертава, че това е най-значимият акт в историята на 39-ото Народно събрание.
Един от „вечните“ проблеми на НАТО е оперативната съвместимост в обучението и комуникациите, от което зависи успехът в ученията, тренировките и подготовките. Тези въпроси се разглеждат в интервюто на командира на Авиобаза Граф Игнатиево полковник Константин Попов (по-късно генерал, командир на ВВС, началник на отбраната, сега председател на парламентарната Комисия по отбрана).
Полковник Попов подчертава, че младите хора трябва да се възпитават съобразно предизвикателствата, които поставя новото време. Например идването на нови многоцелеви самолети след време е много важно, но скокът не е толкова към летателното качество, колкото по посока на допълнителната работа. В същото време никой не отменя предишните задължения, които летците трябва да изпълняват  – да действат при конфликти, в условия на кризи или отбрана на територии при тясно взаимодействие с другите видове въоръжени сили. Въпросът с „Еър Полисинг“ обаче възниква допълнително. Дотогава задачата е била „на хоризонта“, но в навечерието на пълноправното членство в НАТО тя е вече непосредствена. Това означава, че спектърът от задачи се увеличава. Увеличават се изискванията и в теоретичната, и в езиковата подготовка. Освен хората във въздуха тренират и тези, които са на земята. Поддържа се непосредствен контакт със структурите на НАТО. 
На една от коментарните страници четем, че на 29 март България ще заеме мястото, което по достойнство й се полага – в Северноатлантическия съюз, най-мощната отбранителна организация в света. Предстоят вълнуващи празненства за историческото ни присъединяване  към НАТО, като по този повод 2 април е обявен за официален празник. Този триумф за страната може да се изживее по различни начини. Било, като се отиде на официалната церемония по издигането на националното знаме на 2 април, било с присъствие на тържествения концерт същата вечер на площада пред храм-паметника „Александър Невски“, или с включване в „НАТО стрийт парад“ на 3 април. Някои могат да предпочетат да отбележат събитието, като си купят пощенска марка, паметен медал или монета. Други могат да пият чаша вино или бира от бутилките със специален етикет. А най-любознателните могат да потърсят специалния брой на в. „Българска армия“. Коментарът обаче напомня, че осъществяването на един от главните стратегически приоритети във външната политика на страната ни не означава само празник, а нови отговорности и много работа. 
До влизането ни в НАТО Българската армия участва в девет военни мисии по света. 
На 3 април 2004 г. в Централата на НАТО в Брюксел с тържествен ритуал са издигнати националните знамена на 7-те нови държави – членки на Алианса. На церемонията присъства българският външен министър Соломон Паси. Седемте флага са издигнати и в София на площад „Независимост“. 
Слово произнася премиерът Симеон Сакскобургготски. Доайенът на дипломатическите мисии на държавите – членки на НАТО, акредитирани в София, – унгарският посланик Бела Коложи приветства столичани. Гвардейските роти са приети и поздравени от президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Георги Първанов. На церемонията са още председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, министърът на отбраната Николай Свинаров, началникът на ГЩ на БА генерал Никола Колев, министри, депутати, генерали, офицери, представители на военнопатриотичните съюзи. Малко по-късно президентът кани на чаша вино вицепрезидента, министрите на отбраната и на вътрешните работи, началника на ГЩ на БА, началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили и директорите на специалните служби. 

Стратегическа перспектива за националната сигурност

Дни преди церемонията по присъединяването на България към НАТО, съобщава в. „Българска армия“, в специален бюлетин на Държавния департамент на САЩ е посочена ролята, която се очаква да имат новоприетите в НАТО държави. България заедно с Литва, Словакия и Словения ще осигурява сили за специални операции на Алианса. Освен това страната ни ще дава принос с инженерни войски и специални части по обезвреждане на мини. Румъния ще предоставя планински войски и безпилотни въздушни средства. Словакия – части за защита от атомни, химически и биологически оръжия. Естония – военни водолази и противоминни съоръжения. 
В специалния брой е поместено и интервю с подполковник Петко Лилов – командир на Втори пехотен батальон в Ирак. Той определя членството ни в НАТО като „мащабен акт“ и „съдбовна крачка“. Според него от членството следват две особено важни неща. На първо място това засяга стратегическата перспектива на националната ни сигурност. И потвърждава сериозните намерения на България за принадлежност към европейската и евроатлантическата цивилизация. Това е и сигнал за всички българи, че светът ни приема с доверие в една от най-отговорните си структури. 
От друга страна, казва Лилов, членството в НАТО е единствената възможна перспектива с оглед на състоянието на армията и страната. Вторият важен аспект според него е, че се създават условия всички нива на армейските структури да достигнат технологиите, за които до този момент само са мечтали. Разширяват се професионалните възможности и перспективата за обучение, кадрово развитие, общуване с широк спектър от професионалисти и хора от целия свят.