Петнайсет години от членството ни в НАТО изминаха, можем да кажем, като миг. България стана член на най-могъщия военно-политически съюз. В него е съюзник с 3 от ядрените държави в света. И като че ли тази външнополитическа и военна гаранция за страната ни от големите сили приспа българските политици през последните 15 г., което доведе до ерозия на отбранителните ни способности.
Средствата за и съкращенията в нашите Въоръжени сили поставиха сериозни проблеми в сферата на отбраната, които днес с ускорени темпове трябва да разрешаваме. Защото НАТО гарантира сигурността ни, но преди всичко Българската армия и ВС са гарант за суверенитета и защитата на страната ни.
В годините на прехода България изостана в отбранителната си политика и способности, както спрямо големите държави, така и спрямо нашите съседи в региона. И въпреки членството ни в Алианса по тези проблеми трябва да наваксваме, да ги разрешаваме. И това може да стане единствено с последователна военна политика, с превъоръжаване на българските ВС, за гарантиране на социалния статут на българските офицери и воини и с развитие на военнопромишления ни комплекс, който трябва да отговори на новите изисквания, въоръжения и техники, нужни на Българската армия.
