Рим–Палермо–Монако–Ница–Париж. Този маршрут звучи като изваден от туристически каталог, но китайският президент Си Цзинпин го измина в края на миналата и началото на тази седмица съвсем не заради очарованието на Лазурния бряг и на двете европейски столици. Лидерът на най-голямата държава в света дойде на Стария континент, за да обсъди делови въпроси с най-влиятелните европейски държавници. Като водеща икономическа сила Китай има нужда да изнася стоки, услуги и капитали, а ЕС е един от двата най-големи пазара на планетата. Поле за взаимноизгодно сътрудничество очевидно има, но неговите правила все още са в процес на формиране. В този смисъл европейската обиколка на Си Цзинпин бе за опипване на почвата и за туширане на някои геополитически и чисто икономически опасения на европейците.
В Рим посещението на Си Цзинпин бе ознаменувано с голям успех за Пекин – с Италия бе подписан меморандум за присъединяването й към китайската инициатива „Пояс и Път“. Това е първата страна от престижния западен клуб Г-7, която официално се вписва в плановете на Пекин за развитие на инфраструктура, спомагаща за китайската икономическа експанзия на големия Евразийски материк. Решението на правителството на Джузепе Конте бе посрещнато с неодобрение от европейските партньори на Италия, както и от САЩ. Присъединяването към инициативата „Пояс и път“ не се хареса и на силния човек в управляващата коалиция в Рим Матео Салвини, който е лидер на партията „Лига“ и вицепремиер. Той демонстративно отказа да се срещне с високия гост и заяви, че има риск от „колонизиране на италианските пазари“ от страна на китайците. Очевидно сближението с Пекин е идея на другата основна партия в правителството – популистка „Пет звезди“. Нейният председател Луиджи де Майо заяви, че няма основания за притеснение и че правителството остава верен партньор в западните съюзи, но когато става дума за търговски отношения, е длъжен да поставя страната си на първо място.
Италия е един от членовете на ЕС с най-проблемни държавни финанси и явно разчита на китайски инвестиции и на увеличаване на износа към азиатския гигант. Инициативата „Пояс и път“ обаче е твърде обща и засега не носи нещо конкретно на Рим. Затова церемониалното подписване на документа от Си Цзинпин и Джузепе Конте трябва да бъде разглеждано преди всичко като символен акт – Китай привлича силен западен партньор, а Италия показва, че при управлението на популистката коалиция на „Лига“ и „Пет звезди“ е максимално еманципирана от „брюкселските бюрократи“.
Истински трудните разговори за Си Цзинпин бяха на френска територия. Там Макрон посрещна своя китайски колега не само в качеството си на френски президент, но и на политик с амбиции да бъде лидер в общоевропейски мащаб. Именно заради това последната среща на китайския гост бе в доста любопитен формат – освен домакина Макрон присъстваха и германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. С това европейците дадоха ясно да се разбере, че са против всякакви сепаративни споразумения с Пекин, които могат да разбият единството на ЕС.
Всъщност главната причина европейците да се стремят към развитие на отношенията с Пекин във формат Китай–ЕС е фактът, че в случая става дума преди всичко за икономическо сътрудничество, а в Евросъюза външната търговия е в прерогативите на Комисията, а не на националните правителства на страните членки. Китай не може да сключи никакви междудържавни търговски договори с която и да било членка на ЕС, защото целият Европейски съюз е една обща търговска зона.
Китай отдавна има имидж на „работилницата на света“, но това не тревожеше особено европейците, защото Старият континент и без това няма амбиции да бъде крупен производител на нискотехнологични стоки за широко потребление. Нещата започнаха да се променят, след като количествените промени в китайската икономика преминаха в качествени. Китайците вече стават конкурентоспособни в сферата на телекомуникациите, автомобилостроенето и софтуерните разработки и така се превръщат в конкурент на европейските производители.
Макар че по номинален размер на брутния вътрешен продукт Китай все още отстъпва значително и на САЩ, и на ЕС, в областта на международната търговия китайците играят водеща роля с износ, надвишаващ с близо 50% американския и германския. Или, както отбеляза еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом – международният икономически ред се е променил и Китай се е превърнал в икономически и политически конкурент на ЕС.
Ключовата формула бе изречена от Жан-Клод Юнкер – Европа трябва да постигне реципрочност на търговските отношения с Китай. Реципрочността трябва да бъде разбирана в две основни направления. Първо – ЕС да намали отрицателното си салдо в търговията с Китай, и второ – китайският пазар да бъде отворен в същата степен за европейски стоки и услуги, в каквато китайците са приемани в Европа. Затвореността на китайския пазар за чужда конкуренция основателно е критикувана от европейците. Сега в най-голямата държава в света има цели ключови сектори, които са недостъпни за външни икономически субекти. На първо място това е сферата на финансовите услуги, в които Европа е много силна. Освен това в Китай има гъста мрежа от високоскоростни жп линии, шосейни и телекомуникационни магистрали. Изграждането на всичко това е струвало трилиони долари, но обикновено става без търг и конкурс, до който да бъдат допуснати и чуждестранни кандидати. Сериозен проблем е и защитата на интелектуалната собственост в Китай.
Европейската обиколка на Си Цзинпин показа, че Китай и ЕС виждат и теми от общ интерес, по които могат да си сътрудничат. Една от тях и за климатичните промени – Пекин и Евросъюзът подкрепят Парижкото споразумение за климата, от което американският президент Доналд Тръмп се отказа. Освен това Китай и ЕС се застъпват за свободна световна търговия и за либерален икономически ред. В крайна сметка става ясно, че европейците гледат с известни подозрения на китайската икономическа експанзия, но са далеч от конфронтационната линия на поведение, към която се придържа Доналд Тръмп в отношенията си с Пекин.
Ново развитие и още по-голямо изясняване на правилата на търговската игра между Пекин и Брюксел можем да очакваме на предвидената за 9 април среща на високо равнище Китай–ЕС.
