Костадин ФИЛИПОВ
Времето и този път се показа фактор, без който отношенията между Скопие и Атина не можаха да минат. Макар и в различна степен, и в различен контекст, то отново бе използвано както за оправдание за малкото закъснение, с което самолетът на Ципрас кацна на летището край македонската столица, така и стана мотив за наваксване на трийсетгодишното закъснение, което двете държави имат да преодоляват в отношенията си.
„Трябва да тичаме, за да наваксаме загубеното”, така на пресконференцията се обърна Алексис Ципрас към чакащите с интерес над стотина журналисти. Както дойде без вратовръзка, така и през целия ден се движеше по протоколните прояви на визитата без нея. Ципрас даде да се разбере, че Гърция, поне, докато той е премиер, няма намерение да губи темпото на развитие на отношенията със северния съсед. Малко по-рано, в специално интервю за Македонската информационна агенция МИА, Ципрас бе заявил, че пази вратовръзката, подарена му от Заев при подписването на Договора от Преспа на 17 юни миналата година, в бюрото си, отделно от другите в гардероба. За да му напомняла за важността, не, за историческия характер на момента край водите на Преспанското езеро, когато министрите на външните работи на двете страни Никос Козияс и Никола Димитров подписаха Договора, нормализирал отношенията от двете страни. И ако се съди по подписаните споразумения във вторник между тях, отворил широко вратата за тяхното двустранно сътрудничество.
А какви само споразумения подписа със Зоран Заев!
Двете държави издигнаха досегашните си Бюра за връзки в ранг на посолства и по този начин нормализираха дипломатическите отношения. В подписания двустранен протокол в областта на отбраната двете страни се договориха да разширят сътрудничеството си в тази сфера чрез обучение на личния състав, в отбранителната промишленост, в защитата в кибер пространството, военното разузнаване, както и въздухоплаването. От момента, в който Северна Македония стане пълноправен член на НАТО след ратификацията на Протокола от всички страни членки, гръцките военновъздушни сили ще пазят македонското въздушно пространство, при това безплатно. Гърция ще окаже конкретна помощ при обучението на македонските военни и ще наблюдава въздушното пространство над Северна Македония чрез своя радар в Солун. Ще бъде предоставяно и военно снаряжение за нуждите на Армията на Република Северна Македония.
От своя страна Заев съобщи, че освен планирания нов граничен пункт край брега на Преспанското езеро при Маркова нога, свързващ го с „Агиос Германос” от другата страна на границата, се планира и още един – при Кавадарци. Ще бъдат активизирани транспортните връзки, ще се разширят възможностите за повече контакти между хората от двете страни на границата. Гръцкият бизнес, който отдавна оперира на територията на Северна Македония въпреки непризнаването на нейното име и онова срамно БЮРМ, очевидно се готви да нахлуе с нова сила в икономиката и търговията на северния съсед. И там, както и в българския случай, котата от един милиард евро стокообмен се посочва като ключова, дори от психологическа гледна точка. Но за разлика от нас за гръцкия бизнес тя е много по-лесно постижима. За разлика от българския бизнес, който бавно и трудно стъпи и навлезе в Северна Македония, гърците се чувстват удобно на същия терен, без да се притесняват понякога от обвиненията, че са донесли в Северна Македония практиката на „голямата” корупция. Впрочем това, коя от двете съседни на Северна Македония държави – Гърция или България, и двете членки на Европейския съюз и на НАТО, ще превземе котата един милиард стокообмен, поне за мен, ще бъде тема под постоянно наблюдение. Макар че си давам сметка, че тази надпревара, дори и да бъде коректна, е предварително изгубена за нас.
Има и още споразумения, които може би трябва да бъдат споменати, но спирам дотук. Който проявява любопитство, да отвори сайтовете и да намери исканата информация. Важното е друго. И понеже става дума за Гърция, ще се опитам да ползвам някои сравнения от античната история, към която тя има претенцията за монопол. На 17 юни миналата година край Преспа бе разсечен „Гордиевия възел” на трийсетгодишната блокада на отношенията между Скопие и Атина. Сега,
в Скопие, Ципрас се почувства като
Александър Македонски
когато от гърба на своя верен Буцефал произнася сакралните думи: Жребият е хвърлен. И няма никакво, ама абсолютно никакво значение дали отнесе в Скопие предложението за размяна на паметници, за което мълвата, пък и не само мълвата, споменаваше през предишните дни. Гърците искали да вземат Воина на кон от проекта „Скопие 2014” в центъра на македонската столица срещу онзи странен „Бегач” („Дромеас”), вдигнат на площада пред хотел „Хилтън” в Атина. Този „Воин на кон”, който си е Александър Македонски, погледнат отвсякъде. Защо ще им е на гърците този вариант на големия завоевател, за да си помпат самочувствието на световна историческа сила, идваща още от античните времена ли… Та те самочувствието си го имат и днес. На Ципрас му предстоят тежки изборни битки до края на тази година, но я го вижте как се държи, как раздава с шепи своето лично приятелство и другарство на своя партньор Зоран Заев. И колкото самият Заев да се опитва в неговата компания да се държи като равен, колкото и той от своя страна да се опитва да връща заклинания за дружба и приятелство, ще ме извинява, ама разликата си личи. Приятелството си е приятелство, но освен сиренето, което е с пари, Гърция и гърците са си Гърция и гърци.
При всичките си ирационални мотиви през изминалите три десетилетия от страна на Атина да държи на „къса каишка” Скопие, нейните политици независимо дали са от левицата, или от десницата, независимо дали открито го демонстрират, или го приглушават, но имат едно покровителствено отношение към северния съсед. Да не кажа нещо повече, че току-виж, съм излязъл от територията на политкоректността, макар че от време на време просто се налага. А и „вардарците”, които и да са те – леви или десни, дават достатъчно знаци, че са готови да бъдат покровителствани. Дори страдат, ако това не е така. Както казват някои, „гъркът е клал хората край Вардар, та те имат страха и респекта от него”. Грубо е нали, грубо е…
А българският политик – какво?
Пристъпва предпазливо и в очакването да му хвърлят в лицето поредното обвинение за някаква историческа или не знам още каква вина, та да се чуди как да се оправдава. Защото цели генерации македонски граждани по времето на Титова Югославия бяха образовани и обучавани да виждат в България и нейния народ враг, като традиционното добро, приятелско и майчинско наше отношение към братята от другата страна на границата ни вменяват като слабост. И тя да подхранва необяснимата агресивност понякога от страна на братовчедите ни, стигаща често до арогантност… Май все пак напуснах територията на политическата коректност, за което си поднасям извиненията.
За финал още нещо – опитах се да преброя колко пъти в изявленията на Ципрас и на Заев, пък и в медиите, беше ползвано определението „историческа”. Не успях докрай, но пък си дадох някакво обяснение. Ципрас и Заев са номинирани за Нобелова награда за мир и те приемат като свое задължение да се показват заедно, да „историзират” всеки свой съвместен ход или проява, да създават впечатлението за дълбока и коренна промяна на ситуацията на Балканите и че тя е благодарение само на тях, следователно, заслужили са наградата. Суетата ли и на двамата е в повече, някакъв „Наполеонов комплекс” ли ги движи, не знам, ама като гледам… от един исторически връх, та на друг.
А че Гърция и Северна Македония трябва да имат добри и полезни отношения, това е извън всякакво съмнение.
