Четвърто издание на Master of Art

В кино Люмиер Лидл бе открито 4-то издание на фестивала за документално кино Master of Art, който представя филми за изкуството и за неговите творци. Най-големият документален фест в Югоизточна Европа ще се проведе в 9 салона в София, Пловдив и Варна. До 25 април ще бъдат представени над 70 документални заглавия. Техни герои са творци от ранга на Франко Дзефирели, Ингмар Бергман, Харуки Мураками, Питър Грийнауей, Орсън Уелс, Ренцо Пиано, Банкси, Огюст Роден, Климт, Шиле, Рафаело и др. Тазгодишното издание минава под наслов „Изкуството отива на кино“. Събрани са най-добрите документални образци в областта на изкуството и културaта, създадени по света през последните години. Фестивалът се стреми да приобщи максимално българската публика към съвременните световни тенденции. „Променяме средата, за да могат следващите поколения да стъпят върху някаква нова по-качествена среда“, сподели организаторът на фестивала Найо Тицин.
Всички заглавия са премиерни за страната ни. Нова конкурсна категория под името „Изкуство и власт“ е посветена на 30-годишнината от падането на Берлинската стена. Тази година лайтмотив в Master of Art са сложните взаимоотношения между свободния дух на артистите и недемократичните режими в различни краища на света. Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци ще връчи своя награда на критиката за филм от програмата на Master of Art. Фестивалът стартира с два филма. „Рокендрол“ на Борислав Колев е посветен на български групи, които водят началото си от средата на 80-те години като „Контрол“, „Ахат“, „Нова генерация“, „Ревю“, както групи от края на 80-те и началото на 90-те като „Хиподил“ и „Ер Малък“. Използвани са документални кадри, които могат да бъдат видени за първи път. „Филмът е носталгичен, но има и  смешни неща, има настроение, има енергия. Не сме искали да правим видеоенциклопедия, а филм с групи, които покриват стиловия спектър – хард рок, има хевиметъл, по-брутален хевиметъл, има нюуейв, има пънк рок има и хардкор. Основното са текстовете на групите, защото това беше нещото, което сериозно ги отличаваше от това, което официално течеше по радиото и телевизията в България по онова време“, сподели режисьорът на „Рокендрол“ Борислав Колев.